Вече и интернет-вестник на български в Израел

Кореспондентът на БНР в Тел Авив Хени Берлер е автор и издател на първия интернет вестник на български език в Израел – http://www.global-report.com/, предаде БТА в понеделник. Пред агенцията Берлер е съобщила, че информационното издание ще предлага новини за и от България, Израел и Близкия изток.

Сайтът ще предлага видео от камера, която излъчва на живо от Стената на плача в Ерусалим. Намеренията на авторите на сайта са такива камери да бъдат монтирани и на знакови места в България.

Берлер уточни, че сайтът се появява благодарение на израелския медиен магнат Алекс Левин, който планира създаването на сателитно българско радио и сателитна телевизия, която ще излъчва от Израел.

тук,30.06.08

Пенсионните осигуровки на българите в чужбина

Großansicht des Bildes mit der Bildunterschrift:

В Берлин се проведоха международни консултационни дни, които трябваше да помогнат на всички българи и германци, работили в двете държави. На въпросите им отговаряха експерти от Германия и България.

Дамян Георгиев е над 65 години и по-голямата част от трудовия му стаж е бил в Германия. Защо не получава пенсия и от България, чуди се той, при положение, че там все пак е изкарал военната си служба, работил е години и вече е изпратил до НОИ, Националния осигурителен институт в България, копия от нужните им германски документи:

"И НОИ ми казва: "Дръжте си шапката, господине, тия документи не важат за нас! Когато дойдат оригиналите, тогава ще говорим! Дотогава сте господин Никой и ако след шест месеца не ни представите нищо, ние ще решим въпроса, какво и кога ще Ви дадем и дали ще Ви дадем въобще. Това не мога да го разбера." Сега, след консултацията, стана ли Ви по-ясно?

Bildunterschrift: Großansicht des Bildes mit der Bildunterschrift:

"Още не е ясно, защото на лице няма нищо. От пет години имам право на пенсия и не я получавам. Ако стане така, че все пак да получавам нещо, то това ще бъде с дата от първи януари 2007-ма година. Значи аз губя четири-пет години. Това не са много пари, но все пак са нещо!"

Получава ли се българска пенсия при само няколко години трудов стаж в страната?

Срещу Дамян Георгиев е седнала Мария Касърова директор на дирекция европейска интеграция и международни договори в НОИ и обяснява спокойно:

"По българското законодателство стаж се удостоверява с оригинални документи, а за военната служба в България трябва да представи военната отчетна книжка. Той сам си призна, че не може да я намери. Казах му, че този стаж може да се докаже с удостоверение от Централния военен архив във Велико Търново".

Също както повече българи, дошли на консултациите за пенсионно осигуряване в Берлин, Дамян Георгиев е работил и в България, и в Германия. Проблемът е в това, че седемте години трудов стаж в България са прекалено малко за право на пенсия, дори и при навършена възраст за пенсия. Затова в такива случаи НОИ събира трудовия стаж в Германия и България. Едва тогава Дамян Георгиев би могъл да получи пропорционална част българска

пенсия за стажа си в България.

Bildunterschrift: Großansicht des Bildes mit der Bildunterschrift:

Как се събират документи от несъществуващи фирми?

Георги Георгиев е бил дълги години музикант в бившата ГДР и сега живее в Берлин.Междувременно е работил и в България, но фирмите вече не съществуват:

"Отсега нататък да търся тези фирми и предприятия... тях отдавна никой вече не ги помни! Как да си вадя нови документи?"

Отговорът на Мария Касърова от НОИ:

"Ако фирмата, която вече не съществува, има правоприемник и документите се съхраняват у него, тогава той издава документа, удостоверяващ стаж. Ако ликвидираното предприятие е дало документите в архива, сега в България тече една процедура, според която архивите се предават в НОИ, тогава вече ние служебно ще изискаме документа, в който се посочва, къде е работил този човек през съответните години и имал ли е осигурителен доход, необходим за изчисляване на размера на пенсията. След това преценяваме правото му на пенсия".

Защо се стигна до консултационните дни в Берлин?

Членството на България в ЕС, както и многократните промени в германското пенсионно осигуряване са основна причина за консултационните дни вБерлин, обяснява експертът Петер Шперлинг:

Bildunterschrift: Großansicht des Bildes mit der Bildunterschrift:

"Въпросите, които най-често ни се задаваха, бяха: кога мога да изляза най-рано в пенсия? Какво губя от размера на пенсията си в такъв случай и разбира се, колко ще получавам като пенсионер, ако се сметне и трудовият ми стаж в България. Трябва ли лично аз да се обърна директно към българските служби за пенсионно осигуряване?"

