Емигрантите крепят мизерната българската икономика !

Емигранти изпратиха $2,6 млрд. !

Средствата, които българските емигранти са изпратили в страната, са нараснали през 2008 г. до 2,634 млрд. долара спрямо 2,132 млрд. долара през 2007 г. Това показват предварителни данни на Световната банка за 2008 г. През 2007 г. тези пари са представлявали 5,4 на сто от БВП на страната. Общо към развиващите се страни през 2008 г. емигранти са изпратили 327,591 млрд. долара спрямо 285,238 млрд. долара през 2007 г. За тази година обаче от банката очакват средствата, изпратени от емигранти към развиващите се страни, да паднат до 304 млрд. долара, което е спад от 7,3%. Засега това перо от брутния вътрешен продукт на развиващите се страни остава относително устойчиво, тъй като броят на емигрантите е сравнително незасегнат от кризата, смятат от Световната банка.
Като източници на риск обаче се посочват несигурността относно продължителността и дълбочината на кризата. В Латинска Америка например изпратените от емигранти средства намаляват в голяма степен заради забавянето на строителния сектор в САЩ.
Индия, Китай и Мексико запазват челните си позиции по получени средства от емигранти сред развиващите се страни. Като дял на тези пари от БВП (над една четвърт) пък начело са Таджикистан, Молдова, Тонга, Лесото и Гвиана.

Bulgarian emigrants

Българския пазар на труда не е за препоръчване за хора с европейско образование

Здравейте,

Аз се казвам Орлин Вушков. Завърших МБА, Финанси и Маркетинг с отличие в Университета на Уелс. Направих голяма грешка, като си помислих, че в България има по-добър шанс за реализация. Българския пазар на труда е доста малък, и като обем и като разнообразие на предлаганите позиции. Допълнително усложнение е че работодателите, като мениджмънт са на доста ниско ниво, и много от тях не знаят как да подберат правилно точните хора. Липсата на връзки (наричано по-цивилизовано нетуъркинг) ще накара всеки решил да се завърне в България европейски градуейт , да се чуди това което го разказва г-н Василев - истина ли е или е лоша реклама по СКАЙ. Липсата на връзки ще Ви лиши от достъп до добра позиция - 100%. В България все още всичко е връзки, и това ще е в основата на неблагополучията на страната, които тепърва предстоят. В много от случаите, млади професионалисти с европейски манталитет и работни навици са принудени да работят в среда на ниско квалифицирани и завистливи Български "колеги". Много от колегите които дори ще са им преки ръководители ще са с по-ниска квалификация, страхуват се да не бъдат изместени и се стремят по всякакъв начин, с мизерни и даже "цигански номерца" да разкарат хора които са се примириил с ниското заплащане в България и искат просто да постигнат нешо в професионален план и да бъдат от полза на хората тук и държавата в която са израстнали и са се възпитавали. За щастие след 2 от най-лошите месеци в кариерата ми, работейки в ПроКредит Банк България, успях да намеря мястото си в СИТИ Банк Лондон. Млади хора, Българи - стойте далеч от България. България за мен вече дори не е туристическа дестинация, а просто място на което живеят родителите ми. Желая Ви успех в Европа.

http://www.karieri.bg/show/?storyid=505512

Young people:Do not go back to Bulgaria!

