На работа в Дания

Турски бизнесмени в Копенхаген ни наемат в кризата

Докторите стягат куфари за Дания

EURES изпраща 130 българи на "културна бригада"

Лекари, инженери и медицински сестри - това са вечните професии в кризата. Безработицата и рецесията в цяла Европа и САЩ въобще не се отразяват на търсенето на такива специалисти. Доказват го както обявите за работа, така и анализите на специалистите. EURES-мениджърът за България Славка Радева за пореден път обясни преди дни, че офертите за чужбина са основно за медици и инженери. Имат ли шанс обаче и другите българи за хубава работа в Европа. И къде?

Има нещо гнило в Дания. И то е, че напук на кризата в скандинавската държава искат български работници. Точно преди месец кралството отвори трудовия си пазар за нашенци. И офертите вече са факт, похвалиха се от EURES. Първите късметлии, които ще поемат на север, ще работят в селското стопанство. "Ще заминат около 120-130 души", обясни бг мениджърът на EURES Славка Радева. Заплатата им няма да кой знае колко висока - около 500 евро на месец. Нашенците обаче няма да превиват гръб - ще бъдат заети до ранния следобед. А в свободното си време ще трябва да се опознаят с колегите си от други националности и да научат повече за начина на живот в Дания, обясниха от EURES.
По-амбициозните нашенци обаче гледат на "културните бригади" скептично. И за тях има и алтернативни варианти. Повечето оферти са "заковани" на 1200 евро месечно. Нашенците просто трябва да изберат с каква работа да ги изкарват. Например - могат да работят като месари или транжори в столицата Копенгахен. Заплатата е доста по-добра от тази на фермерите - 1200 евро на месец. А квартирата и токът се плащат от работодателя. Нещо повече - датчаните дори осигуряват безплатна вечеря за нашенците. Същите пари, но в по-приятна обстановка, могат да изкарват пицарите. Заплатата отново е 1200 евро на месец, а квартирата и храната са без пари. Майсторите на италианския специалитет трябва да имат поне година опит в пицария и да говорят английски. Турски език пък не искат на шофьорите ни, решили да заработват в копенхаганските автомивки. Очевидно в датската столица има доста емигранти от южната ни съседка, които са завъртели малък бизнес. И в автомивката заплатата е 1200 евро, а разходи за квартира и храна няма. Толкова, без бакшишите, могат да изкарват бг фризьорките, които не се плашат от ниските температури на север. Турски и английски трябва да говорят и момичетата, изкушени да работят за 2500 лв. месечно в Копенхаген.
Летвата, разбира се, рязко скача за квалифицираните българи. И офертите определено не идват от турски бизнесмени. Лекари, лекари и пак лекари - на такива специалисти разчитат в Дания. Търсят се от рентгенолози, през кардиолози, до педиатри. А заплатата варира според опита. Младите медици се "разписват" срещу 6430 евро бруто на месец за 37 часа работа седмично. Заплата на по-опитните ни медици пък е с хилядарка повече - 7430 евро. Лекарите ни трябва да знаят английски, а от болниците се ангажират да ги запишат на безплатен курс по датски език.
Нашенците имат по 30 дни платен отпуск годишно. Но преди да подпишат трудовия си договор, трябва да издържат успешно пробния период, който варира между 3 и 6 месеца.
Лора Симеонова

Само с лична карта в Швейцария

В Швейцария - само с лична карта

01 юни 2009 / News.dir.bg

От днес румънците и българите имат нужда само от лична карта, за да пътуват в Швейцария.

Към споразумението за свободно движение между Швейцария и Европейския съюз се присъединяват и Румъния и България, последните две страни, присъединили се към съюза, съобщи телевизия Реалитатя, предаде БТА. За пазара на труда обаче споразумението не се прилага директно, защото швейцарските власти имат право да наложат определени ограничения за румънските и българските работници, посочва Реалитатя.
Дата 1 юни 2009 г. маркира навлизането в първия етап на преход към режима на свободно движение, който се изразява в постепенното и контролирано отваряне на пазара на труда. На практика чак след десет години гражданите от двете страни ще имат същите права на пазара на труда в Швейцария като швейцарските граждани или гражданите от по-старите членки на ЕС, уточнява Реалитатя.

Bulgarian Emigrants

Никога повече в България.В Испания научава да се усмихва

Никога повече в България,За нищо на света!

Испанската мечта на Иво

Фризьорът се отрече от нацупената Родина в името на усмихнатото си бъдеще

Запознайте се с Иво - енергичен, симпатичен и усмихнат мъж, роден в България. Един от онези млади хора, които се разхождат из улиците на света и не носят видими национални белези. От близо осем години Иво живее в Испания. От малко повече време той знае къде няма да живее. Никога повече. Тия дни България чу най-страшната си присъда от един 28-годишен фризьор, живеещ в Мадрид. Разказът на Иво е зловеща анатема на Родината - на България, която не заслужава да я обичаме по презумпция, просто защото сме се родили на нейната територия.

Иво се ражда и израства в София. Завършва фризьорски техникум. Започва работа като фризьор, расте в професията и прави прически на тв водещи, на БГ звезди и по модни ревюта. Успява дори да отвори собствен салон. И въпреки че печели добре, усеща, че от това повече няма накъде. На 22 г. той е реализирал жизнения български максимум. И осъзнава, че това не го устройва и не му е достатъчно.
Емиграцията на Иво не е икономическа. Той заминава, за да намери своето място и независимо че е толкова млад, вече знае, че то не е в България. Заедно със свой приятел от детинството тръгват за Мадрид с 1500 евро в джоба. В Испания го посреща негова стара приятелка. Не отсядат при нея, а си намират квартира. През първите дни се отдават на сиеста - денем и нощем се забавляват. И парите свършват бързо. Започва търсенето на работа. По онова време Иво не знае и дума на испански. Научава изречението "буско трабахо" (търся работа), но не може да разбере какво отговарят хората, към които се обръща, и решава, че навсякъде му отказват. Така и не успява да намери работа сам. Две седмици е принуден да яде хляб и ябълки, които си бере от някакво безпризорно и дружелюбно испанско дърво. След като се налага да напуснат квартирата, старата приятелка ги приютява и им помага да започнат да работят като раздавачи на листовки - изключително популярна дейност сред младите и бедни имигранти. След няколко месеца той попада в испански фризьорски салон. След още година отваря собствен. Със заеми от приятели на 24 г. той стъпва на краката си и реализацията на житейския му проект може да започне.
Иво успява да обясни по най-онагледения начин защо "българин да се наричам", не е никак радостно за него. Последното му прибиране е преди повече от две години. Преди това не си е идвал от три и е завладян от еуфория и очакване. От влизането през Калотина обаче пътят е в ремонт и без обозначения, разбира се. Някак стига до София и се подготвя за парадна обиколка из родния град. Разходката се превръща в парад на жегата, боклука, зловонията, намръщените и стреснати физиономии и блъскащите се хора. Тръгва обратно към "Дружба" и попада на място, което не му е много познато - застроено поле с уж нови, но грозни блокове, попаднали там сякаш от нищото, липсва дори старата социалистическа подреденост. "Дружба" от детството на Иво е изчезнала като в следвоенно положение и на мястото й той намира кална площ без улично осветление. В този момент Иво все още е приповдигнат и заспива с надеждата, че следващият му ден в София ще е по-слънчев. Но се лъже. Следват сблъсъци с мрачния български обслужващ персонал, опознаване на дупките из централните улици и подготовка за голямата депресия. Иво мъдро решава да се затвори в панелката в "Дружба" и прекарва останалите двайсетина дни там. Най-щастливият момент от престоя му е, когато събира багажа си и тръгва обратно към слънчева Испания. Без тъга днес Иво признава, че ако нямаше майка в "Дружба", той никога повече нямаше да пресече българската граница.
Аргументите на Иво са прости, ясни и точни. На него не му е комфортно в собствената му Родина и сред собствените хора. Прави впечатление, че използва две думи много често - описвайки Испания, той непрекъснато говори за спокойствие, а споменавайки България, задължително става дума и за депресия.
Животът в Мадрид обяснява с няколко примера:
1. В испанската столица има 5 милиона автомобила, които се движат нормално, задръствания има само ако е станала злополука.
2. Градският транспорт е винаги навреме - Иво живее на 30 км от мястото, на което работи, и му отнема 40 минути да се придвижи с обществения транспорт и 15 с личния си автомобил, нито повече, нито по-малко.
3. Независимо дали си имигрант, ти се предлага безвъзмездно здравно обслужване, и то на ниво.
4. Заобикалящият те свят ти се усмихва и те приветства. Намираш спокойствие заради уредеността и сигурността, заради липсата на намръщени физиономии.
5. Младите хора излизат да се забавляват и да срещат други млади хора, а в България, за да се покажат и да позират.
6. Медиите показват и добри новини и има кой да иска да ги чуе, види и прочете.
Това са малко железни доводи и примери, които освен всичко останало са и предпоставка за добър живот. И най-хубавият извод е, че живеейки там, човек няма нужда да мисли за битовизми и може да пренасочи енергията си в мисли за себе си, за напред, дори за изкуство.
Пак според Иво най-ярката ни национална черта е темерутщината. Фризьорът признава, че и той не е бил по-различен, докато е живял в София. Искал е да се забавлява и да е весел, но средата не му е позволявала и не му се е получавало. В началото на живота му зад граница негова клиентка испанка му прави забележка, че не може да й казва добър ден с такава сърдита физиономия. И така в Испания Иво научава най-важния си житейски урок - да се усмихва. И днес 28-годишният коафьор иска да живее в мир със себе си и да се чувства добре.
На въпроса дали България го е напуснала, или той я е изоставил, Иво отговори: Никога не сме били заедно! Категоричен е, че срещу никакви пари и облаги не би се върнал. За нищо на света! Защото веднъж познал елементарния комфорт и спокойствието, би бил луд да ги загърби.
Днес майката на Иво продължава да живее в "Дружба". Не го е виждала от три години и знае, че синът й никога няма да се върне. Но тя и не иска, а дори предпочита да загуби и по-малкия си син в странство само и само той също да се научи да се усмихва.
Ние малко завиждаме на егоистичната смелост на Иво да се отрече от България, да признае, че тя всъщност е една лоша и негрижовна майка, която не заслужава той да инвестира енергията си в нея, не заслужава усмихнатата му физиономия и светлото му бъдеще. Успех, Иво, ти успя да ни убедиш, че не си заслужава да се завърнеш, и искрено ти го пожелаваме!
Надя Теодосиева
Мартин Карбовски

Мизерия за наши гурбетчии във Великобритания

Английска ферма уволни около 300 български работници, като ги остави без пари да се приберат у дома.

