Работодатели, синдикати, експерти от няколко министерства и от агенцията за българи в чужбина ще обсъдят ролята на бизнеса и образователните структури за връщане на емигрантите в България. Сред темите на дискусията ще са и проблемите с недостига на работна ръка, емиграцията и вътрешна миграция. С изводите от кръглата маса ще бъдат запознати правителството, парламента, министерствата на труда и на образованието, както и работодателските и синдикалните организации.
Това е поредната изява, чиято цел е привличането на напусналите страната през последните 20-на години. В средата на май редица министри начело с премиера Сергей Станишев представиха новата правителствена политика за българите в чужбина. Основната й цел е връщането на етническите българи по света и привличането на работници от трети страни, с което да се преодолее липсата на работна ръка у нас. Над 50 хил. студенти учат в чужбина и трябват усилия, за да се върнат и да реализират енергията и знанията си в България, каза тогава Сергей Станишев.
тук,юли 2008
BgTimes.Net
Показват се публикациите с етикет връщане на емигрантите. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет връщане на емигрантите. Показване на всички публикации
сряда, 16 юли 2008 г.
Връщането на емигрантите отново на дневен ред
емиграция,българия,емигранти
български емигрантски блог,
връщане на емигрантите
Експерти: Българите емигрират, за да търсят ред
Мишел Гутсузян
Подобряването на бизнес средата, създаването на възможности за кариерно развитие и визията за позитивна икономическа перспектива плюс ограничаването на престъпността и корупцията е успешната формула за завръщането на българските емигранти. До този извод стигнаха специалисти от министерства и неправителствени организации и учени от Българската академия на науките (БАН) на кръгла маса на тема: "Да върнем емигрантите в България".
Връщането на емигрантите трябва да е избирателно, каза Йордан Калчев от Националния статистически институт. Според него, привличането на всички напуснали страната е нерентабилно, защото ще струва много повече от печалбата, която емигрантите ще допринесат за икономиката. По-добре е да се осигурят условия за работа и кариерно развитие на хората, които са в България. Росица Рангелова от БАН каза, че учените емигрират най-вече заради лошите условия за работа и липсата на правила, а не толкова заради ниските си заплати. Значително увеличаване на доходите обаче не може да се очаква дори и в средносрочна перспектива, добави тя. Основен проблем е, че у нас е много ниско търсенето на хора със знания. България е на последно място в Европа по инвестиции в образованието на кадрите си и за иновационна дейност, каза още Рангелова.
Според главния редактор на списание "Човешки ресурси" Ганчо Попов "бутафорният характер на правораздавателните органи и корупцията са основните причини хората да си вземат торбичката на рамо и да отидат там, където има ясни правила". Той добави, че парите, които емигрантите изпращат от чужбина са близо половината от чуждестранните инвестиции в България. Росица Рангелова каза, че ролята на тези трансфери се надценява. Тук те имат ролята на социални помощи, докато по света с тези пари се прави бизнес, коментира тя.
Зам.-председателят на Българската стопанска камара Дикран Тебеян каза, че у нас се търсят повече работнически професии, а не толкова висококвалифицирани специалисти. В това отношение образователната ни система има сериозен грях, тъй като постоянно намалява приема в професионалните училища. Повечето младежи имат прогрешното схващане, че благополучието им е свързано с придобиването на висше образование. Това не е така, защото има работнически професии, където се получават по няколко хиляди лева, а същевременно за тях не са необходими владеенето на езици и компютърни умения, каза Тебеян.
Божидар Фотев от Нов български университет каза, че поради липсата на стратегия за устойчиво развитие не може да се определят конкурентоспособните ниши в България. Според него поради това младежите нямат ориентир към кои професии да се насочват. Вместо това повечето от тях кандидатсват за някоя модерна специалност и после не могат да си намерят работа. "Всички говорят за връщането на висококвалифицирани кадри в България, но дали това ще реши проблема. Нали преди време се върнаха Милен Велчев и Николай Василев и станаха министри. Всички видяхме докъде я докарахме," каза Фотев.
тук,юли 2008
Подобряването на бизнес средата, създаването на възможности за кариерно развитие и визията за позитивна икономическа перспектива плюс ограничаването на престъпността и корупцията е успешната формула за завръщането на българските емигранти. До този извод стигнаха специалисти от министерства и неправителствени организации и учени от Българската академия на науките (БАН) на кръгла маса на тема: "Да върнем емигрантите в България".
Връщането на емигрантите трябва да е избирателно, каза Йордан Калчев от Националния статистически институт. Според него, привличането на всички напуснали страната е нерентабилно, защото ще струва много повече от печалбата, която емигрантите ще допринесат за икономиката. По-добре е да се осигурят условия за работа и кариерно развитие на хората, които са в България. Росица Рангелова от БАН каза, че учените емигрират най-вече заради лошите условия за работа и липсата на правила, а не толкова заради ниските си заплати. Значително увеличаване на доходите обаче не може да се очаква дори и в средносрочна перспектива, добави тя. Основен проблем е, че у нас е много ниско търсенето на хора със знания. България е на последно място в Европа по инвестиции в образованието на кадрите си и за иновационна дейност, каза още Рангелова.
Според главния редактор на списание "Човешки ресурси" Ганчо Попов "бутафорният характер на правораздавателните органи и корупцията са основните причини хората да си вземат торбичката на рамо и да отидат там, където има ясни правила". Той добави, че парите, които емигрантите изпращат от чужбина са близо половината от чуждестранните инвестиции в България. Росица Рангелова каза, че ролята на тези трансфери се надценява. Тук те имат ролята на социални помощи, докато по света с тези пари се прави бизнес, коментира тя.
Зам.-председателят на Българската стопанска камара Дикран Тебеян каза, че у нас се търсят повече работнически професии, а не толкова висококвалифицирани специалисти. В това отношение образователната ни система има сериозен грях, тъй като постоянно намалява приема в професионалните училища. Повечето младежи имат прогрешното схващане, че благополучието им е свързано с придобиването на висше образование. Това не е така, защото има работнически професии, където се получават по няколко хиляди лева, а същевременно за тях не са необходими владеенето на езици и компютърни умения, каза Тебеян.
Божидар Фотев от Нов български университет каза, че поради липсата на стратегия за устойчиво развитие не може да се определят конкурентоспособните ниши в България. Според него поради това младежите нямат ориентир към кои професии да се насочват. Вместо това повечето от тях кандидатсват за някоя модерна специалност и после не могат да си намерят работа. "Всички говорят за връщането на висококвалифицирани кадри в България, но дали това ще реши проблема. Нали преди време се върнаха Милен Велчев и Николай Василев и станаха министри. Всички видяхме докъде я докарахме," каза Фотев.
тук,юли 2008
емиграция,българия,емигранти
български емигрантски блог,
връщане на емигрантите
Абонамент за:
Публикации (Atom)