Да замина за САЩ или не?
За последните 20-ина години там са се преселили към 250 хил. българи.
Само в лотарията Зелена карта годишно получават право за работа към 2500 души, които водят със себе си семейство, роднини. Отделно в САЩ учат около 6000 български студенти, много от които ще останат там. Работа се получава и по други пътища, освен с лотарията Зелена карта. Но всеки, който спечели заветния документ се замисля - дали да поема риска?
Българите в Калифорния са си създали общност в Интернет, обединени около вестника BulgariCA (от Bulgaria-California), издаван в Лос Анджелис от един ентусиаст - Евгени Веселинов. В интернет-общността са се регистрирали и българи, които живеят в различни краища на САЩ, не само в Калифорния, регистрирани са и хора от София и цялата страна, които се интересуват от живота там.
Неотдавна младо семейство от България, спечелило Зелена карта, се обърна с въпрос към интернет-обществото на българите в Калифорния - да им дадат съвет какво да очакват в САЩ. Последвалата дискусия дава интересни оценки и сравнения за живота тук и там и дали има смисъл да се емигрира.
По-долу следват коментарите по темата във форума на BulgariCA:
Здравейте,
Наша позната ни даде този адрес на най-голямата група Bulgarica, като ни посъветва, че може да се обърнем за помощ от ваша страна. Ние сме българско семейство, което спечели Зелена карта. Търсим варианти, ако може някой да ни помогне, как е обстановката в САЩ и как са самите процедури като пристигнем там. Някой, ако може да ни посъветва и да ни даде и мнение дали си заслужава целия този труд по заминаването.
Благодарим от все сърце на всички, които ще ни пишат със съвети.
Боби
Боби,
Много добре започваш въпроса си и същевременно неговият край ме подтикна да ти драсна два реда… Идвайки тук с нагласата “дали си заслужава целия този труд по заминаването” аз бих ти дал един съвет:
Стой си там и недей да мърдаш.
Тук се работи, работи и работи.
А за всичко останало бих коментирал с някoй работяга, за когото трудът по заминаването (което е нищо, всички сме минали през него) е стимул за успех в Америка. Още един съвет, ако позволиш: Колкото по-малко питаш, толкова по малко ще сгрешиш.
Със здраве,
Никола
Тук се работи, работи, работи, но поне знаеш за какво работиш, работиш, работиш.
Поне така съм чувала, а и от 5 години работен опит в САЩ и 2
годишен работен опит в БГ, мога да се съглася с това. За парите става въпрос.
Златина Г.
Никoй в Америка не го интересува за “Бай-Ганьо и Ганьовица”.
ПОДИГРАВАТ ни се че сме още НЕДОРАЗВИТА НАЦИЯ и ни се присмиват с хумористични жаргони, които повечето българи не ги разбират. А когато поставите “факти” че СМЕ това или онова в “света”, изслушват те -
но - крайният резултат е песимистичен и хумористичен. ОСВЕН ако ПОКАЗВАШ - знания , умения и съвестност във всичко което вършиш - ТОГАВА си УВАЖАВАН и ЗАЧИТАН. И тук идва изречението за което се коментира - ЯК WORK, WORK and MORE WORK. За да получаваш добра “заплата” - това значи, че трябва да заработиш за ШЕФА - 3-5 пъти повече ЗА НЕГО - ПЪРВО.
Направете си сметката - за да получиш заплата от $5000 - то ШЕФА трябва да е направил - ЧРЕЗ ТЕБ (ОТ ТЕБ) най-малко $20 000. Ами и АЗ да имам “работници” - ФОМУЛАТА ще бъде същата. И така - дупе да ви е яко - РАБОТА - ВИ ЧАКА. ….. хехехехехе
DJ Cooper, LA
Сан Франциско, мостът Голдън Гейт. Снимка: Иван Бакалов
Боби, направи си хубава равносметка какво ще спечелиш и какво ще загубиш с идването си в US. Както се казва в песента “Не всичко е пари, приятели!”… Близки, приятели, празници, хубави спомени… ако това можеш да замениш с парите на чичо Сам и с много работа, разбира се - заповядай! Но не забравяй още едно нещо - един път влязъл в капана, трудно се излиза :-(
Ирен., Тампа, Флорида
Лично мое мнение е, че трябва да се опита. Вярно, ще е скъп опит, но поне един ден няма да си кажеш “е-е, имах аз шанс, но го пропуснах”.
