Експерти: Българите емигрират, за да търсят ред

Мишел Гутсузян

Подобряването на бизнес средата, създаването на възможности за кариерно развитие и визията за позитивна икономическа перспектива плюс ограничаването на престъпността и корупцията е успешната формула за завръщането на българските емигранти. До този извод стигнаха специалисти от министерства и неправителствени организации и учени от Българската академия на науките (БАН) на кръгла маса на тема: "Да върнем емигрантите в България".

Връщането на емигрантите трябва да е избирателно, каза Йордан Калчев от Националния статистически институт. Според него, привличането на всички напуснали страната е нерентабилно, защото ще струва много повече от печалбата, която емигрантите ще допринесат за икономиката. По-добре е да се осигурят условия за работа и кариерно развитие на хората, които са в България. Росица Рангелова от БАН каза, че учените емигрират най-вече заради лошите условия за работа и липсата на правила, а не толкова заради ниските си заплати. Значително увеличаване на доходите обаче не може да се очаква дори и в средносрочна перспектива, добави тя. Основен проблем е, че у нас е много ниско търсенето на хора със знания. България е на последно място в Европа по инвестиции в образованието на кадрите си и за иновационна дейност, каза още Рангелова.

Според главния редактор на списание "Човешки ресурси" Ганчо Попов "бутафорният характер на правораздавателните органи и корупцията са основните причини хората да си вземат торбичката на рамо и да отидат там, където има ясни правила". Той добави, че парите, които емигрантите изпращат от чужбина са близо половината от чуждестранните инвестиции в България. Росица Рангелова каза, че ролята на тези трансфери се надценява. Тук те имат ролята на социални помощи, докато по света с тези пари се прави бизнес, коментира тя.

Зам.-председателят на Българската стопанска камара Дикран Тебеян каза, че у нас се търсят повече работнически професии, а не толкова висококвалифицирани специалисти. В това отношение образователната ни система има сериозен грях, тъй като постоянно намалява приема в професионалните училища. Повечето младежи имат прогрешното схващане, че благополучието им е свързано с придобиването на висше образование. Това не е така, защото има работнически професии, където се получават по няколко хиляди лева, а същевременно за тях не са необходими владеенето на езици и компютърни умения, каза Тебеян.

Божидар Фотев от Нов български университет каза, че поради липсата на стратегия за устойчиво развитие не може да се определят конкурентоспособните ниши в България. Според него поради това младежите нямат ориентир към кои професии да се насочват. Вместо това повечето от тях кандидатсват за някоя модерна специалност и после не могат да си намерят работа. "Всички говорят за връщането на висококвалифицирани кадри в България, но дали това ще реши проблема. Нали преди време се върнаха Милен Велчев и Николай Василев и станаха министри. Всички видяхме докъде я докарахме," каза Фотев.

тук,юли 2008