През 1990 г., още съвсем млада, с 500 долара в джоба си, без да знае испански и да познава някого, Милена Иванова се озовава в Мадрид. В България е завършила немската гимназия в София, а след това и немска филология в Софийския университет. Работила е като преводачка. След като преминава през доста изпитания и развитие в кариерата си, днес тя е известна писателка. Еротичните й книги са преведени в много страни, сред които Германия, Италия, Португалия, Русия и др. У нас тя е позната под псевдонима Миранда Ибанес. - Милена, нека те върна назад във времето. Кое те накара да напуснеш България преди 20 години?
- Ами търсенето на нови хоризонти и нови възможности за изява, каквито преди 20 г. България не предлагаше. Исках да започна нов живот.
- А защо избра точно Испания?
- Вече говорех немски и английски и ми се искаше да науча испански. От друга страна, ме привлече и топлият климат на Испания, без зими и сняг.
- Сигурно в началото не ти е било лесно. Разкажи за него?
- Всяко начало е трудно, а специално за емиграцията бих го сравнила с присаждането на едно цвете. Трябва да мине време, докато пуснеш корени в новата саксия. Не ми беше никак лесно, докато понауча езика. Първата ми работа беше да раздавам листовки пред метрото. Но после бързо се внедрих благодарение на това, че знаех и други чужди езици. Смених многобройни квартири и квартали (Hortaleza, Legazpi, Goya, Paracuellos de Jarama, Alameda de Osuna, Malasana...) и още толкова работи (детегледачка, учителка, секретарка, търговска представителка, служител в администрацията...)
- А как стигна до шеф на софтуерна фирма с 40 служители?
- Една американска фирма за програмиране на софтуер отваряше клон в Мадрид и обяви конкурс за генерален директор. Спечелих го благодарение на знанията си, на чуждите езици и на факта, че съм човек с качества на лидер, който гледа на трудностите като на предизвикателство.
- Испанците не приемат ли резервирано чужденец, при това жена, да им бъде директор?
- Не. Испанците са много топли като нация и не са расисти. Важното е как се справяш с работата си, а не това дали носиш пола или говориш езика им с акцент.
- Имало ли е ситуации, в които ти се е искало да се върнеш в България?
- Не, не бих казала. Пак се връщам на метафората с цветето и саксията. Ако си решил да останеш, това е новият ти проект за живота и трябва да се адаптираш към него - навици, култура, език. Трудностите не бива да те плашат, а да те мотивират да гледаш напред и да ги преодоляваш.
- Изпитваш ли носталгия към родината?
- Носталгията е неминуема. Изпитва се, естествено, и то към съвсем определени неща - приятели, семейство, природа, кухня...
- Имаш ли близки в България?
- Да, заминах сама за Мадрид, всичките ми близки са в България.
- Колко често се връщаш у дома?
- Ами, зависи от това колко съм заета. Понякога веднъж годишно, понякога през 3-4 месеца.
- Ако сега трябваше да тръгнеш, би ли се поколебала?
- Сега положението ми, възрастта и кариерата ми са съвсем различни, отколкото преди 20 г. Нямам същата мотивация да търся нови хоризонти. По-скоро бих се върнала в България, която виждам много променена и непозната и за мен е все по-интересна като култура.
- Казват, че българите в чужбина не си помагат и не общуват помежду си. Така ли е наистина?
- Честно да ти кажа, нямам лични наблюдения. Никога не съм поддържала връзка с много българи в Испания, защото целта ми беше да се внедря изцяло в местната култура, език и начин на живот. "Гетата" според мен по-скоро дърпат назад в това отношение. А колкото до това дали си помагат или не - ако сам не си помогнеш, никой не може да ти помогне, няма значение дали си в чужбина или у дома.
- А ти къде повече се чувстваш у дома - в Мадрид или в София?
- Ами, след 20 г. престой в Мадрид, в София определено се чувствам като чужденка и мисля, че е неминуемо. В Мадрид знам телефона на бърза помощ или как да намеря водопроводчик, в София не. (Смее се.)
- Има ли нещо в жилището ти, което ти напомня за родината?
- Аз се определям по-скоро като космополитна. Нямам някакви конкретни предмети, свързани с България, така както и ако един ден се завърна в София, със сигурност няма да окача вкъщи плакати на испански бикоборци. (Смее се.) Предметите за мен никога не са били признак на обич, в каквото и да било отношение.
- Наистина ли испанците са така горещи и темпераментни, както ние знаем за тях?
- Горещи и темпераментни - бих казала, че е добър маркетинг, който са си направили. По-скоро бих ги определила като топла средиземноморска нация, не са агресивни, усмихват се и са много любезни. В това отношение мисля, че малко бият българите като нрав и характер. Защото всъщност на хората в България все още им коства повече да се усмихват на околните.
- Написала си 3 еротични книги, които са преведени на различни езици. Чувстваш ли се успяла жена?
- Чувствам се успяла жена заради това, че каквото съм си поставила за цел, съм го постигала благодарение на собствените си усилия. Няма значение какво работиш, важното е да го правиш професионално. А писателската дейност е поредният обрат на кариерата ми и днес ми носи материално и емоционално удовлетворение.
- Сега само с писане на романи ли се занимаваш, или и с още нещо?
- Вече излязох от света на бизнеса и в момента съм "само" писателка.
- Доколкото знам, нямаш свое семейство. Мислиш ли, че ако беше в България, щеше да е различно?
- Не смея да спекулирам със съдбата. Имах дълъг и плодотворен брак в Мадрид. А това, че нямам деца, не зависи от мястото на планетата, където живееш.
- Какво би казала на младите хора, които сега решават да емигрират?
- Една нова култура, един нов език са още един прозорец към света. В днешно време сме много по-космополитни и нека да опитат. Но преди да тръгнат, трябва да са наясно със себе си какво искат да постигнат, защото може би в днешна България могат да го получат. И да не си мислят, че в чужбина животът е по-лесен - това е една от най-големите заблуди според мен, която кара хората да емигрират.
(Бел. ред.: В следващия брой очаквайте втората част на интервюто с Милена Иванова, в което тя споделя кои са по-добри любовници - българите или испанците; своята тайна рецепта за прелъстяване; важни ли са афродизиаците и еротичното бельо в секса ; защо книгите й в България излизат с псевдонима Миранда Ибанес и още много за еротиката и отношенията между половете.)
Интервю на Валентина Иванова
ЛД / BE
Няма коментари:
Публикуване на коментар
bulgarianemigrants@gmail.com