Експертите от германското пенсионно осигуряване са доволни от големия интерес към консултационните дни в Берлин и затова те няма да са последните, обяснява Михаел Хенелотер:

"Имаме намерение в бъдеще да организираме такива консултации и в България , но и отново тук в Берлин."

Експертите са сигурни в едно: всеки трябва да пази документите си за трудов стаж, независимо в коя държава живее, защото времето за пенсиониране все някога ще дойде.

Маринела Липчева

тук,26.06.08

Апартейдът в Европа

24.06.2008

На фона на масовия приток от бежанци и нелегални имигранти, е съвсем очевидно, че Европа има проблем с чужденците. Дали обаче това оправдава методите на апартейд, които прилага?

"Европа не е в състояние да осигури достоен прием на всички, които я смятат за своя обетована земя". Това се казва в проекта за имиграционен пакт, който Франция рекламира, и се надява да бъде приет по време на френското председателство в средата на октомври. Ще рече, след като не сме в състояние да им предложим достоен прием, значи може и недостоен.

Това послание очевидно беше възприето и от Европейския парламент, където наскоро беше прието решение да се инкриминира пребиваването в Европа без валидни документи. До 18 месеца лишаване от свобода са възможни като наказание. Карането на автомобил без притежание на шофьорска книжка излиза значително по-изгодно: в Германия например за това е предвидено до една година затвор и то в най-лошия случай. Всичко това не е ново. Арестът преди експулсиране на чужденци от Германия и в момента по закон може да трае до година и половина. Затова пък в Испания - подобно задържане по правило никога не трае по-дълго от 40 дни. Новата европейска директива не задължава нито една страна-членка да спазва новия максимален размер на наказанието, но затова пък излъчва ясен сигнал:

Чужденците да внимават

защото ако ни хрумне, можем да ги сложим зад решетките.

Дали пък поддръжниците на тази идея нямат право? Престъплението на един чужденец без документи се състои в това, че той е чужденец, който няма документи. И понеже по този начин той разклаща ЕС, ние си позволяваме по мъничко апартейд - например да го задържим за година и половина в затвор. Пък нали и нас не ни засяга. Ние си имаме документи. Европейските политици трябва да престанат да стилизират имиграцията като огромен проблем. Най-ясно тази песен запя Силвио Берлускони, което можеше и да се очаква от него. На първото заседание на кабинета в Неапол, на което се приеха решения за по-рестриктивни мерки срещу нелегални имигранти, той каза: Разгледахме една важна тема - темата за сигурността и за

правото на гражданите да не изпитват страх.

Всъщност е редно Европа да вземе за пример Испания. Повечето от трите милиона и шестотин хиляди чужденци, които намериха новата си родина там през последните 10 години, са влезли в страната с туристическа виза и просто са оставили билета си за връщане да пропадне. Въпреки това Испания гостоприемно ги прие, а на страната това й се отрази добре. В крайна сметка имигрантите имат съществен дял за испанския икономически бум.

Лошото е, че днес Испания не взима вече самата себе си за пример. Икономическият бум приключи, това обаче няма нищо общо с имиграцията. И ето че сега правителството на Сапатеро реши да се отърве любезно дори от чужденци с право на престой, като ги помоли доброволно и без арести да напуснат страната. Нали никой не бива да си мисли, че Европа е обетованата земя.

„Дойче Веле”, снимка: EPA/JON HRUSA/BGNES

тук

Испания ни пуска на трудовия си пазар

Има вероятност ограниченията за работа на българи в Испания да отпаднат още през есента, заяви испанският министър на труда и имиграцията Селестино Корбачо по време на Националния ден на България на ЕКСПО 2008 в Сарагоса, съобщи радио Дарик.
Корбачо поясни, че министърът на външните работи е предприел необходимите стъпки за отпадане на действащия от 2 години мораториум и се очаква решението на испанското правителство - каквото и да е то - да бъде взето в края на лятото.
200 000 българи работят в момента в страната и те не представляват сериозен проблем, заяви още министър Корбачо. Той обаче подчерта, че решението за отпадането на забраната за работа на българи и румънци не зависи само от Испания, а и от цялостната политика на общността.
Според наблюдатели в Испания има индикации, че падането на забраната за работа на българи и румънци няма да стане преди 1 януари 2009 г. заради новоприетата европейска директива с рестриктивни мерки и заради големия брой румънци в Испания - над половин милион.

