Никога повече в България.В Испания научава да се усмихва

Никога повече в България,За нищо на света!

Испанската мечта на Иво

Фризьорът се отрече от нацупената Родина в името на усмихнатото си бъдеще

Запознайте се с Иво - енергичен, симпатичен и усмихнат мъж, роден в България. Един от онези млади хора, които се разхождат из улиците на света и не носят видими национални белези. От близо осем години Иво живее в Испания. От малко повече време той знае къде няма да живее. Никога повече. Тия дни България чу най-страшната си присъда от един 28-годишен фризьор, живеещ в Мадрид. Разказът на Иво е зловеща анатема на Родината - на България, която не заслужава да я обичаме по презумпция, просто защото сме се родили на нейната територия.

Иво се ражда и израства в София. Завършва фризьорски техникум. Започва работа като фризьор, расте в професията и прави прически на тв водещи, на БГ звезди и по модни ревюта. Успява дори да отвори собствен салон. И въпреки че печели добре, усеща, че от това повече няма накъде. На 22 г. той е реализирал жизнения български максимум. И осъзнава, че това не го устройва и не му е достатъчно.
Емиграцията на Иво не е икономическа. Той заминава, за да намери своето място и независимо че е толкова млад, вече знае, че то не е в България. Заедно със свой приятел от детинството тръгват за Мадрид с 1500 евро в джоба. В Испания го посреща негова стара приятелка. Не отсядат при нея, а си намират квартира. През първите дни се отдават на сиеста - денем и нощем се забавляват. И парите свършват бързо. Започва търсенето на работа. По онова време Иво не знае и дума на испански. Научава изречението "буско трабахо" (търся работа), но не може да разбере какво отговарят хората, към които се обръща, и решава, че навсякъде му отказват. Така и не успява да намери работа сам. Две седмици е принуден да яде хляб и ябълки, които си бере от някакво безпризорно и дружелюбно испанско дърво. След като се налага да напуснат квартирата, старата приятелка ги приютява и им помага да започнат да работят като раздавачи на листовки - изключително популярна дейност сред младите и бедни имигранти. След няколко месеца той попада в испански фризьорски салон. След още година отваря собствен. Със заеми от приятели на 24 г. той стъпва на краката си и реализацията на житейския му проект може да започне.
Иво успява да обясни по най-онагледения начин защо "българин да се наричам", не е никак радостно за него. Последното му прибиране е преди повече от две години. Преди това не си е идвал от три и е завладян от еуфория и очакване. От влизането през Калотина обаче пътят е в ремонт и без обозначения, разбира се. Някак стига до София и се подготвя за парадна обиколка из родния град. Разходката се превръща в парад на жегата, боклука, зловонията, намръщените и стреснати физиономии и блъскащите се хора. Тръгва обратно към "Дружба" и попада на място, което не му е много познато - застроено поле с уж нови, но грозни блокове, попаднали там сякаш от нищото, липсва дори старата социалистическа подреденост. "Дружба" от детството на Иво е изчезнала като в следвоенно положение и на мястото й той намира кална площ без улично осветление. В този момент Иво все още е приповдигнат и заспива с надеждата, че следващият му ден в София ще е по-слънчев. Но се лъже. Следват сблъсъци с мрачния български обслужващ персонал, опознаване на дупките из централните улици и подготовка за голямата депресия. Иво мъдро решава да се затвори в панелката в "Дружба" и прекарва останалите двайсетина дни там. Най-щастливият момент от престоя му е, когато събира багажа си и тръгва обратно към слънчева Испания. Без тъга днес Иво признава, че ако нямаше майка в "Дружба", той никога повече нямаше да пресече българската граница.
Аргументите на Иво са прости, ясни и точни. На него не му е комфортно в собствената му Родина и сред собствените хора. Прави впечатление, че използва две думи много често - описвайки Испания, той непрекъснато говори за спокойствие, а споменавайки България, задължително става дума и за депресия.
Животът в Мадрид обяснява с няколко примера:
1. В испанската столица има 5 милиона автомобила, които се движат нормално, задръствания има само ако е станала злополука.
2. Градският транспорт е винаги навреме - Иво живее на 30 км от мястото, на което работи, и му отнема 40 минути да се придвижи с обществения транспорт и 15 с личния си автомобил, нито повече, нито по-малко.
3. Независимо дали си имигрант, ти се предлага безвъзмездно здравно обслужване, и то на ниво.
4. Заобикалящият те свят ти се усмихва и те приветства. Намираш спокойствие заради уредеността и сигурността, заради липсата на намръщени физиономии.
5. Младите хора излизат да се забавляват и да срещат други млади хора, а в България, за да се покажат и да позират.
6. Медиите показват и добри новини и има кой да иска да ги чуе, види и прочете.
Това са малко железни доводи и примери, които освен всичко останало са и предпоставка за добър живот. И най-хубавият извод е, че живеейки там, човек няма нужда да мисли за битовизми и може да пренасочи енергията си в мисли за себе си, за напред, дори за изкуство.
Пак според Иво най-ярката ни национална черта е темерутщината. Фризьорът признава, че и той не е бил по-различен, докато е живял в София. Искал е да се забавлява и да е весел, но средата не му е позволявала и не му се е получавало. В началото на живота му зад граница негова клиентка испанка му прави забележка, че не може да й казва добър ден с такава сърдита физиономия. И така в Испания Иво научава най-важния си житейски урок - да се усмихва. И днес 28-годишният коафьор иска да живее в мир със себе си и да се чувства добре.
На въпроса дали България го е напуснала, или той я е изоставил, Иво отговори: Никога не сме били заедно! Категоричен е, че срещу никакви пари и облаги не би се върнал. За нищо на света! Защото веднъж познал елементарния комфорт и спокойствието, би бил луд да ги загърби.
Днес майката на Иво продължава да живее в "Дружба". Не го е виждала от три години и знае, че синът й никога няма да се върне. Но тя и не иска, а дори предпочита да загуби и по-малкия си син в странство само и само той също да се научи да се усмихва.
Ние малко завиждаме на егоистичната смелост на Иво да се отрече от България, да признае, че тя всъщност е една лоша и негрижовна майка, която не заслужава той да инвестира енергията си в нея, не заслужава усмихнатата му физиономия и светлото му бъдеще. Успех, Иво, ти успя да ни убедиш, че не си заслужава да се завърнеш, и искрено ти го пожелаваме!
Надя Теодосиева
Мартин Карбовски