Колкото до :
1) Работа - Да работи се, но ако се замисли човек в коя нормална държава не се работи? Зависи от компанията, но стандартната ваканция е 2 седмици. Вярно, в Европа е месец, но това е едно от нещата с които се свиква. Като поработиш няколко години за една, ще станат 3 седмици и т. н. Всичко зависи за кого работиш. Това, че има малко ваканции не е основателна причина да не се дойде в САЩ. Все пак по-добре малки ваканции с $$ отколкото големи ваканции, кафета и т.н. но без $$$ (БГ).
2) English - Ако решите да идвате, трябава още в БГ да почнете да работите по езика. Колкото по-добре го знаете, толква са по големи са шансовете за работа (и то добра). Ако все още имате проблем с езика като дойдете в САЩ, трябва да се запишете на курсове и да продължавате да го учите. Много хора разчитат , че като дойдат и ще стане от само себе си. Няма такъв филм.
3) Education (б. р. - образование) - Много хора, когато дойдат в САЩ, се записват да учат за да може да вземат някаква диплома от тук. Така е много по-лесно човек да си намери работа, да създаде полезни контакти и да си намери приятели.
4) Живот - Разликите между САЩ и БГ са:
- тук животът е по спокоен
- възможност за развитие в почти всяка една сфера (някои вече беше споменал за това)
- възможност за комуникация с много различни хора от различни краища на света.
Но човек трябва да е реалист.
1) началото не е лесно (първите 1,2 години)
2) парите не се копаят в задния двор
3) почти никoй не става президент на компанията още в самото начало. (Трябва човек да е отворен за всякакъв вид работа).
Ако има още нещо, питайте. И само да вмъкна тук, че винаги трябва да се интересувате и питате. Само така може човек да успее..
Успех …
Добрина
Здравейте,
Ще кажа няколко думи от моят опит - започнах по строежите, след това чистач в една компания - от тоалетните до 3-ия етаж и сега съм на свободна практика - фотограф. 3-те ми години като чистач ми позволиха да си купим нова кола и да издържам семейството си (бяхме с 1 дете, сега сме с 3). Сега само жена ми работи, а аз гледам децата - не пуснаха никoй от родителите ни да ни помагат и се оправяме сами. Заплатата й от $1300 не стига, но имаме кредитни карти и така кърпим положението. С моята part-time фотографска работа се помага също.
С поскъпването на горивата поскъпнаха и другите неща - храна, дрехи, но за дрехите все още пазаруваме само на разпродажби. Храната по възможност също на разпродажби или на едро от Sam’s… Вече сме 6-а година тук…, чуваме за много хора, които заминават за БГ или за Европа, но не мога да кажа, че бих го направил, защото нямам никакъв “гръб” в БГ… Може би, когато децата поотраснат до 2-3 години, ще продължим да приравняваме дипломите си, но засега ще я караме така.
Ако сте готови на всичко и искате да успеете ще успеете навсякъде.
Ако сте решили, че САЩ е поредният етап от вашето израстване, дерзайте и опитайте - винаги е по-добре да се опита и, ако не ви хареса, да се върнете в БГ и да си продължите по старому.
Но всичко има цена, която трябва да сме готови да заплатим… да
забравим за безплатните обяди и нещо по-така като за свои хора… или по-приятелски. Цената трябва да се плати от нас самите.
Ако не сте сигурни какво да правите и как да вземете решението, което да е ваше със сигурност, а не повлияно от другите, ви препоръчвам да отидете на консултация с психолог. Има много добри консултанти, които да ви помогнат в избора на решение…Ако решите да се консултирате с професионалист - пишете обратно, ще ви дам телефони за контакти със специалисти. Вие решавате - всичко е във вашите ръце. Както виждате, ние намираме
начини да си помагаме също, както това става с групата Bulgarica. Познавам доста свестни хора тук, като Евгени (б. р. - Веселинов, издателя на вестник Bulgarica), който модерира групата. Много е важно да имате контакти с ТОЧНИТЕ хора!!!
Поздрави - Илия
Ню Йорк, Таймс скуер. Снимка: Иван Бакалов
Здравейте,
Аз съм самотна майка с две деца и се оправям сама вече 6 години тук.
Разбрала съм, че човек, трябва да е убеден в това, което прави, за да не му тежи по пътя към успеха, които не е гарантиран. Така, че вие сами трябва да си решите колко сте готови за това ново начало. Моите деца са моето гориво, което поскъпва, но ме кара да летя… Най-големият проблем на емигранта е изолацията, самотата, на която е обречен, в сравнение с положението, роднински и приятелски кръг, който е имал в България.
Разбрала съм, че Америка не е за всеки. Аз бих определила лично за мене, че животът тук отговаря на моя характер - амбициозен, борбен, открит, търсещ.