Неприятната случка става в Брайърли, в английското графство Херфордшър, разположено на около 4 часа път с кола от Лондон.

Сънародниците ни са пребивавали сезонно там, но поради лошите метеорологични условия, британската компания “S & A Produce” ги е освободила.

Говорителят на фирмата Ребека Едмъндс казва: „За съжаление, в момента нямаме работа за толкова много хора.

Лошите метеорологични условия се отразиха много зле върху нас. Във Великобритания постоянно вали. Но сме в преговори с други фирми, за да намерим работа на българите и на хората от други националности, които трябваше да съкратим”.

Точно това е главният проблем и според българите.„Започнахме работа на петия, или шестия ден поради метеорологичните условия – което също ни беше казано. Но не ни беше казано, че ще ти се случи да работиш веднъж в седмицата! При положение, че те набират хиляди души работна ръка – всеки предполага, че за тези хиляди ще има работа”.

Друго момче, което е работило във фермата в Брайърли, обяснява: „Ние не спорим за това, че няма работа. Явно не са виновни – няма как да предвидят времето и реколтите. Въпросът е съвсем друг – че просто не постъпват хуманно с нас”.

Проверка на българското посолство във Великобритания установи, че нашенците живеят по няколко души в тесни фургони и недоволстват от организацията на работа.

Няколко дни след това идва и решението за уволненията.

Сънародник споделя пред Дойче Веле: „Не вярвам, че в Англия разрешават на 8 квадратни метра жилищна площ, които включват хладилник, маса и четири легла, да живеят четирима души. А ползват санитарен възел около стотина души - четири бани с четири тоалетни. Това със сигурност не е законно”.

Във фермата е пристигнала и група от 150 поляци, но Едмънс категорично отрече, че те ще заемат местата на българите.

Нашенците имат право да останат още една седмица, но след като нямат препитание, те не знаят как ще се приберат в родината си.

Спечелените до този момент спестявания вече са пратени в България на роднини.

Проблемът идва и от това, че те нямат време да си намерят друга работа, дори само за да съберат пари за връщане у дома.

В момента служители на българското посолство проверяват до колко е правомерно съкращението на българите.

Свързват се и с българските профсъюзи, които през април подписаха споразумение за сътрудничество с британските трейдюниони, да защитават българските граждани, работещи в Обединеното кралство.

тук,10.07.08

Мадрид променя закони заради наши имигранти

153 664 са българите в Испания по официални данни, числото е с 26% повече от 2006 година

Испанското правителство на премиера Хосе Луис Сапатеро ще промени законите за имиграцията, за да сложи край на непрекъснато увеличаващия се поток от българи и румънци, които могат законно да работят там, съобщиха местните медии.
Бариерата, издигната от правителството срещу имигранти от двете страни, които могат да работят легално в Испания след присъединяването на двете страни към ЕС м.г., не само не послужи като спирачка, но има обратен ефект. В момента в Испания има повече румънци отвсякога, те дори надвишават броя на мароканците, които винаги са били начело на списъка. През 2007 г. румънската общност в Испания се е увеличила с близо 202 000 души и приближава 1 млн. души, което е с 33,3% повече от 2006 година. Общият брой на българите не е много голям - 153 664 души, но това е с 26% повече за същия период. Мароканците са 645 000, а еквадорците - 420 000. В Испания живеят също 280 000 колумбийци и 350 000 британци.
Осем от десет граждани, които пристигат законно да живеят и работят в Испания, са чужденци, сочи доклад на Националния институт по статистика. До края на миналата година броят на новорегистрираните в общините граждани е бил 5.22 млн. в сравнение с 4.51-те милиона предната година. Чужденците в Испания съставляват 11% от населението, но в някои райони съотношението спрямо местното население се е променило драстично.
Испанският вътрешен министър Алфредо Перес Рубалкада заяви, че страната му е доволна от промените във френското предложение за обща политика на ЕС спрямо нелегалната имиграция, съобщи Ройтерс. Париж се опасяваше първоначално от масовото легализиране на нелегалните имигранти, както това стори Мадрид през 2005 г. и узакони престоя на 700 000 чужденци. 27 страни от ЕС трябва да изработят обща политика по въпроса до 2010 г.
Назначената от френския президент Никола Саркози комисия, натоварена да проучи предложенията му за ограничаване на незаконната имиграция, стигна до извода, че идеята му за въвеждане на квоти за имигранти е безполезна, предаде ДПА. "Политика на имигрантски квоти би била без реална полза по отношение на трудовата имиграция и неефикасна срещу незаконната имиграция", заключава докладът.

МЕРКИ

Германското правителство ще удължи преходния период, в който пазарът на труда в страната ще остане затворен за работници от България и Румъния, съобщи сп. "Шпигел". Така мярката ще разпростре до 2011 година включително. Решението за двете страни е в противовес на исканията на германската индустрия за либерализиране на пазара на труда. Миналата година беше взето решение, което допуска до германския пазар българите, завършили висше образование във ФРГ, както и някои специалисти, примерно инженери с българска диплома. В момента Берлин подготвя програма за привличане на високо квалифицирани специалисти от други страни.

тук,08.07.08

Франция обявява строги мерки срещу имиграцията

Вътрешните министри на съюза ще обсъждат пакета мерки в понеделник

Париж ще обяви плана си за борба с нелегалната имиграция в ЕС в отсъствието на президента Никола Саркози, който е в Япония за срещата на Г8

[Reuters]

Новият председател на ЕС Франция започва битка за въвеждане на строги мерки срещу нелегалната имиграция още в първата седмица след поемането на мандата си. В понеделник в Париж ще представи на външните министри на общността плана си за обща политика срещу имигрантите, която да влезе в сила от 2010 г. Надеждите на Франция са страните членки да се съгласят на плана до октомври въпреки протестите на държавите от Латинска Америка, за да може в следващите година и половина да бъдат положени законовите основи на новите мерки.

Част от стратегията вече беше одобрена от Европарламента и страните членки. Тя се отнася до възможността за задържането на нелегалните имигранти за срок от 18 месеца и експулсирането им от ЕС без право на връщане за пет години. Новите неща, около които има принципно съгласие, са за имиграцията да има квоти, които да отговарят на нуждите на пазара на труда и на възможността за асимилация на чужденци на страните членки. Бежанците пък ще бъдат поощрявани да подават молби още преди да пристигат в ЕС, а общността ще се ангажира с по-активна външна политика, за да намалява проблемите в Третия свят и причините за емиграция. В плана се предвиждат и мерки за засилване на контрола по външните граници на съюза.

Изказванията на европейските лидери в подкрепа на проекта бяха заклеймени от латиноамерикански политици като ксенофобски. В ЕС работят стотици хиляди хора от страните от Латинска Америка, които изпращат обратно на семействата си милиони евро годишно. Председателят на европейската комисия Жозе Мануел Барозу коментира, че със създаването на ясни правила за имиграцията европейците ще приемат по-лесно легалните имигранти. Френски министри пък коментираха, че заради неяснотата и притесненията около имиграцията ирландските граждани са отхвърлили Договора от Лисабон. Предложението на Париж включва и подписването на двустранни споразумения между ЕС и страните извън общността, които да предлагат бонуси на тези, които приемат обратно гражданите си.

Въпреки генералното съгласие около френския план обаче една част от него се очаква да бъде особено разделяща за страните членки. Франция, а и по-голяма част от общността настояват да не се дават накуп масови удостоверения за легализация. Миналата година обаче Испания реши да легализира наведнъж около 700 хил. имигранти, които от години живеят извън закона. Подобно нещо направи и Италия. За да постигне съгласието на Мадрид и Рим това да не се превръща в практика, Париж е склонил да включи в пакета предложение легален статут да се дава след изпит по езика и културата на приемащата страна.