Publié: mercredi 11 juin 2008
Dr. Orlin Vushkov, Bulgaria
Sir,
Regarding 'Eastern Europe struggles to bring back its workers':
After graduating with an MBA in the UK, I decided to go back to Bulgaria, which now seems to be the bitterest lesson I have ever learnt.
Bulgaria is a small country, with almost no potential for healthy economic growth. Most employers are mainly small business units, with no or poor management or business experience, which makes them less competitive and causes problems for employees.
The oligarchs in the government make the country less popular. Foreign investors are staying away, while the educated workforce is trying to escape from the misery in the country.
All EU countries impose restrictions on Bulgarians, so most are once again looking to emigrate to Canada and or countries where a decent life seems to be feasible. The EU failed in Bulgaria, and unfortunately still does not seem to realise that the only way to fight corruption is to erase all barriers to the free movement of people within the EU.
I do not recommend any Bulgarian student graduating in the EU or other foreign countries to return to Bulgaria. Bulgarian citizens cannot work in most EU countries, but it will be better to work illegally, or move to Canada or even an African country, than to go back to Bulgaria.
It is hard even to survive in Bulgaria. People who left the country in 2006, or prior to this date, must be aware that nowadays it is more worthwhile to go to Africa than return to Bulgaria. Thus it has become clear that Bulgarians are not welcome in Western European countries, yet cannot lead decent lives in Bulgaria.
To illustrate this: I had to start working for ProCredit Bank Bulgaria upon my return to the country after graduating with distinction with an MBA from the University of Wales, Aberystwyth. It was the first job offer I received in three months, simply because I am not allowed to work in the UK.
In Bulgaria nobody cares what you can do as it is the identity of your referee that is more important. I started working for less than 300 GBP per month, on which it is very hard to survive, even in Sofia. Additionally, the business in Bulgaria operates with outdated methods and the high unemployment rate allows poorly qualified middle- and even senior management to act in an arbitrary manner.
It is better to work as a fruit picker or a taxi driver for a few years and restart your life from the beginning instead of going back to Bulgaria.
Dr. Orlin Vushkov (MBA)
Bulgaria

here

ЦРУ дава $86 000 за агенти с български

ЦРУ търси да наеме креативни хора, интересуващи се от международна проблематика, с анализаторски умения и вещи в работата с интернет.

Да знаят български език, пише „Стандарт".

Обявата е за назначаване на "агенти за открити източници" или Open Source Officers, разузнавачи експерти на чуждестранни медии.

Работата им е да преглеждат сайтове, вестници, информационни агенции, телевизии, радиа и специализирани публикации и да събират важна за външната политика на САЩ информация.

Задълженията им обаче не се изчерпват просто да превеждат на английски събраните данни, които освен текст включват и преглед на аудио- и видеоматериали, но и да могат да долавят насоките и тенденциите на развитие на даден въпрос и да пишат анализи.

За това те ще получават годишна заплата от 44 465 до 86,801 долара годишно с опция за бонуси в зависимост дали са отличници в службата, която ще е в района на Вашингтон, а възможностите за пътуване зад граница ще са ограничени.

Минималните условия, на които трябва да отговаря мераклията за агент, е да е с диплома на бакалавър по една от специалностите - международни отношения, политология, икономика, журналистика, социология, антропология и успех "добър" в училище.

Всички кандидати задължително трябва да минат през медицински и психотест, както и, разбира се, изпит с конкретен журналистически материал, както и ровичкане в родословното дърво до девето коляно.

Но тези, които не са US граждани или легално пребиваващи в САЩ със зелена карта, изобщо да не си правят труда - това е топизискването за длъжността.

US разведката обръща специално внимание и на нещо друго.

"Приятели, семейството ви, отделни лица или организации може да имат интерес да разберат, че кандидатствате или сте назначен на работа в ЦРУ.

Техният интерес обаче може да не е във ваш интерес или да ви навреди на шансовете", предупреждава ЦРУ.

За обявената позиция, както и за такива с всички балкански и централноевропейски езици, арабски и от региона на Централна и Източна Азия, може да се кандидатства онлайн.

тук,15.05.08

Гурбет/Янки плащат 4000 долара заплата на наши фуражки

Частна БГ армия поема към Ирак

Съкратени военни се конкурират с ченгета и рейнджъри за службата

Любомир Старидолски

До края на май ще замине първата група от скъпоплатени охранители за Ирак
Фото Борис ЦАНКОВ