Желая ви успех при вземането на решение, така че да сте в мир със себе си!
Нивелина
Боби,
Ще се включа още един път, дори и с риск да стана досаден.
Всичко написано по-долу е чиста истина като капка изворна вода и аз лично не мога да не се съглся с нито едно мнение. Както казва Ирена не всичко е пари… Да така е в една нормална държава, общество и култура, където човещината и приятелството са приоритет, за сметка на парите. Ще го кажа направо в Америка всичко е пари, пари, пари.
Работиш за пари, а не за приятели; живееш за пари, а не за да остаряваш; жениш се за пари, а не за жена си; мислиш за пари, а не за себе си и своето здраве. И накрая като ги имаш (недостатъчно, защото всичко тук е измислено за да изхарчиш повече) - иронията е, че нямаш нито време нито желание да им се наслаждаваш (или на
нещата които можеш да получиш срещу тях). А това, което си оставил безплатно в България - приятели, роднини, “неканен гост във вторник за вечеря”, къща (апартамент, на който не плащаш наем или ипотека), ходене на море или планина без да знаеш точно кога и т. н. постепенно избледниява…
В заключение - не ме разбирай погрешно, както каза някой по долу, на мен този начин на живот ми допада и някакси винаги ми е липсвал в България без дори да знам че съществува. Аз не бих се върнал за момента. Стискам палци да вземете правилното решение, което не трябва да излкючва “стой си там”!
Никола
Сан Франциско, Калифорния
Сан Франциско, ул. “Пауъл”. Снимка: Иван Бакалов
Много си прав…..ама си тука! (за Никола, за когото всичко тук в САЩ било пари)
Аз се ожених - затова съм в САЩ, някои друг за по-добро бъдеще, друг - защото иска да забогатее… и т.н.
Само за едно Никола е много прав - замислете се дали си струва. Аз оставих 3-етажна къща в София, собствен бизнес и огромна рода, за да дойда тук, да плащам ипотека, да имам бос и да сме само аз и жена ми!
Наздраве на всички!
П.П. В САЩ икономиката изобщо не е това, което беше и което е била!
Bahtalipe!
Ивайло К.
Здравей Боби,
Виж, животът е риск. Пробвай и ела тук, ако не ти хареса начина на живот, най-малкото което можеш да направиш, е да поработиш повечко за да си избиеш парите, които си похарчил за идването си и да се прибереш. Не очаквай чудеса и реки от пари в САЩ. За да стигнеш до относително добри пари пътят е дълъг и труден и от теб зависи дали ще го извървиш. Първата година е най-критична, докато се ориентираш в новата обстановка. Аз лично почти се бях отказал, но благодаря на Бога, устисках и не съжалявам за избора си.
Аз дойдох сам, което до някъде е в плюс, но също така и голям минус, тъй като в дадени моменти си напълно сам.
За щастие тук в Калифорния срещнах много Българи, с които си помагаме и аз съм спокоен че винаги има някои на когото мога да разчитам в труден момент.
Не знам какъв ти е бил финансовият статус в България, но предполагам, че не толкова добър, щом си играл за Зелена карта. При всички обстоятелства си мисля, че тук ще си по-добре, просто ще ти трябва малко време , упоритост и търпение. Това що се касае за работа, работа и пак работа, е относително вярно.
Аз лично не се убивам от работа и съм ОК. В момента уча, за да мога да правя по-добри пари (дай Боже) и да не работя твърде много. Всичко е възможно, както си го направиш сам.
Най-важното е езика.
Учи английски и не разчитай, че ще го научиш тук за няколко месеца. Без език ще се забиеш да работиш за някои българин, ще бъдеш заобиколен от българи и никога няма да го научиш.
Моят съвет е давай смело, нищо не губиш. Винаги можеш да се върнеш в БГ, но е трудно да дойдеш тук, още повече, че имаш Зелена карта. Good Luck.
Борислав, Сан Франциско
Сан Франциско, нощен изглед към ситито. Снимка: Иван Бакалов
Лично за мен животът не е само пари, пари, пари… От 10 години живея тук със семейството си (съпруг и дете) и никога през живота си не съм имала толкова приятели, колкото сега. Всички до един българи. Във всеки един момент знам, че имам на кого да разчитам – за добро или лошо… Събираме се непрекъснато. Всеки от нас си има своя житейски път, радости и неволи, успехи и неуспехи. Но, когато има с кого да го споделиш, е съвсем друго.
С две думи искам да кажа, че зависи от човека, нагласата И желанието не само за успех, но и за приятелство! Защото - каквото повикало - това се обадило… Ако мериш хората само по това колко пари имат, какви коли карат, какви къщи имат и забравяш за човека… това и ще намериш!