Мадрид променя закони заради наши имигранти

153 664 са българите в Испания по официални данни, числото е с 26% повече от 2006 година

Испанското правителство на премиера Хосе Луис Сапатеро ще промени законите за имиграцията, за да сложи край на непрекъснато увеличаващия се поток от българи и румънци, които могат законно да работят там, съобщиха местните медии.
Бариерата, издигната от правителството срещу имигранти от двете страни, които могат да работят легално в Испания след присъединяването на двете страни към ЕС м.г., не само не послужи като спирачка, но има обратен ефект. В момента в Испания има повече румънци отвсякога, те дори надвишават броя на мароканците, които винаги са били начело на списъка. През 2007 г. румънската общност в Испания се е увеличила с близо 202 000 души и приближава 1 млн. души, което е с 33,3% повече от 2006 година. Общият брой на българите не е много голям - 153 664 души, но това е с 26% повече за същия период. Мароканците са 645 000, а еквадорците - 420 000. В Испания живеят също 280 000 колумбийци и 350 000 британци.
Осем от десет граждани, които пристигат законно да живеят и работят в Испания, са чужденци, сочи доклад на Националния институт по статистика. До края на миналата година броят на новорегистрираните в общините граждани е бил 5.22 млн. в сравнение с 4.51-те милиона предната година. Чужденците в Испания съставляват 11% от населението, но в някои райони съотношението спрямо местното население се е променило драстично.
Испанският вътрешен министър Алфредо Перес Рубалкада заяви, че страната му е доволна от промените във френското предложение за обща политика на ЕС спрямо нелегалната имиграция, съобщи Ройтерс. Париж се опасяваше първоначално от масовото легализиране на нелегалните имигранти, както това стори Мадрид през 2005 г. и узакони престоя на 700 000 чужденци. 27 страни от ЕС трябва да изработят обща политика по въпроса до 2010 г.
Назначената от френския президент Никола Саркози комисия, натоварена да проучи предложенията му за ограничаване на незаконната имиграция, стигна до извода, че идеята му за въвеждане на квоти за имигранти е безполезна, предаде ДПА. "Политика на имигрантски квоти би била без реална полза по отношение на трудовата имиграция и неефикасна срещу незаконната имиграция", заключава докладът.