тук,юли 2008

70 000 наши работят на черно в Гърция

Екатерина Димитрова аташе в Службата по трудови и социални въпроси към българското посолство в Гърция

Гърция се възползва от правото си и затвори своя пазар за български и румънски граждани до края на 2008 г. При това положение всички законно пребиваващи българи до 1 януари 2007 г. получиха петгодишни карти за пребиваване на граждани на Евросъюза с право на работа. Техните съпрузи придобиват правото на работа след 18 месеца от датата на идването им в страната. За незаконно пребиваващите и дошлите след приемането на България в ЕС се издават карта за пребиваване на гражданин на ЕС, но тя е без право на работа. За да се издаде обаче такава карта, трябва кандидатът да има здравна застраховка и да докаже по какъв начин ще се издържа, след като няма да работи. Според гръцките разпоредби те трябва да разполагат с минимум 4000 евро в банкова сметка или някой да гарантира, че ще поема тяхната издръжка. Могат да работят като сезонни работници в Гърция до 9 месеца или също могат да работят, ако имат техен собствен бизнес.
Болшинството от хората с разрешително за работа с трудов договор и им се внасят съответните осигуровки. Останалите поемат риска от евентуални проблеми, които могат да имат. По данни на гръцките ведомства около 50 000 души са законно пребиваващите българи в Гърция, а около 70 000 души са там незаконно. През лятото техният брой значително нараства във връзка с идването на около 50 000 сезонни работници.
Сред основните проблеми за нашите сънародници в Гърция е липсата на информация преди идването им. Пристигат, без да имат представа какви документи трябва да имат за пребиваване и работа, без да знаят друг език освен български. Така стават лесна жертва на недобросъвестни гърци, а и на наши сънародници, които уж имат някакви фирми за намиране на работа, стават жертва на недобросъвестни работодатели, адвокати и т.н.
(Пред агенция Фокус)

тук,07.06.08

Франция отваря трудовия си пазар за граждани на осем източноевропейски страни

Франция отваря трудовия си пазар за граждани на осем източноевропейски страни



[Reuters]

Гражданите на осемте бивши комунистически страни, които се присъединиха към Европейския съюз през 2004 година, от днес имат право да работят свободно във Франция - близо година по-рано от предвидения срок и в деня, когато Париж поема шестмесечното ротационно председателство на ЕС, съобщава Франс прес.Това са Чехия, Полша, Словакия, Унгария, Естония, Литва, Латвия и Словения.

За българските и румънските граждани, чиито страни се присъединиха към ЕС през 2007 година, остава в сила разрешителният режим само за определен брой сектори и професии.

По официални данни на френските синдикати над 70 000 граждани от тези осем страни са дошли във Франция през 2007 година, за да работят в сектора на "предоставяне на услуги", т. е. подизпълнителска дейност, а 10 000 са дошли да работят индивудално. Профсъюзите неотдавна разкритикуваха прибягването до услугите на подизпълнители, което води до временна работна заетост в целия континент, отбелязва АФП.

тук,юли 2008

Франция и Испания одобриха текст за имиграционен пакт на ЕС

Франция и Испания постигнаха споразумение по текст на проект за европейски договор за имиграцията по време на министерска среща в Мадрид, обяви френския министър на имиграцията Брис Ортфьо.

„Съставихме общ текст, който ще бъде предаден на колегите в другите страни“, каза той за Франс прес след разговорите си с испанския си колега Селестино Кробах и испанския външен министър Мигел Анхел Моратиньос.

Ортфьо не даде подробности за предложения текст на „Европейски договор за имиграция и убежища“, който Франция се надява да бъде приет по време на срещата на ЕС през октомври. Текстът вероятно ще бъде представен по време на среща на вътрешни и правосъдни министри в понеделник във френския курортен град Кан.


БГНЕС, снимка: EPA/Manuel Lerida

тук,юли 2008

Вече и интернет-вестник на български в Израел

Кореспондентът на БНР в Тел Авив Хени Берлер е автор и издател на първия интернет вестник на български език в Израел – http://www.global-report.com/, предаде БТА в понеделник. Пред агенцията Берлер е съобщила, че информационното издание ще предлага новини за и от България, Израел и Близкия изток.

Сайтът ще предлага видео от камера, която излъчва на живо от Стената на плача в Ерусалим. Намеренията на авторите на сайта са такива камери да бъдат монтирани и на знакови места в България.

Берлер уточни, че сайтът се появява благодарение на израелския медиен магнат Алекс Левин, който планира създаването на сателитно българско радио и сателитна телевизия, която ще излъчва от Израел.

тук,30.06.08

Пенсионните осигуровки на българите в чужбина

Großansicht des Bildes mit der Bildunterschrift:

В Берлин се проведоха международни консултационни дни, които трябваше да помогнат на всички българи и германци, работили в двете държави. На въпросите им отговаряха експерти от Германия и България.

Дамян Георгиев е над 65 години и по-голямата част от трудовия му стаж е бил в Германия. Защо не получава пенсия и от България, чуди се той, при положение, че там все пак е изкарал военната си служба, работил е години и вече е изпратил до НОИ, Националния осигурителен институт в България, копия от нужните им германски документи:

"И НОИ ми казва: "Дръжте си шапката, господине, тия документи не важат за нас! Когато дойдат оригиналите, тогава ще говорим! Дотогава сте господин Никой и ако след шест месеца не ни представите нищо, ние ще решим въпроса, какво и кога ще Ви дадем и дали ще Ви дадем въобще. Това не мога да го разбера." Сега, след консултацията, стана ли Ви по-ясно?

Bildunterschrift: Großansicht des Bildes mit der Bildunterschrift:

"Още не е ясно, защото на лице няма нищо. От пет години имам право на пенсия и не я получавам. Ако стане така, че все пак да получавам нещо, то това ще бъде с дата от първи януари 2007-ма година. Значи аз губя четири-пет години. Това не са много пари, но все пак са нещо!"

Получава ли се българска пенсия при само няколко години трудов стаж в страната?

Срещу Дамян Георгиев е седнала Мария Касърова директор на дирекция европейска интеграция и международни договори в НОИ и обяснява спокойно:

"По българското законодателство стаж се удостоверява с оригинални документи, а за военната служба в България трябва да представи военната отчетна книжка. Той сам си призна, че не може да я намери. Казах му, че този стаж може да се докаже с удостоверение от Централния военен архив във Велико Търново".

Също както повече българи, дошли на консултациите за пенсионно осигуряване в Берлин, Дамян Георгиев е работил и в България, и в Германия. Проблемът е в това, че седемте години трудов стаж в България са прекалено малко за право на пенсия, дори и при навършена възраст за пенсия. Затова в такива случаи НОИ събира трудовия стаж в Германия и България. Едва тогава Дамян Георгиев би могъл да получи пропорционална част българска

пенсия за стажа си в България.

Bildunterschrift: Großansicht des Bildes mit der Bildunterschrift:

Как се събират документи от несъществуващи фирми?

Георги Георгиев е бил дълги години музикант в бившата ГДР и сега живее в Берлин.Междувременно е работил и в България, но фирмите вече не съществуват:

"Отсега нататък да търся тези фирми и предприятия... тях отдавна никой вече не ги помни! Как да си вадя нови документи?"

Отговорът на Мария Касърова от НОИ:

"Ако фирмата, която вече не съществува, има правоприемник и документите се съхраняват у него, тогава той издава документа, удостоверяващ стаж. Ако ликвидираното предприятие е дало документите в архива, сега в България тече една процедура, според която архивите се предават в НОИ, тогава вече ние служебно ще изискаме документа, в който се посочва, къде е работил този човек през съответните години и имал ли е осигурителен доход, необходим за изчисляване на размера на пенсията. След това преценяваме правото му на пенсия".

Защо се стигна до консултационните дни в Берлин?

Членството на България в ЕС, както и многократните промени в германското пенсионно осигуряване са основна причина за консултационните дни вБерлин, обяснява експертът Петер Шперлинг:

Bildunterschrift: Großansicht des Bildes mit der Bildunterschrift:

"Въпросите, които най-често ни се задаваха, бяха: кога мога да изляза най-рано в пенсия? Какво губя от размера на пенсията си в такъв случай и разбира се, колко ще получавам като пенсионер, ако се сметне и трудовият ми стаж в България. Трябва ли лично аз да се обърна директно към българските служби за пенсионно осигуряване?"

Експертите от германското пенсионно осигуряване са доволни от големия интерес към консултационните дни в Берлин и затова те няма да са последните, обяснява Михаел Хенелотер:

"Имаме намерение в бъдеще да организираме такива консултации и в България , но и отново тук в Берлин."

Експертите са сигурни в едно: всеки трябва да пази документите си за трудов стаж, независимо в коя държава живее, защото времето за пенсиониране все някога ще дойде.

Маринела Липчева

тук,26.06.08

Апартейдът в Европа

24.06.2008

На фона на масовия приток от бежанци и нелегални имигранти, е съвсем очевидно, че Европа има проблем с чужденците. Дали обаче това оправдава методите на апартейд, които прилага?

"Европа не е в състояние да осигури достоен прием на всички, които я смятат за своя обетована земя". Това се казва в проекта за имиграционен пакт, който Франция рекламира, и се надява да бъде приет по време на френското председателство в средата на октомври. Ще рече, след като не сме в състояние да им предложим достоен прием, значи може и недостоен.

Това послание очевидно беше възприето и от Европейския парламент, където наскоро беше прието решение да се инкриминира пребиваването в Европа без валидни документи. До 18 месеца лишаване от свобода са възможни като наказание. Карането на автомобил без притежание на шофьорска книжка излиза значително по-изгодно: в Германия например за това е предвидено до една година затвор и то в най-лошия случай. Всичко това не е ново. Арестът преди експулсиране на чужденци от Германия и в момента по закон може да трае до година и половина. Затова пък в Испания - подобно задържане по правило никога не трае по-дълго от 40 дни. Новата европейска директива не задължава нито една страна-членка да спазва новия максимален размер на наказанието, но затова пък излъчва ясен сигнал:

Чужденците да внимават

защото ако ни хрумне, можем да ги сложим зад решетките.