От първия момент, когато дойдохме, съвсем непознати (тогава) хора – българи - ни се притекоха на помощ кой с каквото може, съвет, идеи, насоки, И най-важното приятелска дума и ръка!
Що се отнася до реализацията (материална И професионална) това отново зависи от конкретния човек И нагласата му – какво очаква и какво търси. Естествено задължително условие за каквато И да било работа е езикът – без него – мизерия!
Много големи възможности има за хора с идеи, предприемчиви И неплашещи се от трудностите, да развият собствен бизнес. Не казвам, че е лесно, но който иска – успява!
Така че, успех от мен във взимането на това важно решение! И ако дойдете – елате с отворени сърца и без предразсъдъци – те най-много пречат! Аз лично нито за момент не съжалявам, че дойдохме!
Поздрави – Вени,
Сиатъл
Както някой каза, отговорите са абсолютно точни. Радвам се всеки път, като чета такова разсъждение, което може да се чуе само от българи (може би европейци) и липсва тук (б. р. - в САЩ).
Аз от малък съм дошъл тук и разбрах, че всичко се върти около парите, но пък нямах начин да избегна този начин на живот и от моя нормален характер на бохем, се превърнах на супер амбициозен. Използвах всяка капка от таланта си. Като завърших professional school ми предлагаха 180 хиляди годишно, но го отказах, за да продължа ресиденция за специализиране. Вярно че ще правя поне двойно на това като свърша, но мога да ви кажа, че всеки ден се чудя дали си струва всичко, защото е свързано със заеми и денонощен труд. Тук казват, че работим за да имаме спокоен живот и да не работим като се пенсионираме. В България го имахме това още преди да дойдем. Трудно за южняци като нас е да свикнем на системата на англосаксонците, така че, ако не сте характер, който ще бъде щастлив само от пари и материални вещи НЕ ИДВАЙТЕ. Парите не са щастието, а само начин да бъдеш ENSLAVED (б. р. - заробен). Ако сте чували за “keeping up with the Joneses” (б. р. - придържай се към съседите - т. е. винаги да искаш да притежаваш същите скъпи неща и да правиш същите неща като съседите си, защото се страхуваш да не изглеждаш по-малко важен или с по-нисък социален статус от тях) - е това е, тук всеки иска да има повече и да изкачва стълбата, но винаги ще има хора над него.
Аз намерих друго в моята работа и това е уважение, статут и вътрешно удовлетворение, защото само парите не са достатъчно да ме мотивират. Който идва тук трябва да е сигурен, че ще намери нещо подобно, за да не стане уред на еврейската система.
(анонимен)
Здравейте,
това стана хубав форум. Задаваме въпроси, отговаряме, търсим решения, рефлектираме в миналото, прогнозираме… И всичко това е хубаво. Съмнението, преди да прегърнем неизвестното, вечните въпроси “да бъде ли?”, накъде да вървим, за добро ли е? Ние сме отговорни за поетите решения, всеки нов път ще ни донесе нещо ново: разочарование или упование, победа или неуспех, подем или падение, светлина, мрак, пак светлина. Отново и отново си задаваме въпроса:
Защо напускаме така масово, защо тръгваме? Нашата енергия, стремежи и копнежи, нашите идеали са мощна зарядна сила. Обединенита енергия още по-активно може да въздейства, променя и изгражда.Ние, които сме извън България и тези които са в страната, можем да направим така че ДА НИ Е ТАКА ХУБАВО В БЪЛГАРИЯ, както, където се надяваме да ни е хубаво, като я напуснем.
Как ще стане това?
Нека продължаваме активно да участваме в политиката на нашата страна! Нека продължава и се развива все повече дейността на асоциации, сдружения по интереси и да расте диалогът с тези, които сме избрали да ни ръководят. Нека диалогът е мирен. Нека да има отчетност пред избирателите. Нека нашата енергия да се насочи към създаване на по-добри условия на живот на нас самите в страната и да се даде възможност на тези които са я напуснали да продължат връзката си с нея. Нека мисълта за доброто на нашето потомство да ни окрилия и да правим повече добро за страната си. Нека, макар и да сме в чужбина, да продължим да
изграждаме материални,научни и духовни ценности в България и да приложим своят придобит опит в България. Така са правели и революционните комитети в изгнание! Нека сме задружни и в чужбина и да работим за благото на България! Да създаваме мрежи за гражданска отговорност, които имат за цел възхода на България! Какво мислите вие?
ОБЕДИНЕНИЕТО ПРАВИ СИЛАТА!
Мария К.
тук,14.06.08
