До Америка, но не назад
Исак Гозес
Вече двадесет години това семейство живее в Америка. Повечето от тях с чувството, че това е временно. Ще трябва да довършим още нещо, казват си и се връщаме в България. Докато един ден установяват, че всъщност всичко, което вече имат - къща, работа, приятели, е зад океана. Нещо повече - в самолета от София за Вашингтон се натрапва една неочаквана мисъл: Прибираме се вкъщи. Изненадващо. За първи път. И с нея въпросът: Къде е вкъщи? Ясно. Вече там. Разбира се, и след цялата тази мисловна и житейска метаморфоза те си остават българи. Това не може да се промени. Децата им обаче, родени там, преди единадесет години, са си чисти американци. Макар че и Себастиян-Александър, и близначката му Изабела-Йоана говорят български, макар че знаят произхода си и разказват за него на приятелчетата си, те ще бъдат хора от другата земя. И това не може да се промени. Утешението е, че и съпругът, и още повече нежната част на семейството, много пътуват, познават света от всичките му краища, та вече са го приели за едно голямо село. България е една махала от него, в която винаги могат да отидат. А защо не и да се върнат. Може би някога. Но едва ли сега.
Йонко и Катя. Себастиян-Александър и Изабела-Йоана. Това е семейство Мермерски. Сигурно имат и някое куче или котка, но за това не стана въпрос. Живеят във Вашингтон, но всяко лято прелитат до София. По роднински и емоционални причини. И за да не ги линчуват бабите и дядовците, ако не им доведат внуците. Дните тук са красиви, безметежни, интересни, но свършват бързо. И после пак обратно. Вкъщи. Където животът има друг ритъм, друга мая, други идеи и цели. И така до следващото лято. Нищо сложно: от едната махала на селото до другата.
вс / БЕ
Няма коментари:
Публикуване на коментар
bulgarianemigrants@gmail.com