Апартейдът в Европа

24.06.2008

На фона на масовия приток от бежанци и нелегални имигранти, е съвсем очевидно, че Европа има проблем с чужденците. Дали обаче това оправдава методите на апартейд, които прилага?

"Европа не е в състояние да осигури достоен прием на всички, които я смятат за своя обетована земя". Това се казва в проекта за имиграционен пакт, който Франция рекламира, и се надява да бъде приет по време на френското председателство в средата на октомври. Ще рече, след като не сме в състояние да им предложим достоен прием, значи може и недостоен.

Това послание очевидно беше възприето и от Европейския парламент, където наскоро беше прието решение да се инкриминира пребиваването в Европа без валидни документи. До 18 месеца лишаване от свобода са възможни като наказание. Карането на автомобил без притежание на шофьорска книжка излиза значително по-изгодно: в Германия например за това е предвидено до една година затвор и то в най-лошия случай. Всичко това не е ново. Арестът преди експулсиране на чужденци от Германия и в момента по закон може да трае до година и половина. Затова пък в Испания - подобно задържане по правило никога не трае по-дълго от 40 дни. Новата европейска директива не задължава нито една страна-членка да спазва новия максимален размер на наказанието, но затова пък излъчва ясен сигнал:

Чужденците да внимават

защото ако ни хрумне, можем да ги сложим зад решетките.

Дали пък поддръжниците на тази идея нямат право? Престъплението на един чужденец без документи се състои в това, че той е чужденец, който няма документи. И понеже по този начин той разклаща ЕС, ние си позволяваме по мъничко апартейд - например да го задържим за година и половина в затвор. Пък нали и нас не ни засяга. Ние си имаме документи. Европейските политици трябва да престанат да стилизират имиграцията като огромен проблем. Най-ясно тази песен запя Силвио Берлускони, което можеше и да се очаква от него. На първото заседание на кабинета в Неапол, на което се приеха решения за по-рестриктивни мерки срещу нелегални имигранти, той каза: Разгледахме една важна тема - темата за сигурността и за

правото на гражданите да не изпитват страх.

Всъщност е редно Европа да вземе за пример Испания. Повечето от трите милиона и шестотин хиляди чужденци, които намериха новата си родина там през последните 10 години, са влезли в страната с туристическа виза и просто са оставили билета си за връщане да пропадне. Въпреки това Испания гостоприемно ги прие, а на страната това й се отрази добре. В крайна сметка имигрантите имат съществен дял за испанския икономически бум.

Лошото е, че днес Испания не взима вече самата себе си за пример. Икономическият бум приключи, това обаче няма нищо общо с имиграцията. И ето че сега правителството на Сапатеро реши да се отърве любезно дори от чужденци с право на престой, като ги помоли доброволно и без арести да напуснат страната. Нали никой не бива да си мисли, че Европа е обетованата земя.

„Дойче Веле”, снимка: EPA/JON HRUSA/BGNES

тук