МЕРКИ

Германското правителство ще удължи преходния период, в който пазарът на труда в страната ще остане затворен за работници от България и Румъния, съобщи сп. "Шпигел". Така мярката ще разпростре до 2011 година включително. Решението за двете страни е в противовес на исканията на германската индустрия за либерализиране на пазара на труда. Миналата година беше взето решение, което допуска до германския пазар българите, завършили висше образование във ФРГ, както и някои специалисти, примерно инженери с българска диплома. В момента Берлин подготвя програма за привличане на високо квалифицирани специалисти от други страни.

тук,08.07.08

Набират се кандидати за гроздобер в Испания

Мишел Гутсузян

Бюрата по труда набират 1239 кандидати за гроздобер в испанската провинция Кастиля Ла Манча, съобщиха от Агенцията по заетостта. Документите могат да се подават до 16 юли, а подборът на кандидатите ще бъде в края на юли или началото на август от смесена българо-испанска комисия с участието на представители на работодатели.
Кандидатите трябва да имат опит в областта на селското стопанство, да са в добро здравословно състояние и да са на възраст от 20 до 40 години.

Одобрените кандидати ще сключат едномесечен договор и ще постъпят на работа в периода 10 - 17 септември на пълен работен ден. Те ще получават брутна заплата 44.50 евро на ден с удръжки – 2.68 евро на ден за социална осигуровка и 2% ДОД месечно. Разходите по настаняването - 4 евро на ден, храната и транспортът от френско-испанската граница до България на стойност 100 евро са за сметка на работника.

Кандидатите за работа в Испания трябва да представят в бюрата по труда молба за допускане до интервю, автобиография с изчерпателна информация за професионален опит в областта на растениевъдството и овощарството и посочване на степента на евентуални разговорни умения по испански или друг език.
Подробна информация за необходимите документи е публикувана на сайта на агенцията по заетостта www.az.government.bg.

тук,юли 2008

Испания ни пуска на трудовия си пазар

Има вероятност ограниченията за работа на българи в Испания да отпаднат още през есента, заяви испанският министър на труда и имиграцията Селестино Корбачо по време на Националния ден на България на ЕКСПО 2008 в Сарагоса, съобщи радио Дарик.
Корбачо поясни, че министърът на външните работи е предприел необходимите стъпки за отпадане на действащия от 2 години мораториум и се очаква решението на испанското правителство - каквото и да е то - да бъде взето в края на лятото.
200 000 българи работят в момента в страната и те не представляват сериозен проблем, заяви още министър Корбачо. Той обаче подчерта, че решението за отпадането на забраната за работа на българи и румънци не зависи само от Испания, а и от цялостната политика на общността.
Според наблюдатели в Испания има индикации, че падането на забраната за работа на българи и румънци няма да стане преди 1 януари 2009 г. заради новоприетата европейска директива с рестриктивни мерки и заради големия брой румънци в Испания - над половин милион.