Дали пък поддръжниците на тази идея нямат право? Престъплението на един чужденец без документи се състои в това, че той е чужденец, който няма документи. И понеже по този начин той разклаща ЕС, ние си позволяваме по мъничко апартейд - например да го задържим за година и половина в затвор. Пък нали и нас не ни засяга. Ние си имаме документи. Европейските политици трябва да престанат да стилизират имиграцията като огромен проблем. Най-ясно тази песен запя Силвио Берлускони, което можеше и да се очаква от него. На първото заседание на кабинета в Неапол, на което се приеха решения за по-рестриктивни мерки срещу нелегални имигранти, той каза: Разгледахме една важна тема - темата за сигурността и за

правото на гражданите да не изпитват страх.

Всъщност е редно Европа да вземе за пример Испания. Повечето от трите милиона и шестотин хиляди чужденци, които намериха новата си родина там през последните 10 години, са влезли в страната с туристическа виза и просто са оставили билета си за връщане да пропадне. Въпреки това Испания гостоприемно ги прие, а на страната това й се отрази добре. В крайна сметка имигрантите имат съществен дял за испанския икономически бум.

Лошото е, че днес Испания не взима вече самата себе си за пример. Икономическият бум приключи, това обаче няма нищо общо с имиграцията. И ето че сега правителството на Сапатеро реши да се отърве любезно дори от чужденци с право на престой, като ги помоли доброволно и без арести да напуснат страната. Нали никой не бива да си мисли, че Европа е обетованата земя.

„Дойче Веле”, снимка: EPA/JON HRUSA/BGNES

тук

Испания ни пуска на трудовия си пазар

Има вероятност ограниченията за работа на българи в Испания да отпаднат още през есента, заяви испанският министър на труда и имиграцията Селестино Корбачо по време на Националния ден на България на ЕКСПО 2008 в Сарагоса, съобщи радио Дарик.
Корбачо поясни, че министърът на външните работи е предприел необходимите стъпки за отпадане на действащия от 2 години мораториум и се очаква решението на испанското правителство - каквото и да е то - да бъде взето в края на лятото.
200 000 българи работят в момента в страната и те не представляват сериозен проблем, заяви още министър Корбачо. Той обаче подчерта, че решението за отпадането на забраната за работа на българи и румънци не зависи само от Испания, а и от цялостната политика на общността.
Според наблюдатели в Испания има индикации, че падането на забраната за работа на българи и румънци няма да стане преди 1 януари 2009 г. заради новоприетата европейска директива с рестриктивни мерки и заради големия брой румънци в Испания - над половин милион.

тук,23.06.08

Лондон кани български енергетици

Мишел Гутсузян

Българските ядрени експерти ще могат да работят във Великобритания, без да кандидатстват за разрешително. Това стана възможно, след като Лондон ги включи в списъка на професиите, за които липсва работна ръка. Така местните компании могат да наемат специалисти от всички страни, без да искат разрешително от правителството.

Досега българските енергетици попадаха под трудовите ограничения на местния пазар и можеха да работят на Острова единствено след като се докажe, че няма британци, които могат да заемат свободното място. Ситуацията се промени, тъй като Лондон планира мащабни инвестиции и разширение на енергийните си мощности.

Евентуалното изтичане на енергетици към Великобритания може не само да изостри дефицита на квалифицирани кадри тук, но ще отправи предизвикателство към правителството при строежа на АЕЦ "Белене", който трябва да започне през тази година. Очаква се на строежа да бъдат наети над 10 хил. души.

Наскоро министърът на труда Емилия Масларова отбеляза, че желанието на българите за трудова емиграция намалява. Според HR консултанти обаче това се отнася за хората с ниска квалификация, докато изтичането на висококвалифицирани кадри се увеличава. Повечето специалисти от тази група заявяват, че биха се съгласили да работят в България, но срещу конкурентни на европейския трудов пазар заплати.

тук,15.06.08

Всеки българин може да потърси осигурителните си права в държавата,в която работи

Четвърта трудова борса на германски компании, търсещи работници от България

Фотограф: Георги Кожухаров

Европейската мрежа за трудова заетост "EURES" вече може да се използва и от българските граждани, които искат да намерят работа в ЕС. Това съобщи на пресконференция екип от Университета за национално и световно стопанство /УНСС/, който представи програма за разяснение на правата и задълженията на българските граждани като членове на ЕС.

За миналата година 450 български граждани са успели да си намерят работа чрез европейската мрежа за трудова заетост. Информацията в мрежата се актуализира всеки ден и всеки, който желае, може да си направи профил. Системата съдържа информация за правилата и процедурите за наемане на работа в държавите от
Общността.

Министерството на труда и социалната политика създава мрежа от служби по трудови и социални въпроси към посолствата на България в чужбина. До този момент има такива служби в Испания /Мадрид/, Германия /Берлин/, Великобритания и Гърция, където всеки български гражданин може да потърси необходимата му информация и помощ, за да работи на съответните пазари на труда, съобщиха на пресконференцията от министерството.

Доц. Маргарита Атанасова поясни, че важна тенденция на европейския трудов пазар е увеличението на средствата, които работодателите отделят за обучение и квалфикация на служителите си.

Мария Касърова от НОИ добави, че най-важното е да се разбере, че българските граждани имат еднакви права на социално осигуряване с другите европейски граждани. Всеки българин може да потърси осигурителните си права в държавата, в която пребивава и работи, добави Касърова.

Такова е и положението със здравните осигуровки, като необходимо условие е българските граждани да имат непрекъснато здравно осигуряване в компетентната държава, най-често това е България, но може да бъде и страната, където те работят, посочиха участниците в пресконференцията.

тук,2008

Създаваме специален фонд за българите в чужбина

Българската държава ще създаде специален фонд, който ще подпомага българите в чужбина.

Това обяви пред българската общност в Ню Йорк премиерът Сергей Станишев, съобщават от правителствената пресслужба.

Той е на четиридневно посещение в САЩ.

За пари от новия фонд ще могат да кандидатстват български общности от цял свят.

Идеята е заложена в стратегията на правителството за новата политика към българите зад граница и ще даде възможност на сънародниците ни да кандидатстват със свои проекти за финансова подкрепа.

Те трябва да представят проекти в областта на културата и образованието. Очаква се фондът да заработи в началото на следващата година.

Все още не е ясно колко пари ще бъдат заделени за него, но най-вероятно в началото сумата ще възлиза на около 5 милиона лева.

По време на срещата си премиерът посочи, че в страната ни вече се усеща дефицит на подготвени специалисти в различни сфери и изрази увереност, че българите зад граница ще започнат да се завръщат в родината, както това се е случило в страни като Испания и Португалия. Работа на българските институции е да осигурят такава възможност, подчерта министър-председателят.

Премиерът присъства на тържеството по случай приключването на учебната година в училище "Христо Ботев" към Генералното консулство на Република България в Ню Йорк.

България е там, където има и един българин, заяви Станишев пред събралите се деца и родители.

Чрез духовността ние като народ сме оцелели в най-тежки периоди от развитието на България и съм сигурен, че този дух се е запазил и днес в епохата на глобализацията, добави той.

С тези думи се обърна премиерът Сергей Станишев към възпитаниците и родителите на децата в българското училище „Христо Ботев" към Генералното консулство на страната ни в Ню Йорк.

Премиерът, външният министър Ивайло Калфин, министърът на икономиката и енергетиката Петър Димитров и посланикът ни в САЩ Елена Поптодорова се включиха в церемонията по успешното приключване на учебната година в училището и връчиха удостоверения на малчуганите.

В изказването си Станишев подчерта значението на новата политическа стратегия на българската държава по отношение на нашите сънародници зад граница за съхранението на националните традиции и ценности.

Ние държим да не забравяте България и тази връзка да бъде все по-жизнена и по- действена, допълни премиерът.

Правителството ще оказва подкрепа и на българските училища в чужбина, в това число и с учебници и образователни програми, каза още министър-председателят. Той бе категоричен, че за това страната ни има необходимия ресурс.

Децата от българското училище "Христо Ботев" получиха свидетелства за завършено образование за трета поредна година след създаването на учебното заведение през 2005 г.

След приключването на тържествената част, Сергей Станишев изпя заедно с всички ученици и техните родители химна на българската просвета и култура "Върви, народе възродени".

тук,16.06.08

Да замина за САЩ или не? Какво мислят българите отвъд океана

Снимка: Иван Бакалов

Да замина за САЩ или не?

За последните 20-ина години там са се преселили към 250 хил. българи.
Само в лотарията Зелена карта годишно получават право за работа към 2500 души, които водят със себе си семейство, роднини. Отделно в САЩ учат около 6000 български студенти, много от които ще останат там. Работа се получава и по други пътища, освен с лотарията Зелена карта. Но всеки, който спечели заветния документ се замисля - дали да поема риска?
Българите в Калифорния са си създали общност в Интернет, обединени около вестника BulgariCA (от Bulgaria-California), издаван в Лос Анджелис от един ентусиаст - Евгени Веселинов. В интернет-общността са се регистрирали и българи, които живеят в различни краища на САЩ, не само в Калифорния, регистрирани са и хора от София и цялата страна, които се интересуват от живота там.
Неотдавна младо семейство от България, спечелило Зелена карта, се обърна с въпрос към интернет-обществото на българите в Калифорния - да им дадат съвет какво да очакват в САЩ. Последвалата дискусия дава интересни оценки и сравнения за живота тук и там и дали има смисъл да се емигрира.