До няколко месеца частна българска армия поема към Ирак и Афганистан. Тя ще дублира по места функциите на родната войска с една основна разлика - ще марширува под американски флаг и ще изпълнява заповеди на английски език. Контингентът е съставен основно от бивши военни и служители на МВР, подгонени от съкращенията у нас. Те вече са започнали да подават своите документи в агенцията за временна заетост "Хюмън Пауър", която е българският подизпълнител на Американската корпорация за отбранителни доставки и услуги (DDS). "Търсят 1200 охранители от Европа. Квотата за България е от 200 души, като нашият стремеж е да вдигнем бройката", заяви управителят на българската фирма Васил Василев. Нашите отиват в сърцето на тероризма за 4000 долара на месец с включени осигуровки, квартира и храна. В момента рейнджърите на държавна служба взимат двойно по-малко.
"Набираме частни стационарни и конвойни охранители за Кабул и Багдад. Ние се явяваме подизпълнители на корпорация DDS, която има договор с американската армия за охрана на военни обекти, складове и т.н. Знаете, че постепенно функциите на армията в тези точки на света се поемат от частни охранители. У нас също вече такива фирми се грижат за опазване имуществото на Българската армия", заяви Георги Георгиев, служител в "Хюмън Пауър". Едно от най-важните условия пред мераклиите за гурбет в размирните точки на света е да са служили поне 4 години в редиците на родната армия, в националната полиция или военизираните служби. Задължително е да знаят английски и да са на възраст не повече от 55 години. "Възрастовите ограничения са много по-либерални в сравнение с дискриминацията, на която сме подложени в България. Нашите сотаджии ни третират като манекенки и дори не те викат на интервю, ако си минал 35 лазарника", оплакват се съкратени офицери.
"Имаме сключен двугодишен договор с Министерство на отбраната за рекрутиране и намиране на заетост на освободените от армията военни. Засега набираме кандидати с помощта на Изпълнителната агенция към МО - Военни клубове и информация. Чрез нея правим достояние офертите за работа до всички бившите военни. Още не сме излезли с национална кампания, но въпреки това има голям интерес към този тип мисии зад граница. Основният проблем на нашата банка с кадри е, че в нея онези, които знаят английски, не са много", съжали Георгиев. Преди 20 дни представител на българската агенция за заетост се е срещнал с американската корпорация. На сгледата янките дали зелена светлина за набиране на охранители от България, Полша и Румъния. До няколко седмици запасняците, минали през родното сито, ще бъдат представени на американски емисари в София. "Интервюто ще бъде на английски. Идеята е в неформален разговор US работодателите да се запознаят с желаещите и да видят тяхното ниво на владеене на английски език. Втората част от "изпита" ще бъде по документи", заявиха от "Хюмън Пауър".
Сред подалите документи преобладавали рейнджъри, участвали в мисии в Камбоджа и Ирак. Не липсвал интерес и от страна на действащи полицаи. "Хората, които в момента са на действаща военна служба, нямат право да участват в такива мисии. Служителите на МВР, ако си договорят някакъв вид отпуска, биха могли да кандидатстват. Но по принцип предпочитаме да работим с бивши кадри на МО и МВР. Причината е, че проблемът с освобождаването на онези, които в момента са на работа там, е много сложен. В крайна сметка всичко опира и до личния избор на човек. Ние обаче не ги съветваме да напускат постоянните си места. Защото дори мисията да продължи една година, дори и да има опция за удължаване на договора, все пак това се води временна работа", уточни Георги Георгиев. Той се надява до края на май първата група от двайсетина частни охранители да бъде готова за излитане.

тук,08.05.08

Елена Нинова:В Мадрид ме наричат "трохичка от България"

