10 000 души за 10 години поглъщат лазурните води

Средиземно море става гробница за имигранти

Кадафи рекетира Европа с „бомба" от милиони човешки съдби

Румен Михайлов Кореспондент на “Монитор”, Италия
Жестоката статистика

10 000 загинали в Сицилианския канал за 10 години
8497 загинали на път за испанския бряг и към Канарските острови за същия период
16 000 нелегални имигранти са пристигнали през 2007 г. само на о. Сицилия
7710 имигранти са пристигнали в Италия от юг за първите 5 месеца на 2008 г.

Снимки: ЕПА

Много от щастливците, добрали се до европейските брегове, са изтощени до смърт, гладни и болни.

През последните десетина дни плаващите южно от остров Сицилия рибарски кораби трябваше често да чистят мрежите си от неприятен улов - човешки трупове. В същото време незапомнени „срещи" с подпухнали и обезобразени мъртви тела регистрираха в бордовите си дневници капитаните на сновящите в района италиански бойни кораби. Понесоха се слухове за масова касапница при междуособици в Северна Африка или за жестока разправа на местни властници с неудобни политически противници и последващо
изхвърляне на жертвите в морето
Познавачите на района обаче бяха сигурни - във водите между Либия и остров Сицилия отново се бе разиграла познатата от десетилетия драма с поглъщането от морската паст на нелегални емигранти от Африка за Европа.
Този път обаче измеренията на трагедията изглеждаха едва ли не апокалиптични и потвърждението на това предположение дойде завчера. Оказа се, че на 7 юни в либийски териториални води потъва тръгналото девет часа преди това от пристанището Зуара дървено корабче и товарът му от 150 „пасажери" е прибран за нула време от разбуненото море.
Това разказва на 13 юни на моряците от спасилия го транзитен търговски кораб единственият оцелял - египтянинът Ваел Абдел Мутагали. „Бяхме над 150 - обяснява той - и всеки от нас, за да стигне до Италия, бе платил по 2000 долара на живеещ и работещ в Либия египетски лодкар." Ваел предприел
мечтаното пътуване
заедно с още 50 свои сънародници, като другите му събратя по съдба идвали от Мароко, Бангладеш и Алжир. Но според разказа на египтянина призори на същия този ден от Зуара потеглили още четири големи гумени лодки с поне 100 души на борда им. Те обаче също били посрещнати недружелюбно от бурното море и според корабокрушенеца късметлия най-вероятно са били погълнати от него. Може би не всички, защото привечер на същия ден италианският боен кораб „Сирио" качва на борда си бедстващите в гумена лодка двайсетина души, друг подобен плавателен съд успява да стигне до намиращия се на юг от Сицилия по-малък остров Лампедуза. Но за другите две лодки няма вест повече от десет дни и най-вероятно те са последвали в морските бездни дървеното корабче, на което се качил на злощастния 7 юни и Ваел Абдел Мутагали.
Драмата с удавените или безследно изчезнали след 7 юни 150 или може би дори 200 души накара пишещото братство на Апенините да се разрови в архивите на Бреговата охрана, откъдето изрови доста
шокиращи данни
Защото според събраната от различни доклади и преписки информация излизаше, че през последните 10 години т.нар. Сицилийски канал, или морската шир между бреговете на Северна Африка и Италия, се е превърнал в истинска масова гробница. Която е станала жилище за вечни времена на 10 хиляди души! Според сметките на репортерите, основаващи се на факта, че всяка година на Апенините по море от юг пристигат около 20 хиляди имигранти, петима на всеки сто от тях са оставали завинаги в морската шир. Класацията на тези човешки трагедии се оглавява от гибелта на над 300 нелегални имигранти в навечерието на Коледа на 1996 г. Те намират смъртта си в морето между Малта и Сицилия, когато превозващият ги малогабаритен кораб се сблъсква в гъстата мъгла с огромен ферибот.

Служители на бреговата охрана на о.Сицилия подготвят ковчези за труповете на удавили се имигранти, чиито тела бяха докарани от италианския боен кораб "Сирио".

През октомври 2004 г. 75 имигранти загиват в териториалните води на Тунис, след като превозващата ги шхуна получава пробойна и потъва.
„Най-пресният" случай
е от миналия месец май, когато рибарско корабче с 66 души на борда се поврежда в открито море и течението го носи с дни, преди да бъде открито от италианската брегова охрана. Междувременно 47 от „пасажерите" умират от глад и студ и са изхвърлени от спътниците им зад борда.
Ако се вярва на публикациите в италианския печат, причината за тази зловеща човешка драма се крие на първо място в привлекателността на Апенинския полуостров, който е истинска Мека за бедстващото население на Черния континент. Друг е въпросът, че веднъж достигнали до него, много от имигрантите се изнасят по на север, примерно в Германия и Скандинавските страни.
Според последните статистики напливът от нелегални имигранти към другия, близък до Африка, европейски бряг - испанския, наистина е далеч по-малък. Може би защото правителството в Мадрид е успяло да сключи успешни договори за контрол на имиграцията с държавите от отсрещния бряг - наистина засечените авантюри на остарели морски съдове с нещастници на борда от марокански и алжирски пристанища се броят на пръсти. Нещо, което съвсем не може да се каже за тези по либийския бряг, на които в Рим отдавна гледат като на
инкубатор на нелегални имигранти
по простата причина, че товарените в тях хора обикновено биват насочвани към най-близката дестинация - италианския бряг. Най-лесният отговор, който италианските медии обикновено дават на въпроса, защо е така, е: „Кадафи ни рекетира!"

В него може би има доста истина, защото са безброй примерите за това, как от години за всеки отказан му кредит или благоволение либийският ръководител си „отмъщава" на отвъдморските съседи със солидна „пратка" от нелегални имигранти. Те пристигат с хиляди в страната от бедстващите райони на Африка и са готови да дадат мило и драго, за да стигнат до обетованата земя Европа. А от години за „голямата прищявка" на Триполи към Рим се смята неговото искане Италия да построи модерна крайморска магистрала от границата с Тунис до тази с Египет като компенсация за колониалната є авантюра в Либия преди и по време на Втората световна война. И когато през 2003 г. тогавашният и сегашен премиер
Силвио Берлускони отказа
категорично да пусне голямата аванта на Кадафи, към бреговете на отсрещните острови Сицилия, Лампедуза и Пантелерия потегли истинска флотилия от неставащи за нищо, но натоварени с хиляди нещастници плавателни съдове.
За известно време напливът от нежелани пришълци бе спрян в края на миналата година от правителството на Романо Проди, което даде безвъзмездно на Триполи близо 7 млн. евро „за противопоставяне на явлението нелегална имиграция и за спиране на трафика на човешки същества". Сега предстои посещение на Силвио Берлускони в либийската столица, след което може би ще настъпи някакъв обрат на очерталата се през последните месеци тенденция на удвояване на пришълците от Либия в сравнение със същия период на миналата година.
За спирането на тази вълна Рим напоследък търси усилено финансова и морална помощ от Брюксел, тъй като проблемът наистина не е само италиански, а общоевропейски. По простата причина, че от години Кадафи е подслонил по налудничавия си проект „панафриканска солидарност" над два милиона души от Чад, Нигер, Судан и Африканския рог, като сега се чуди какво да ги прави. И, изглежда, най му е лесно да ги натовари на неструващи нищо морски корита и да ги прати на север през гробницата на Средиземно море.

тук,19.06.08