По-долу следват коментарите по темата във форума на BulgariCA:

Здравейте,
Наша позната ни даде този адрес на най-голямата група Bulgarica, като ни посъветва, че може да се обърнем за помощ от ваша страна. Ние сме българско семейство, което спечели Зелена карта. Търсим варианти, ако може някой да ни помогне, как е обстановката в САЩ и как са самите процедури като пристигнем там. Някой, ако може да ни посъветва и да ни даде и мнение дали си заслужава целия този труд по заминаването.
Благодарим от все сърце на всички, които ще ни пишат със съвети.
Боби

Боби,
Много добре започваш въпроса си и същевременно неговият край ме подтикна да ти драсна два реда… Идвайки тук с нагласата “дали си заслужава целия този труд по заминаването” аз бих ти дал един съвет:
Стой си там и недей да мърдаш.
Тук се работи, работи и работи.
А за всичко останало бих коментирал с някoй работяга, за когото трудът по заминаването (което е нищо, всички сме минали през него) е стимул за успех в Америка. Още един съвет, ако позволиш: Колкото по-малко питаш, толкова по малко ще сгрешиш.
Със здраве,
Никола

Тук се работи, работи, работи, но поне знаеш за какво работиш, работиш, работиш.
Поне така съм чувала, а и от 5 години работен опит в САЩ и 2
годишен работен опит в БГ, мога да се съглася с това. За парите става въпрос.
Златина Г.

Никoй в Америка не го интересува за “Бай-Ганьо и Ганьовица”.
ПОДИГРАВАТ ни се че сме още НЕДОРАЗВИТА НАЦИЯ и ни се присмиват с хумористични жаргони, които повечето българи не ги разбират. А когато поставите “факти” че СМЕ това или онова в “света”, изслушват те -
но - крайният резултат е песимистичен и хумористичен. ОСВЕН ако ПОКАЗВАШ - знания , умения и съвестност във всичко което вършиш - ТОГАВА си УВАЖАВАН и ЗАЧИТАН. И тук идва изречението за което се коментира - ЯК WORK, WORK and MORE WORK. За да получаваш добра “заплата” - това значи, че трябва да заработиш за ШЕФА - 3-5 пъти повече ЗА НЕГО - ПЪРВО.
Направете си сметката - за да получиш заплата от $5000 - то ШЕФА трябва да е направил - ЧРЕЗ ТЕБ (ОТ ТЕБ) най-малко $20 000. Ами и АЗ да имам “работници” - ФОМУЛАТА ще бъде същата. И така - дупе да ви е яко - РАБОТА - ВИ ЧАКА. ….. хехехехехе
DJ Cooper, LA

Сан Франциско, мостът Голдън Гейт. Снимка: Иван Бакалов

Боби, направи си хубава равносметка какво ще спечелиш и какво ще загубиш с идването си в US. Както се казва в песента “Не всичко е пари, приятели!”… Близки, приятели, празници, хубави спомени… ако това можеш да замениш с парите на чичо Сам и с много работа, разбира се - заповядай! Но не забравяй още едно нещо - един път влязъл в капана, трудно се излиза :-(
Ирен., Тампа, Флорида

Лично мое мнение е, че трябва да се опита. Вярно, ще е скъп опит, но поне един ден няма да си кажеш “е-е, имах аз шанс, но го пропуснах”.
Колкото до :

1) Работа - Да работи се, но ако се замисли човек в коя нормална държава не се работи? Зависи от компанията, но стандартната ваканция е 2 седмици. Вярно, в Европа е месец, но това е едно от нещата с които се свиква. Като поработиш няколко години за една, ще станат 3 седмици и т. н. Всичко зависи за кого работиш. Това, че има малко ваканции не е основателна причина да не се дойде в САЩ. Все пак по-добре малки ваканции с $$ отколкото големи ваканции, кафета и т.н. но без $$$ (БГ).

2) English - Ако решите да идвате, трябава още в БГ да почнете да работите по езика. Колкото по-добре го знаете, толква са по големи са шансовете за работа (и то добра). Ако все още имате проблем с езика като дойдете в САЩ, трябва да се запишете на курсове и да продължавате да го учите. Много хора разчитат , че като дойдат и ще стане от само себе си. Няма такъв филм.

3) Education (б. р. - образование) - Много хора, когато дойдат в САЩ, се записват да учат за да може да вземат някаква диплома от тук. Така е много по-лесно човек да си намери работа, да създаде полезни контакти и да си намери приятели.

4) Живот - Разликите между САЩ и БГ са:
- тук животът е по спокоен
- възможност за развитие в почти всяка една сфера (някои вече беше споменал за това)
- възможност за комуникация с много различни хора от различни краища на света.
Но човек трябва да е реалист.
1) началото не е лесно (първите 1,2 години)
2) парите не се копаят в задния двор
3) почти никoй не става президент на компанията още в самото начало. (Трябва човек да е отворен за всякакъв вид работа).
Ако има още нещо, питайте. И само да вмъкна тук, че винаги трябва да се интересувате и питате. Само така може човек да успее..
Успех …
Добрина

Здравейте,
Ще кажа няколко думи от моят опит - започнах по строежите, след това чистач в една компания - от тоалетните до 3-ия етаж и сега съм на свободна практика - фотограф. 3-те ми години като чистач ми позволиха да си купим нова кола и да издържам семейството си (бяхме с 1 дете, сега сме с 3). Сега само жена ми работи, а аз гледам децата - не пуснаха никoй от родителите ни да ни помагат и се оправяме сами. Заплатата й от $1300 не стига, но имаме кредитни карти и така кърпим положението. С моята part-time фотографска работа се помага също.
С поскъпването на горивата поскъпнаха и другите неща - храна, дрехи, но за дрехите все още пазаруваме само на разпродажби. Храната по възможност също на разпродажби или на едро от Sam’s… Вече сме 6-а година тук…, чуваме за много хора, които заминават за БГ или за Европа, но не мога да кажа, че бих го направил, защото нямам никакъв “гръб” в БГ… Може би, когато децата поотраснат до 2-3 години, ще продължим да приравняваме дипломите си, но засега ще я караме така.
Ако сте готови на всичко и искате да успеете ще успеете навсякъде.
Ако сте решили, че САЩ е поредният етап от вашето израстване, дерзайте и опитайте - винаги е по-добре да се опита и, ако не ви хареса, да се върнете в БГ и да си продължите по старому.
Но всичко има цена, която трябва да сме готови да заплатим… да
забравим за безплатните обяди и нещо по-така като за свои хора… или по-приятелски. Цената трябва да се плати от нас самите.

Ако не сте сигурни какво да правите и как да вземете решението, което да е ваше със сигурност, а не повлияно от другите, ви препоръчвам да отидете на консултация с психолог. Има много добри консултанти, които да ви помогнат в избора на решение…Ако решите да се консултирате с професионалист - пишете обратно, ще ви дам телефони за контакти със специалисти. Вие решавате - всичко е във вашите ръце. Както виждате, ние намираме
начини да си помагаме също, както това става с групата Bulgarica. Познавам доста свестни хора тук, като Евгени (б. р. - Веселинов, издателя на вестник Bulgarica), който модерира групата. Много е важно да имате контакти с ТОЧНИТЕ хора!!!
Поздрави - Илия

Ню Йорк, Таймс скуер. Снимка: Иван Бакалов

Здравейте,
Аз съм самотна майка с две деца и се оправям сама вече 6 години тук.
Разбрала съм, че човек, трябва да е убеден в това, което прави, за да не му тежи по пътя към успеха, които не е гарантиран. Така, че вие сами трябва да си решите колко сте готови за това ново начало. Моите деца са моето гориво, което поскъпва, но ме кара да летя… Най-големият проблем на емигранта е изолацията, самотата, на която е обречен, в сравнение с положението, роднински и приятелски кръг, който е имал в България.

Разбрала съм, че Америка не е за всеки. Аз бих определила лично за мене, че животът тук отговаря на моя характер - амбициозен, борбен, открит, търсещ.
Желая ви успех при вземането на решение, така че да сте в мир със себе си!
Нивелина

Боби,
Ще се включа още един път, дори и с риск да стана досаден.
Всичко написано по-долу е чиста истина като капка изворна вода и аз лично не мога да не се съглся с нито едно мнение. Както казва Ирена не всичко е пари… Да така е в една нормална държава, общество и култура, където човещината и приятелството са приоритет, за сметка на парите. Ще го кажа направо в Америка всичко е пари, пари, пари.
Работиш за пари, а не за приятели; живееш за пари, а не за да остаряваш; жениш се за пари, а не за жена си; мислиш за пари, а не за себе си и своето здраве. И накрая като ги имаш (недостатъчно, защото всичко тук е измислено за да изхарчиш повече) - иронията е, че нямаш нито време нито желание да им се наслаждаваш (или на
нещата които можеш да получиш срещу тях). А това, което си оставил безплатно в България - приятели, роднини, “неканен гост във вторник за вечеря”, къща (апартамент, на който не плащаш наем или ипотека), ходене на море или планина без да знаеш точно кога и т. н. постепенно избледниява…
В заключение - не ме разбирай погрешно, както каза някой по долу, на мен този начин на живот ми допада и някакси винаги ми е липсвал в България без дори да знам че съществува. Аз не бих се върнал за момента. Стискам палци да вземете правилното решение, което не трябва да излкючва “стой си там”!
Никола
Сан Франциско, Калифорния

Сан Франциско, ул. “Пауъл”. Снимка: Иван Бакалов

Много си прав…..ама си тука! (за Никола, за когото всичко тук в САЩ било пари)
Аз се ожених - затова съм в САЩ, някои друг за по-добро бъдеще, друг - защото иска да забогатее… и т.н.
Само за едно Никола е много прав - замислете се дали си струва. Аз оставих 3-етажна къща в София, собствен бизнес и огромна рода, за да дойда тук, да плащам ипотека, да имам бос и да сме само аз и жена ми!
Наздраве на всички!
П.П. В САЩ икономиката изобщо не е това, което беше и което е била!
Bahtalipe!
Ивайло К.