тук,23.06.08

Медийната нео-номенклатура се разходи до Мадрид безплатно

Петър Добрев

Георги Първанов посреща в София главния секретар на НАТО Яп де Хоп Схефер. Преди това българският президент бе домакин на четвъртата среща на българските медии в Мадрид, която провокира доста въпроси. Снимка: Ройтерс

Мадрид, края на май. С виртуозно изпълнение на цигуларя Владимир Владигеров на българския химн започва първа дискусия на Четвъртата световна среща на българските медии – този път в Испания. Обстановката е приятна и приповдигната. Пее и Валя Балканска.
„Това е едно от знаковите събития в духовния календар на българите от последните години”, заявява на срещата президентът Георги Първанов.
„Трябва представителите на медиите - хора, успели в своите сфери, лидери на обществено мнение, да не бъдат апатични към процесите в страната, а да бъдат привлечени да участват с опита и качествата си в изграждането на нашето модерно общество и най-вече в процеса на възпитаване на младото поколение”, отбелязва лидерът на НДСВ Симеон Сакскобурготски.
В същия дух говори за ролята на изданията на българите в чужбина и акад. Антон Дончев. „Българските медии зад граница са крайъгълният камък на българския дух, те очертават границата на българщината“, заявява писателят.
Освен споменатите фигури на срещата присъстват и Красимир Гергов и Димитър Иванов, както и министрите Ивайло Калфин, Стефан Данаилов и Николай Василев. Къде обаче са въпросните български медии в чужбина, „крайъгълният камък на българския дух“? Какво мислят те за поредното „знаково събитие в духовния календар на българите“?

„Не ходя по тези сбирки“, казва Даниела Горчева, издател и редактор на списание „Диалог“, Холандия. Горчева беше един от инициаторите на отвореното писмо на редица български издатели и журналисти от чужбина, които заявиха, че президентът Георги Първанов е “неуместна фигура на форума на българските медии в Мадрид”. Като основна причини те посочиха принадлежността му към държавна сигурност и отношенията му с разследвания бизнесмен Красимир Гергов.
„Всичкото това е абсолютно незначително като събитие, бих казала смехотворно, но се гърми като за световно и се харчат грешни пари на данъкоплатците за т. нар. правителствени делегации, което е възмутително“, обяснява Горчева. Тя е присъствала единствено на първата среща на българските медии в София през 2005 г., където заявява, че страни като България трябва да допринесат в ЕС с опита от преживения комунистически тоталитаризъм, с по-висока чувствителност и непримиримост към рецидивите му. Това явно не се приема много добре от организаторите, защото за следващата среща в Чикаго те не дават възможност на Горчева за изказване и тя отказва да присъства.
„Георги Първанов се опитва пак да играе ролята на бащица на нацията, нещо като нов Тато, смята журналистката. Това беше една от основните причини да реагираме срещу патронажа му.“

„Taкива срещи възпитават у българския журналист ретро-манталитета на търсене на място под шапката на политическата власт“, смята Весела Илиева, главен редактор на електронното списание “Аргументи” и научен работник в Института за изследване на геноцида и ксенофобията в Бремен. Журналистиката не е присъствала на нито една от досега проведените срещи, които нарича „фарс“.
„Колеги от България отиват на тези срещи главно защото така си уреждат едно безплатно пребиваване в съответната страна, обяснява Илиева. Същото беше и когато срещата беше в София, тогава журналистите от чужбина се надпреварваха да участват.“

Финансирането на всички тези безплатни пътувания е неясно. Коста Стефанов от списвания във Великобритания сайт kafene.net казва, че в повечето демокрации е щял бъде зададен въпросът кой всъщност финансира разходката на почти 60 души от държавния апарат до Мадрид. “Предполагам, че доста медии щяха да пресметнат разходите за подобна среща и да запитат кой дава парите? Ако те идват от джоба на данъкоплатеца, лошо”, допълва той пред vsekiden.com. Стефанов беше един от инициаторите на апела срещу присъствието на Георги Първанов.