Мария Галишка - Владимирова

Елена Нинова

Емигрантството не е леко. Това би казала Елена Нинова от Долни Дъбник на всеки, който стяга багажа за чужбина - там да търси хляб и подслон. Не за да провали нечии замисли, а защото вече знае, че кандидат-емигрантите трябва да бъдат предупредени за изпитанията. И да понаучат поне малко езика, преди да тръгнат. Без език не може! – повтаря тя, осъзнавайки грешката си да замине неподготвена. Тръгнала набързо, когато останала без работа след приватизацията на аптеката, в която работела. Била на прага на своите петдесет години!
Съседката Виолета, нейна приятелка, която вече била намерила препитание в Испания, повлияла за избора й. Любопитен факт е, че от всяка втора къща само от тяхната махала в Долни Дъбник има поне по един човек, който от години работи в родината на Сервантес. Може би и добрият авантюристичен дух, който живее у Елена, е надделял в онзи момент на решаващата 2000-на година. Тръгнала уж на екскурзия с намерението да направи някаква промяна, да види как живеят по света, да поработи там евентуално само една година, но в Мадрид е вече седем и твърди, че там й е мястото! А когато приятелките й я питат кога ще се прибере, отвръща с характерния си полушеговит тон „Докато мога да ходя, там ще работя, като спра да ходя – ще ме докарат, няма да се връщам! Аз съм до самоход!”
Елена Нинова е родена в бунтовен край, в малкото селце Левски (някога се казвало Долно Левски) край Панагюрище. “Родът ни е голям, на всеки пет години се събира, имаме направено родословно дърво. Виждам на първите страници на книжката мъже с шапки с пера” – разказва тя. Но все не й оставало време да проучи задълбочено историята на предците си. Затова пък вече не само е написала, но е издала три книжки от своя “Испански дневник”. За да знаят децата й какво е преживяла там. Каква “цена” е платила за сумите, които изпращала всеки месец за операциите ин-витро на дъщеря си до щастливия край на опитите. Затова и всяка от трите части на нейния дневник носи сантиментално заглавие: “Тъга и сълзи от Испания”, “Сълзи от радост и смях” и “Щастливи сълзи”. Читателят би се заблудил, ако си каже: Я стига бе, толкова сълзи! Елена съвсем не е сантиментална. „Никога не ме е напускало чувството за хумор – изповядва се тя. - Каквото и да ми се е случвало, плакала съм и съм се смяла, плакала съм и съм пяла… Макар да съм смятала, че някой друг от семейството трябваше да бъде на моето място, …не се получи! Аз съм Човекът! Нагърбила съм се с тази задача и ще продължавам”.

- Какво ви направи най-силно впечатление, когато пристигнахте в Мадрид?
- Хората. Много дружелюбни! Още когато слязохме от автобуса и попитахме един човек за мястото, където ни чакаше приятелката ми, той не само ни обясни всичко, но ни заведе дотам. Много, много любезни хора, много общителни!
- С какво друго могат да ни удивят испанците?
- С доверието си! Само два месеца след като бях пристигнала в Мадрид, постъпих на работа в една къща. И стопанката ми повери ключа на дома си! Имам ключове от жилищата на всички семейства, при които работя, мога да вляза, когато поискам. Такова доверие имат към нас, българите! Непонятно е за нас. Естествено, заслужила съм доверието им за толкова години, но много са доверчиви и много добри по принцип. Ако те виждат да страдаш, те ти съчувстват до такава степен, че се питаш дали е истински. Ще плачат с теб, ще те прегърнат, ще те питат по няколко пъти на ден, ще се обаждат по телефона: Как е дъщеря ти Валентина? Роди ли се бебето? Как е бебето? Съпричастни са към нашите несгоди. С тях деля и радостите, и тъгата…
- Кое беше най-голямото изпитание?
- Раздялата със семейството ми. Много обичам родината си, но ми е болно, че нашите политици негодници разсипаха страната ни, нашата хубава татковина… Вече знам, че нейната красота, нейната природа я няма никъде по света. Два пъти в Мадрид видях по телевизията предавания за България, заставах на колене и плачех. И сега само споменаването на думата България ме разплаква!
- Как се справяхте с трудовите си задължения в началото?
- Ох, началото – даже не искам да си го припомням…
- Но тук някои хора казват: ако им е толкова трудно, ще се върнат, няма да стоят там!
- Е, трудностите са повече в началото, после се пристрастяваш към работата. На мен ми харесва - аз чистя къщи, работя на девет места, но съм толкова удовлетворена, като чета препоръките, които са ми написали хората от “моите” девет семейства. Плача, когато ги чета. Те са ме нарекли “трохичка от България”, “късче от България в нашата къща”, казват, че вече познават традициите ни, че знаят за България. Всичко това за мен е много важно - те са разбрали, че обичам децата си, семейството си, родината си и съм я представила пред тях така, че и те са се заинтересували от нея. Това е много мило. Пък и испанците умеят да оценяват това, което правиш за тях. Много пъти са ми казвали: “Елена, какво щяхме да правим без теб!”… За мен това е голямо удовлетворение.
- Има ли нещо, което не харесвате у тамошните хора?
- Интересите им се простират до определен кръг. Повече не ги вълнува. Помня, че в началото една испанка ме пита България в Румъния ли се намира. Или: ти можеш ли да изключваш телевизора, можеш ли да готвиш, да гладиш; имате ли ютия у вас? Тези въпроси страхотно ме нараняваха. Затова направих видеокасета на цялата си къща, на градината с лозата и с поточето, с дърветата, със сенника и люлката… Те казват: “И това всичко е твое?! Ами че ти си милионерка! Какво правиш в Испания?!” Но как да им обясня, че не можеш да се храниш от един дом, в който е събрана цялата фамилия, или от кола и т.н. Питат ме колко време изплащам къщата си. Не могат да повярват, че нямам дългове, защото те вземат всичко на кредит, до 70-годишна възраст изплащат домовете си.
- Имахте ли възможност да опознаете повече страната на Сервантес?
- Да. Защото дъщеря ми Валентина беше на гости за два месеца и семейството, чиято баба гледах тогава, я прие като своя дъщеря и ни разходи с колата си. Видяхме Толедо, Авила, стигнахме чак до средиземноморския курорт Марбейя. И през цялото време се убеждавах как те пазят историческите си ценности, как ги поддържат за разлика от нас! Ние не умеем да ценим историята си, да се гордеем с нея, а това е голяма грешка.
- На какво се крепи духът ви там, на 3500 километра разстояние?
- Аз съм много силна, зодия Овен съм и вървя с рогата напред! Като кажа, че трябва да постигна нещо, не се отказвам... Една приятелка в Мадрид ми дойде на гости и гледа – на терасата ми една едра лайкучка. Тя беше смаяна. Откъде се взе това цвете? Ами, казвам й, помолих един врабец да ми пусне семчицата в саксийката. Тя вика: “Не може да бъде!” Да, да. Помолих врабеца – и ето, лайката е в саксийката ми.