Здравей Боби,
Виж, животът е риск. Пробвай и ела тук, ако не ти хареса начина на живот, най-малкото което можеш да направиш, е да поработиш повечко за да си избиеш парите, които си похарчил за идването си и да се прибереш. Не очаквай чудеса и реки от пари в САЩ. За да стигнеш до относително добри пари пътят е дълъг и труден и от теб зависи дали ще го извървиш. Първата година е най-критична, докато се ориентираш в новата обстановка. Аз лично почти се бях отказал, но благодаря на Бога, устисках и не съжалявам за избора си.
Аз дойдох сам, което до някъде е в плюс, но също така и голям минус, тъй като в дадени моменти си напълно сам.
За щастие тук в Калифорния срещнах много Българи, с които си помагаме и аз съм спокоен че винаги има някои на когото мога да разчитам в труден момент.
Не знам какъв ти е бил финансовият статус в България, но предполагам, че не толкова добър, щом си играл за Зелена карта. При всички обстоятелства си мисля, че тук ще си по-добре, просто ще ти трябва малко време , упоритост и търпение. Това що се касае за работа, работа и пак работа, е относително вярно.
Аз лично не се убивам от работа и съм ОК. В момента уча, за да мога да правя по-добри пари (дай Боже) и да не работя твърде много. Всичко е възможно, както си го направиш сам.
Най-важното е езика.
Учи английски и не разчитай, че ще го научиш тук за няколко месеца. Без език ще се забиеш да работиш за някои българин, ще бъдеш заобиколен от българи и никога няма да го научиш.
Моят съвет е давай смело, нищо не губиш. Винаги можеш да се върнеш в БГ, но е трудно да дойдеш тук, още повече, че имаш Зелена карта. Good Luck.
Борислав, Сан Франциско

Сан Франциско, нощен изглед към ситито. Снимка: Иван Бакалов

Лично за мен животът не е само пари, пари, пари… От 10 години живея тук със семейството си (съпруг и дете) и никога през живота си не съм имала толкова приятели, колкото сега. Всички до един българи. Във всеки един момент знам, че имам на кого да разчитам – за добро или лошо… Събираме се непрекъснато. Всеки от нас си има своя житейски път, радости и неволи, успехи и неуспехи. Но, когато има с кого да го споделиш, е съвсем друго.
С две думи искам да кажа, че зависи от човека, нагласата И желанието не само за успех, но и за приятелство! Защото - каквото повикало - това се обадило… Ако мериш хората само по това колко пари имат, какви коли карат, какви къщи имат и забравяш за човека… това и ще намериш!
От първия момент, когато дойдохме, съвсем непознати (тогава) хора – българи - ни се притекоха на помощ кой с каквото може, съвет, идеи, насоки, И най-важното приятелска дума и ръка!
Що се отнася до реализацията (материална И професионална) това отново зависи от конкретния човек И нагласата му – какво очаква и какво търси. Естествено задължително условие за каквато И да било работа е езикът – без него – мизерия!
Много големи възможности има за хора с идеи, предприемчиви И неплашещи се от трудностите, да развият собствен бизнес. Не казвам, че е лесно, но който иска – успява!
Така че, успех от мен във взимането на това важно решение! И ако дойдете – елате с отворени сърца и без предразсъдъци – те най-много пречат! Аз лично нито за момент не съжалявам, че дойдохме!
Поздрави – Вени,
Сиатъл

Както някой каза, отговорите са абсолютно точни. Радвам се всеки път, като чета такова разсъждение, което може да се чуе само от българи (може би европейци) и липсва тук (б. р. - в САЩ).
Аз от малък съм дошъл тук и разбрах, че всичко се върти около парите, но пък нямах начин да избегна този начин на живот и от моя нормален характер на бохем, се превърнах на супер амбициозен. Използвах всяка капка от таланта си. Като завърших professional school ми предлагаха 180 хиляди годишно, но го отказах, за да продължа ресиденция за специализиране. Вярно че ще правя поне двойно на това като свърша, но мога да ви кажа, че всеки ден се чудя дали си струва всичко, защото е свързано със заеми и денонощен труд. Тук казват, че работим за да имаме спокоен живот и да не работим като се пенсионираме. В България го имахме това още преди да дойдем. Трудно за южняци като нас е да свикнем на системата на англосаксонците, така че, ако не сте характер, който ще бъде щастлив само от пари и материални вещи НЕ ИДВАЙТЕ. Парите не са щастието, а само начин да бъдеш ENSLAVED (б. р. - заробен). Ако сте чували за “keeping up with the Joneses” (б. р. - придържай се към съседите - т. е. винаги да искаш да притежаваш същите скъпи неща и да правиш същите неща като съседите си, защото се страхуваш да не изглеждаш по-малко важен или с по-нисък социален статус от тях) - е това е, тук всеки иска да има повече и да изкачва стълбата, но винаги ще има хора над него.
Аз намерих друго в моята работа и това е уважение, статут и вътрешно удовлетворение, защото само парите не са достатъчно да ме мотивират. Който идва тук трябва да е сигурен, че ще намери нещо подобно, за да не стане уред на еврейската система.
(анонимен)

Здравейте,
това стана хубав форум. Задаваме въпроси, отговаряме, търсим решения, рефлектираме в миналото, прогнозираме… И всичко това е хубаво. Съмнението, преди да прегърнем неизвестното, вечните въпроси “да бъде ли?”, накъде да вървим, за добро ли е? Ние сме отговорни за поетите решения, всеки нов път ще ни донесе нещо ново: разочарование или упование, победа или неуспех, подем или падение, светлина, мрак, пак светлина. Отново и отново си задаваме въпроса:
Защо напускаме така масово, защо тръгваме? Нашата енергия, стремежи и копнежи, нашите идеали са мощна зарядна сила. Обединенита енергия още по-активно може да въздейства, променя и изгражда.Ние, които сме извън България и тези които са в страната, можем да направим така че ДА НИ Е ТАКА ХУБАВО В БЪЛГАРИЯ, както, където се надяваме да ни е хубаво, като я напуснем.
Как ще стане това?
Нека продължаваме активно да участваме в политиката на нашата страна! Нека продължава и се развива все повече дейността на асоциации, сдружения по интереси и да расте диалогът с тези, които сме избрали да ни ръководят. Нека диалогът е мирен. Нека да има отчетност пред избирателите. Нека нашата енергия да се насочи към създаване на по-добри условия на живот на нас самите в страната и да се даде възможност на тези които са я напуснали да продължат връзката си с нея. Нека мисълта за доброто на нашето потомство да ни окрилия и да правим повече добро за страната си. Нека, макар и да сме в чужбина, да продължим да
изграждаме материални,научни и духовни ценности в България и да приложим своят придобит опит в България. Така са правели и революционните комитети в изгнание! Нека сме задружни и в чужбина и да работим за благото на България! Да създаваме мрежи за гражданска отговорност, които имат за цел възхода на България! Какво мислите вие?
ОБЕДИНЕНИЕТО ПРАВИ СИЛАТА!
Мария К.

тук,14.06.08

"Млади хора:не се връщайте в България!"

Димитър Събев

В редакцията на EurActiv.com по повод статията „Източна Европа се стреми да върне работниците си обратно" е получено писмо с автор „д-р Орлин Вушков, България", което превеждам от английски с малки съкращения.

„След като завърших магистърска степен по бизнес администрация във Великобритания, реших да се върна в България, което сега ми изглежда най-горчивия урок, който някога съм получавал.

България е малка страна с почти никакъв потенциал за икономически растеж. Повечето работодатели са малки, с малък или въобще без никакъв опит в мениджмънта и бизнеса, което ги прави по-малко конкурентни и създава проблеми за работниците.

Олигарсите в правителството правят страната по-малко популярна. Чуждите инвеститори остават навън, а образованата работна сила се опитва да избяга от мизерията в страната.

Всички страни от ЕС са въвели ограничения спрямо българите .... ЕС се провали в България и за съжаление все още не вижда, че единственият път за борба с корупцията е изтриване на бариерите пред свободното движение на хора в ЕС.

Не бих препоръчал на никой български студент, завършващ в ЕС или други чужди страни, да се връща в България. Българските работници не могат да работят в повечето държави от ЕС, но по-добре е да се работи нелегално, или да се отиде в Канада, дори Африка, отколкото да се върнеш отново в България.

В България е трудно даже да се оцелее ... Стана ясно, че българите не са добре дошли в Западна Европа, но в България те не могат да живеят сносно .