Атанас Чобанов, издател на в.”Парижки вести”, смята, че ако форматът на медийната среща се запази, има готовност няколко български издания, излизащи в чужбина, да я бойкотират и да организират алтернативен форум догодина. На него няма да има аранжирани политически речи и удобни журналистически въпроси, уточнява той.

„Проблемът е принципен, в конюнктурата на инициативата, казва Весела Илиева. Присъствието на Първанов и Сакскобурготски е само странично явление, защото те се явяват представители на политическата власт. С подписка срещу тях не се решава основният проблем - безсмислието от поредната инициатива за сметка на българския данъкоплатец“.

Дори да бъдат организирани някакви алтернативни срещи на българските медии в чужбина, това едва ли ще попречи на провеждането на казионните. В духа на някогашните времена властта ще се легитимира пред журналистите, като междувременно ги омилостивява с привилегии. А ако все пак шумните срещи на „крайъгълния камък на българския дух“ по света престанат, едва ли някой може да прекрати разходките на много столични журналисти с президентски делегации до жизненоважни дестинации за България като Кабо Верде или Перу.

тук,26.05.08

Българите в Кастилия са над 20 000

Българските имигранти в испанската провинция Кастилия-Леон са се увеличили с 17% спрямо 2006 г. и вече са над 20 000, съобщи “Кастилиянорте”, като се позова на данни от последния доклад на Испанския национален статистически институт.Българите заедно с други имигрантски групи представиха пред кметството на Валядолид искане за спазване на основните им права и нужди, като правото на достъп до работа, пише в. “А Бе Се”, цитиран от Фокус. Общинският съветник Хосе Антонио де Сантяго –Хуарес определи като “положително” влиянието на имигрантите върху икономиката на общината.

ТУК,06.05.08

Елена Нинова:В Мадрид ме наричат "трохичка от България"

Мария Галишка - Владимирова

Елена Нинова

Емигрантството не е леко. Това би казала Елена Нинова от Долни Дъбник на всеки, който стяга багажа за чужбина - там да търси хляб и подслон. Не за да провали нечии замисли, а защото вече знае, че кандидат-емигрантите трябва да бъдат предупредени за изпитанията. И да понаучат поне малко езика, преди да тръгнат. Без език не може! – повтаря тя, осъзнавайки грешката си да замине неподготвена. Тръгнала набързо, когато останала без работа след приватизацията на аптеката, в която работела. Била на прага на своите петдесет години!
Съседката Виолета, нейна приятелка, която вече била намерила препитание в Испания, повлияла за избора й. Любопитен факт е, че от всяка втора къща само от тяхната махала в Долни Дъбник има поне по един човек, който от години работи в родината на Сервантес. Може би и добрият авантюристичен дух, който живее у Елена, е надделял в онзи момент на решаващата 2000-на година. Тръгнала уж на екскурзия с намерението да направи някаква промяна, да види как живеят по света, да поработи там евентуално само една година, но в Мадрид е вече седем и твърди, че там й е мястото! А когато приятелките й я питат кога ще се прибере, отвръща с характерния си полушеговит тон „Докато мога да ходя, там ще работя, като спра да ходя – ще ме докарат, няма да се връщам! Аз съм до самоход!”
Елена Нинова е родена в бунтовен край, в малкото селце Левски (някога се казвало Долно Левски) край Панагюрище. “Родът ни е голям, на всеки пет години се събира, имаме направено родословно дърво. Виждам на първите страници на книжката мъже с шапки с пера” – разказва тя. Но все не й оставало време да проучи задълбочено историята на предците си. Затова пък вече не само е написала, но е издала три книжки от своя “Испански дневник”. За да знаят децата й какво е преживяла там. Каква “цена” е платила за сумите, които изпращала всеки месец за операциите ин-витро на дъщеря си до щастливия край на опитите. Затова и всяка от трите части на нейния дневник носи сантиментално заглавие: “Тъга и сълзи от Испания”, “Сълзи от радост и смях” и “Щастливи сълзи”. Читателят би се заблудил, ако си каже: Я стига бе, толкова сълзи! Елена съвсем не е сантиментална. „Никога не ме е напускало чувството за хумор – изповядва се тя. - Каквото и да ми се е случвало, плакала съм и съм се смяла, плакала съм и съм пяла… Макар да съм смятала, че някой друг от семейството трябваше да бъде на моето място, …не се получи! Аз съм Човекът! Нагърбила съм се с тази задача и ще продължавам”.