Романтичен дух носи тази жена – ще си каже читателят, четейки този разказ на Елена. И няма да сгреши – такава е. Тя умее да одухотворява и пейката, и цветето, за да си поговори с някого на своя език, ако няма наблизо сънародник… Понеже е завършила минно-геоложки техникум, работили със съпруга си Пламен в строителството на каскадата Белмекен. “Половината от живота си съм оставила в това райско кътче, на върха на Белмекен. Когато искам да се разтоваря, затварям очи и се пренасям мислено на Белмекен, край язовирната стена…Едно момче в Мадрид ме пита: “Искаш ли да ти дам дискове за България, първата част…?” А пък аз му викам: Какви части, бе момче?! Всичките части на България са в главата ми, въртя ги всяка вечер!”

- Може ли българин да разчита на сънародници в чужбина?
- Чувала съм много лоши думи. Случвало се е да ми се обади някоя българка с молба за помощ, обаче когато започне с думите „Знам, че на българин не мога да разчитам, но за всеки случай…” Тогава много се ядосвам и казвам: щом не разчитате на българин, защо ми звъните?! Ако разчитате на мен, значи разчитате и на българите.
- А какво разбрахте за себе си в Испания?
- Че съм силна и продължавам да бъда такава. Вече съм стъпила там с двата крака, чувствам се на земята. Сега вече по друг начин гледам на нещата от живота…
- С какво сте по-богата сега?
- С испанците – аз съм част от тях! Всички испанци, с които съм работила, ги имам за частица от себе си. Тук бях на кардиолог и докторът ми казва: “Имате уголемено сърце!” От хипертонията, разбира се! А пък аз се смея: как няма да е уголемено сърцето ми, в него са толкова българи, толкова испанци, толкова приятели по света… Такъв човек съм – страдам за всяко животинче, за едно паднало листенце…
- Когато се разделяте с България, какво си пожелавате?
- Не си пожелавам – плача! Плача, докато пристигна в Мадрид. Носталгията ме владее няколко месеца, не се адаптирам, но не казвам, че ми е лошо, винаги съм го подчертавала.
- А когато тръгвате от Мадрид насам?
- Ааа! (смее се почти през сълзи) Летим по-бързо, отколкото когато отиваме нататък. Знам, че тук ме очакват семейството, децата, близките. В своите води съм си тук!
- Какво обещавате на Мадрид?
- На Мадрид обещавам, че ще се върна, защото той е вторият ми дом, втората ми родина. Там са моите втори семейства, аз съм част от тях и те ме очакват.

ТУК,31.03.08