За да го илюстрирам: работех за ... (име на банка) след като завърших с отличие Университета в Уелс. Това бе единственото предложение за работа, което получих за три месеца.

В България никой не го е грижа какво умееш, тъй като е по-важно кого познаваш. Започнах да работя за по-малко от 300 британски паунда месечно, с които в София е много трудно да се оцелее. В добавка към това, бизнесът в България работи с остарели методи и високата безработица позволява на необразовани мениджъри да се разпореждат.

По добре да работиш като носач на плодове или шофьор на такси за няколко години и да започнеш живота си отначало, вместо да се връщаш в България".

По отношение писмото на огорчения млад човек няма да се изказвам. Търсейки повече във форумите, прочетох, че г-н Вушков си е намерил работа в СИТИ Банк Лондон.

Но не мога да премълча, че речите за овладяване на инфлацията, опасност от ръст на работните заплати, преговори с работодателските организации, привличане на външни инвестиции, бюджетни приоритети и т.н., с които управляващата коалиция иска да ни убеди, че води икономическа политика, са лишени от главния, основния и най-важен компонент на една прогресивна икономическа политика: грижа за създаване и задържане на световно конкурентни трудови ресурси.

В мен се затвърждава впечатлението, че икономическите копчета, виновни за отпъждане на творческия потенциал на нацията, се натискат умишлено.

тук,12.06.08

Емигрант ли? Да, но за кратко

Няколко месеца в евро ни стигат, твърдят мнозинството нашенци

Едва 2% от хората у нас искат да живеят постоянно извън България. За няколко долара повече (или евро), но само по 5-6 месеца е склонен да прекара далеч от близки и приятели всеки четвърти нашенец. Може и години, казват предимно най-младите, решили да поучат и поработят в чужбина.
Общо около 30 на сто са мъжете и жените в страната, готови да отпътуват зад граница заради труд или учение. Това сочат данните от национално проучване на НЦИОМ, проведено през май сред 1000 души.
В класацията на предпочитаните държави Германия измества Испания, показват още цифрите на социолозите. Фаворит на българите до 29 г. пък е Великобритания. Страната на неограничените възможности явно не се вписва в представите на нашенеца за краткосрочно увеличение на доходите, затова САЩ е на последно място в родния топ 5 на местата за забогатяване.
Почти двойно пък се е увеличил броят на потенциалните ни туристи по света - през 2006 г. те са били 20%, сега 39 на сто от българите са готови да пътешестват наблизо и далеч. Почти всеки втори човек у нас обаче - 48%, не знае чужд език. Двойно по-малко българи в сравнение с 1992 г. владеят руски - броят им е намалял от 41 на 21 на сто. От всеки пет българи четирима мълчат на английски е постоянна величина в обществото ни - и преди 15 години, и сега 22% от нашенците владеят езика на Шекспир. Гьоте и Шилер обаче са в немилост - немски говорещите българи намаляват от 13 на 7 на сто. Още по-трагично е положението с езика на любовта из нашите земи - нещо повече от мерси и бонжур могат да кажат на френски едва 4% от хората у нас. За сравнение през 1992 г. те са били 14 на сто. Най-вероятната причина за езиковата ни безсловесност е миграцията на образованите. Основните причини за преселението в чужбина - според проучването, са три: повече пари, по-подреден живот (разочарование от България) и по-добра кариера.

тук,12.06.08

Разузнаването укрива четири тома от досието на агент „Атанас” (Вера Мутафчиева)

Разкриха агентите на ДС в три държавни агенции и една комисия

Четири тома от досието на агент „Атанас” (Вера Мутафчиева), известна до днес само като писател и историк – медиевист, не са предоставени на Комисията по досиетата от Националната разузнавателна служба, съобщи пред ЕКСПРЕС.БГ членът на комисията Татяна Кирякова. Досието и псевдонимът й бяха огласени днес, като

бивш председател на Държавната агенция за българите в чужбина.

Комисията по досиетата провери и разкри агенти и щатни служители на бившата Държавна сигурност в четири държавни агенции и една комисия - Държавна агенция "Архиви", Държавна агенция за българите в чужбина, Държавна агенция за закрила на детето, Държавна агенция за младежта и спорта и Държавна комисия по стоковите борси и тържищата. Единствено в Агенцията за закрила на детето не са открити агенти на ДС.

В решението на комисията за агент „Атанас” се посочва, че личното и работните му дела, общо четири тома, са били изпратени 24.01.1990 г. от Шесто управление, първи отдел, на което е сътрудничила, в Първо главно управление на ДС (негов наследник днес е разузнаването). Комисията по досиетата е изискала документите с писмо от 23.05.2008 г., но отговор няма и до днес. Затова комисията си запазва правото да се произнесе повторно за агент „Атанас”.
Шесто управление на ДС е политическата полиция, а неговият първи отдел се е занимавал с интелигенцията.

В момента в Комисията по досиетата постъпват документите от ДС, съхранявани досега в Националната следствена служба, съобщи още Татяна Кирякова. Това е вторият пакет документи, които постъпват, след като се издължи Военното контраразузнаване.
Скоро архивът, пристигнал от НСлС ще бъде обработен и ще стане публичен и ще разкрие много интересни процеси, каза г-жа Кириякова.

В Държавна агенция "Архиви" са проверени 213 лица. Едно лице не подлежи на проверка по силата на чл. 26, ал. 4 от закона. Установява се и обявява принадлежност за:

Андрей Василев Печилков - съдържател на явочна квартира, агент. Псевдоними - "Каюта", Сашо. Директор ДА "Смолян" до 1997 г.

Атанас Методиев Икономов - съдържател на явочна квартира. Псевдоним - Люляк. Директор на ДА "Пазарджик" от 1986 г. до 1994 г.

Борис Горанов Иванов - съдържател на явочна квартира. Псевдоним - Лале. Директор на ДА "Хасково" от 1985 г. до 1992 г.

Владимир Стоянов Георгиев - щатен служител в ДС, ПГУ. Заместник-председател на ДА „Архиви” от 2008 г.

Димитър Петков Димитров - съдържател на явочна квартира. Псевдоним - Витоша. Директор на ДА "Русе" от 1989 г. до 2000 г.

Кръстю Евтимов Гергинов - съдържател на явочна квартира. Псевдоним - Шипка. Председател на ДА „Архиви” през 1991 г. и през 1992 г.

Недялка Георгиева Петрова - агент. Псевдоним - Захариева. Директор на ДА "Пловдив" от 1995 г. до днес.

Никола Стойков Христов - съдържател на явочна квартира. Псевдоним - Балкан. Директор на ДА "Враца" от 1978 г. до 1999 г.

Панто Живков Колев - секретен сътрудник към ДС, ПГУ. Псевдоним - Михаел. Председател на ДА "Архиви" от 1997 г. до 2002 г. Главен секретар от 2001 г. до 2007 г. Директор в централната администрация от 2007 г. до днес.

Пламен Светославов Пинтев - щатен служител към ДС, ПГУ. Директор на ДА "Русе" от 2006 г. до 2007 г.

Светослав Ангелов Радев - агент. Псевдоним - Камен. Директор в централната администрация от 2000 г. до 2006 г.

Стоян Борисов Стоименов - съдържател на явочна квартира. Псевдоним - Искър. Директор на ДА "Шумен" от 1958 г. до 1992 г.

Таньо Христов Куков - съдържател на явочна квартира. Псевдоним - Каре. Директор на ДА "Стара Загора" от 1979 г. до 1992 г.

Христо Стефанов Холиолчев - агент, осведомител. Псевдоним - Димов. Директор БИИА в централната администрация от 1984 г. до 1999 г.

Цвета Добрева Башева - съдържател на явочна квартира. Псевдоним - Вихрен. Началник сектор в ДА "Сливен" от 1989 г. до 1992 г.

Цочо Василев Билярски - агент. Псевдоним - Стоян. Директор в Централен държавен архив от 1993 г. до 1997 г. Началник сектор в Централен държавен архив от 2000 г. до 2006 г.

В Държавна агенция за българите в чужбина са проверени 24 лица. Едно лице не подлежи на проверка по силата на чл. 26, ал. 4 от закона. Установява се и обявява принадлежност за:

Вера Петрова Мутафчиева - агент. Псевдоним - Атанас. Председател от 28.02.1997г. до 04.05.1998 г.

Георги Вълчев Василев - агент. Псевдоним - Запрянов. Ръководител сектор от 11.10.1993 г. до 01.03.2000г.

Георги Христов Данаилов - агент. Псевдоним - Андрей. Председател от 15.02.1993г. до 06.02.1995г.

Никола Краев Даскалов - щатен служител, ДС, ПГУ. Началник отдел от 01.02.2007 г. до днес

Спас Ангелов Ташев - агент. Псевдоним - Иван. Заместник-председател от 01.09.1998 г. до 21.03.2003г.

Стефан Димитров Николов - щатен служител, ДС, ПГУ. Главен секретар от 03.06.2002 г. до днес

В Държавна агенция за закрила на детето са проверени 45 лица. Четири лица не подлежат на проверка по силата на чл. 26, ал. 4 от закона. За проверените лица не е установена принадлежност към органите по чл. 1 от закона.

В Държавна агенция за младежта и спорта са проверени 153 лица. Установява се и обявява принадлежност за:

Венелин Стоянов Праматаров - съдържател на явочна квартира, агент. Псевдоними - Мечта, Алексиев. Началник кабинет на министъра на младежта и спорта от 01.01.2003 г. до 16.08.2005 г.