- Какво ви направи най-силно впечатление, когато пристигнахте в Мадрид?
- Хората. Много дружелюбни! Още когато слязохме от автобуса и попитахме един човек за мястото, където ни чакаше приятелката ми, той не само ни обясни всичко, но ни заведе дотам. Много, много любезни хора, много общителни!
- С какво друго могат да ни удивят испанците?
- С доверието си! Само два месеца след като бях пристигнала в Мадрид, постъпих на работа в една къща. И стопанката ми повери ключа на дома си! Имам ключове от жилищата на всички семейства, при които работя, мога да вляза, когато поискам. Такова доверие имат към нас, българите! Непонятно е за нас. Естествено, заслужила съм доверието им за толкова години, но много са доверчиви и много добри по принцип. Ако те виждат да страдаш, те ти съчувстват до такава степен, че се питаш дали е истински. Ще плачат с теб, ще те прегърнат, ще те питат по няколко пъти на ден, ще се обаждат по телефона: Как е дъщеря ти Валентина? Роди ли се бебето? Как е бебето? Съпричастни са към нашите несгоди. С тях деля и радостите, и тъгата…
- Кое беше най-голямото изпитание?
- Раздялата със семейството ми. Много обичам родината си, но ми е болно, че нашите политици негодници разсипаха страната ни, нашата хубава татковина… Вече знам, че нейната красота, нейната природа я няма никъде по света. Два пъти в Мадрид видях по телевизията предавания за България, заставах на колене и плачех. И сега само споменаването на думата България ме разплаква!
- Как се справяхте с трудовите си задължения в началото?
- Ох, началото – даже не искам да си го припомням…
- Но тук някои хора казват: ако им е толкова трудно, ще се върнат, няма да стоят там!
- Е, трудностите са повече в началото, после се пристрастяваш към работата. На мен ми харесва - аз чистя къщи, работя на девет места, но съм толкова удовлетворена, като чета препоръките, които са ми написали хората от “моите” девет семейства. Плача, когато ги чета. Те са ме нарекли “трохичка от България”, “късче от България в нашата къща”, казват, че вече познават традициите ни, че знаят за България. Всичко това за мен е много важно - те са разбрали, че обичам децата си, семейството си, родината си и съм я представила пред тях така, че и те са се заинтересували от нея. Това е много мило. Пък и испанците умеят да оценяват това, което правиш за тях. Много пъти са ми казвали: “Елена, какво щяхме да правим без теб!”… За мен това е голямо удовлетворение.
- Има ли нещо, което не харесвате у тамошните хора?
- Интересите им се простират до определен кръг. Повече не ги вълнува. Помня, че в началото една испанка ме пита България в Румъния ли се намира. Или: ти можеш ли да изключваш телевизора, можеш ли да готвиш, да гладиш; имате ли ютия у вас? Тези въпроси страхотно ме нараняваха. Затова направих видеокасета на цялата си къща, на градината с лозата и с поточето, с дърветата, със сенника и люлката… Те казват: “И това всичко е твое?! Ами че ти си милионерка! Какво правиш в Испания?!” Но как да им обясня, че не можеш да се храниш от един дом, в който е събрана цялата фамилия, или от кола и т.н. Питат ме колко време изплащам къщата си. Не могат да повярват, че нямам дългове, защото те вземат всичко на кредит, до 70-годишна възраст изплащат домовете си.
- Имахте ли възможност да опознаете повече страната на Сервантес?
- Да. Защото дъщеря ми Валентина беше на гости за два месеца и семейството, чиято баба гледах тогава, я прие като своя дъщеря и ни разходи с колата си. Видяхме Толедо, Авила, стигнахме чак до средиземноморския курорт Марбейя. И през цялото време се убеждавах как те пазят историческите си ценности, как ги поддържат за разлика от нас! Ние не умеем да ценим историята си, да се гордеем с нея, а това е голяма грешка.
- На какво се крепи духът ви там, на 3500 километра разстояние?
- Аз съм много силна, зодия Овен съм и вървя с рогата напред! Като кажа, че трябва да постигна нещо, не се отказвам... Една приятелка в Мадрид ми дойде на гости и гледа – на терасата ми една едра лайкучка. Тя беше смаяна. Откъде се взе това цвете? Ами, казвам й, помолих един врабец да ми пусне семчицата в саксийката. Тя вика: “Не може да бъде!” Да, да. Помолих врабеца – и ето, лайката е в саксийката ми.