Иван Илиев Илиев - агент. Псевдоним - Валентин. Началник сектор от 21.08.2006 г. до 07.06.2007 г.

Михаил Борисов Делев - съдържател на явочна квартира, агент. Псевдоними - Бор, Милчо. Началник сектор от 01.07.2003 г. до 25.01.2006 г. Началник отдел от 25.01.2006 г. до 21.05.2007 г.

Николай Ангелов Боршуков - съдържател на явочна квартира. Псевдоним - Простор. Главен секретар от 11.10.2001 г. до 08.11.2005 г.

Пламен Стефанов Тодоров - агент, секретен сътрудник. Псевдоним - Кирил. Началник сектор от 11.03.2002 г. до 10.09.2002 г.

Симеон Кръстев Монев - агент. Псевдоним - Лъки. Директор от 11.01.2002 г. до 25.01.2006 г.
Началник отдел от 25.01.2006 г. до 01.12.2006 г.

Тодор Симеонов Лочов - секретен сътрудник. Псевдоним - Станимиров. Началник отдел от 17.04.2002 г. до 17.10.2002 г.

В Държавна комисия по стоковите борси и тържищата са проверени 23 лица. Две лица не подлежат на проверка по силата на чл. 26, ал. 4 от закона. Установява се и обявява принадлежност за:

Георги Костадинов Захариев - секретен сътрудник, агент. Псевдоними - Кокс, Коста. Член на ДКСБТ от 04.06.1997 г. до 28.02.2005 г.

тук,10.06.08

Досиета пак
Вера Мутафчиева и Георги Данаилов вербувани от ДС
Степан Хиндлиян

Поредни тридесет сътрудници на бившия репресивен апарат на комунистическия режим, които след 1989 година са работили на високи места в изпълнителната власт, огласи във вторник комисията по досиетата. Присъствието на имената на видни обществени фигури сред тях напомниха колко мръсна, нелепа и безпардонна е била системата на Държавна сигурност.

Имената на бившите сътрудници се огласяват след продължаващата проверка за принадлежност към ДС на председателите и зам.-председателите на държавни агенции и комисии, началници на отдели и началници на сектори в централната и териториалната администрация на изпълнителната власт.

Досега комисията огласи депутатите, министрите, зам.-министрите от 1989 година насам, които са били сътрудници на бившите тайни служби, и сега продължава с проверките на работещите на по-ниските нива на изпълнителната власт.

Най-яркото име в днешния списък безспорно е на големия български историк и писател Вера Мутафчиева. Тя попада в списъка на проверяваните от комисията лица в качеството си на председател на Държавната агенция за българите в чужбина (28 февруари 1997 - 4 май 1998).

Вера Мутафчиева е дъщеря един от бележитите български историци в следосвобожденска България Петър Мутафчиев. Известна е като изключителен учен османист и същевременно е автор на над 30 художествени книги, издадени у нас и в чужбина в многобройни тиражи.

Сред по-известните ѝ произведения са: “Книга за Софроний”, “Случаят Джем”, “Летопис на смутното време”, “Аз, Анна Комнина”, “Предречено от Пагане”, спомените й “Бивалици”, “Разгадавайки баща си”, “Семейна сага” и др. Сценарист е на най-гледания филм в българската история - "Хан Аспарух".

Професор Мутафчиева е член е на Съюза на българските писатели и негов секретар между 1982-1986 година. Дългогодишен университетски преподавател и любимец на студентите си.

Тъмната страна на Мутафчиева е принадлежността й към ДС в качеството на агент в прословутия шести отдел (политическата полиция) с псевдоним Атанас.

Комисията по досиетата взема решението за осветяването на тази принадлежност въз основа на следните документи: Регистрационен дневник; картон обр. 6; писмо вх. № 306/ 24.01.1990 г. за изпращане на лично и работни дела - 4 тома - на агент "Атанас" в ПГУ; доклад на МВР рег. № RB202009-001-05/01-08-I-1218/ 17.05.2008. Вербувана е от служителя на ДС Никола Черкезов на първи август 1969 г., а е регистрирана на 23 септември същата година.

Според близки до писателката ДС не може да я “забрави” при нейната “биография” - трудовете на баща й са забранени в продължение на дълги години, брат й избягва на Запад през 60-те години.

Друг ярък интелектуалец и председател на Агенцията за българите в чужбина в периода 1993-1995 г. - Георги Данаилов - също изплува като агент на репресивните служби. Според архивните материали той е работил за Второ главно управление (контраразузнаване) под псевдонима "Андрей". Вербуван е от старши лейтенант Благой Райчев и капитан Д. Костадинов на десети октомври 1973 г., а е регистриран в ДС в края на същия месец.

За обявяването на името му комисията се позовава на разходни документи, отчетени от ръководили го щатни служители; документи от ръководилите го щатни служители; регистрационна бланка; регистрационен дневник; картон образец, лично дело IА-28969; работно дело IР-14600; доклад на МВР рег. № RB202009-001-05/01-08-I-1218/ 17.05.2008 г.

Георги Данаилов е потомък на известен свищовски род. Завършва и преподава химия, но страстта му е литературата. Голяма си популярност получава още с първите си книги: "Деца играят вън", "При никого", "Убийството на Моцарт", "До Чикаго и назад, сто години по-късно". Автор е на много пиеси и филмови сценарии: "Хирурзи", "Похищение в жълто", "Закъде пътувате?", "А сега накъде?" , "Лагерът" .

Получава световно признание и литературни награди за последните си творби "Къща отвъд света", "Спомени за градския идиот", "За Жан Жак Русо", "Усмивката на Пан", "Доколкото си спомням", "Весела книга за българския народ".

Книгите и пиесите му са превеждани на арменски, руски, немски, полски, румънски, словашки, чешки и Театралните му постановки са поставяни в Москва, Ленинград, Чешке Будейовице, Бърно, Братислава, Варшава, Тбилиси, Ереван. Той е носител и на международни награди за кино, литература и телевизионен театър.

Данаилов е снет от оперативния отчет на ДС през 1988 г.

Щатен агент на комунистическия режим се оказва настоящият директор на Културно-информационния български център в Скопие Спас Ангелов Ташев. Той е осветен от комисията обаче в качеството си на зам.-председател на Агенцията за българите в чужбина (от септември 1998 г. до март 2003 г.). Ташев е работил в Първо главно управление (външно разузнаване). Комисията по досиетата публикува документите за кариерното му развитие, от което става ясно, че през 1988 г. той е изкарал петмесечно обучение в разузнавателната школа на КГБ.

От проверката на комисията изскачат още като сътрудници на ДС действащият зам.-председателят на Държавна агенция “Архиви” Владимир Георгиев (щатен, ПГУ), Кръстьо Гергинов (явочник) – председател на архивите (1991-1992), Панто Колев (секретен сътрудник) – председател на архивите (1997-2002) и главен секретар (2001-2007).

Като съдържател на явочна квартира излиза и името на главния секретар на Държавната агенция за младежта и спорта (ДАМС) (2001-2005) Николай Боршуков е председател на държавната агенция “Държавен резерв и военновременни запаси”.

Решение 37 от 10.06.2008 г. на Комисията по досиетата

тук,10.06.08

Вера Мутафчиева-агент на ДС

Големият наш творец Вера Мутафчиева е била вербувана за агент на Държавна сигурност през 1969г.
Под псевдонима „Атанас" тя е сътрудничела на 6-то управление на ДС.

Това стана ясно, след като Комисията по досиетата публикува данните от проверката си за принадлежност към структурите на ДС и разузнавателните служби на Българската народна армия на шефове и зам. шефове на държавни комисии и агенции, както и в сектори в централната и териториалната администрация на изпълнителната власт.

Мутафчиева е проверена в качеството си на председател на Агенцията за българите в чужбина, пост заеман от нея през 1997-98г.

Друг наш изявен творец - писателят Георги Данаилов, също е бил агент на Държавна сигурност към Второ гл. управление.
Той е вербуван под псевдонима „Андрей" през 1973г. Снет е от отчет през 1987г.

Данаилов бе председател за Агенцията за българите в чужбина през периода 93-95 година.

Настоящият зам. шеф на държавна агенция "Архиви" Владимир Георгиев е бил щатен служител на ДС, като през 1989 г е изкарал петмесечно обучение в разузнавателната школа на КГБ-СССР.

Друг настоящ висш служител на архивите Панто Колев е бил секретен сътрудник на ДС, вербуван през 1983г. под псевдонима Михаел.
За него в архивите са намерени собственоръчно написани агентурни сведения, документи за парични възнаграждения, разходни документи и други.

Общо 16 души, заемали през годините ръководни постове в архивите са били агенти на ДС.

С досиета са шестима от агенцията за българите в чужбина, както и седем души, заемали постове в Държавна агенция за младежта и спорта.

тук,10.06.08

Държавната агенция за българите в чужбина

• Agency For Bulgarians Abroad

Bulgarian newspapers abroad

• 21 век-България-Чикаго
• Будилникъ
• Вестник "България",САЩ
• БГ БЕН
• Атински вести

Българи в чужбина

• Разнообразна информация

Студенти в чужбина

• (КИТ - Организацията на Българските Студенти в Австрия)
• Холандия

Асоциация на българските eмигранти в Испания

• BALCAN

Канадско-български културен център

• "Зорница"