Романтичен дух носи тази жена – ще си каже читателят, четейки този разказ на Елена. И няма да сгреши – такава е. Тя умее да одухотворява и пейката, и цветето, за да си поговори с някого на своя език, ако няма наблизо сънародник… Понеже е завършила минно-геоложки техникум, работили със съпруга си Пламен в строителството на каскадата Белмекен. “Половината от живота си съм оставила в това райско кътче, на върха на Белмекен. Когато искам да се разтоваря, затварям очи и се пренасям мислено на Белмекен, край язовирната стена…Едно момче в Мадрид ме пита: “Искаш ли да ти дам дискове за България, първата част…?” А пък аз му викам: Какви части, бе момче?! Всичките части на България са в главата ми, въртя ги всяка вечер!”

- Може ли българин да разчита на сънародници в чужбина?
- Чувала съм много лоши думи. Случвало се е да ми се обади някоя българка с молба за помощ, обаче когато започне с думите „Знам, че на българин не мога да разчитам, но за всеки случай…” Тогава много се ядосвам и казвам: щом не разчитате на българин, защо ми звъните?! Ако разчитате на мен, значи разчитате и на българите.
- А какво разбрахте за себе си в Испания?
- Че съм силна и продължавам да бъда такава. Вече съм стъпила там с двата крака, чувствам се на земята. Сега вече по друг начин гледам на нещата от живота…
- С какво сте по-богата сега?
- С испанците – аз съм част от тях! Всички испанци, с които съм работила, ги имам за частица от себе си. Тук бях на кардиолог и докторът ми казва: “Имате уголемено сърце!” От хипертонията, разбира се! А пък аз се смея: как няма да е уголемено сърцето ми, в него са толкова българи, толкова испанци, толкова приятели по света… Такъв човек съм – страдам за всяко животинче, за едно паднало листенце…
- Когато се разделяте с България, какво си пожелавате?
- Не си пожелавам – плача! Плача, докато пристигна в Мадрид. Носталгията ме владее няколко месеца, не се адаптирам, но не казвам, че ми е лошо, винаги съм го подчертавала.
- А когато тръгвате от Мадрид насам?
- Ааа! (смее се почти през сълзи) Летим по-бързо, отколкото когато отиваме нататък. Знам, че тук ме очакват семейството, децата, близките. В своите води съм си тук!
- Какво обещавате на Мадрид?
- На Мадрид обещавам, че ще се върна, защото той е вторият ми дом, втората ми родина. Там са моите втори семейства, аз съм част от тях и те ме очакват.

ТУК,31.03.08