тук,23.06.08

Лондон кани български енергетици

Мишел Гутсузян

Българските ядрени експерти ще могат да работят във Великобритания, без да кандидатстват за разрешително. Това стана възможно, след като Лондон ги включи в списъка на професиите, за които липсва работна ръка. Така местните компании могат да наемат специалисти от всички страни, без да искат разрешително от правителството.

Досега българските енергетици попадаха под трудовите ограничения на местния пазар и можеха да работят на Острова единствено след като се докажe, че няма британци, които могат да заемат свободното място. Ситуацията се промени, тъй като Лондон планира мащабни инвестиции и разширение на енергийните си мощности.

Евентуалното изтичане на енергетици към Великобритания може не само да изостри дефицита на квалифицирани кадри тук, но ще отправи предизвикателство към правителството при строежа на АЕЦ "Белене", който трябва да започне през тази година. Очаква се на строежа да бъдат наети над 10 хил. души.

Наскоро министърът на труда Емилия Масларова отбеляза, че желанието на българите за трудова емиграция намалява. Според HR консултанти обаче това се отнася за хората с ниска квалификация, докато изтичането на висококвалифицирани кадри се увеличава. Повечето специалисти от тази група заявяват, че биха се съгласили да работят в България, но срещу конкурентни на европейския трудов пазар заплати.

тук,15.06.08

Брюксел засилва мерките срещу нелегалната имиграция

Еврокомисията ще търси подкрепата на гражданите на ЕС за намеренията си

Жак Баро, еврокомисар по правосъдие и вътрешен ред*


Главните имигрантски потоци към Европа идват от Африка и арабския свят

[Reuters]
Във вторник еврокомисарят по правосъдие и вътрешен ред Жак Баро представи серия от мерки, които трябва да бъдат приети от 27-те страни - членки на ЕС, за борба с нелегалната имиграция и контрол на миграционния поток към Евросъюза. Документът предвижда три цели - просперитет, солидарност и сигурност.

Потопена във вихъра на глобализацията, Европа е изправена пред увеличаване на миграционните потоци. От 2002 г. между 1.5 и 2 млн. имигранти се приемат всяка година на територията й. Имиграцията представлява едновременно шанс и двойно предизвикателство. Шанс, тъй като е ключов елемент за демографското възраждане на Европа и за нашия икономически динамизъм.

До 2060 г. активното население ще намалее с 50 млн. души, дори ако потокът от имигранти запази сегашното си ниво. Следователно имаме нужда повече от всякога от една Европа, отворена за работната сила, компетенциите и талантите на имигранти, които идват законно на нейна територия.

Същевременно процесът е и двойно предизвикателство, защото усилията за интеграция на законните имигранти трябва да бъдат подкрепени. Европа трябва да прояви твърдост по отношение на незаконната имиграция, която води до загуба на доверие в политиката за законната имиграция, отслабване на социалното сближаване и носи в зародиш риска от недопустими ксенофобски изстъпления.

Но тази борба трябва винаги да зачита достойнството на хората, които, преследвани или живеещи в мизерия, напускат от отчаяние своите страни. Изправена пред мащаба и сложността на въпроса за имиграцията, Европа няма избор. Тя трябва да засили общата си политика в областта на имиграцията, като разработи истинско съгласувано управление на миграционните потоци едновременно между държавите членки и по отношение на трети страни. Тази обща политика в областта на имиграцията трябва да бъде водена от две цели: солидарност и зачитане на личността.

Значението на солидарността е очевидно в една Европа, която се е превърнала в пространство без граници

Трябва да създадем обща рамка, ефикасни механизми за сътрудничество, които ще позволят да се засили взаимното доверие между държавите членки и духа на споделената отговорност. Тази европейска рамка на солидарност трябва да се прилага както за законната, така и за незаконната имиграция. Ние трябва да подобрим нашата обща визова политика, като заложим на технологичния напредък (със споделени бази данни) и биометрията.

Трябва също да бъдем обединени и ефикасни, за да контролираме външните граници в контекст, в който някои държави членки са изложени в по-голяма степен от други на приток на незаконни имигранти. Европейската агенция FRONTEX, която съгласува действията на органите за гранична охрана на държавите членки, трябва да бъде подсилена. Солидарността обаче трябва да се изрази и в много силно партньорство с третите страни.

Не трябва да допуснем потока на "сиво вещество", който е свързан с глобализацията, да се превърне в изтичане на мозъци за страните - източник на имигранти. За да избегне това явление, Европа ще умножи броя на "партньорствата за мобилност", които ще насърчат кръговата миграция на висококвалифицирани работници и ще позволи на всички да спечелят от това: имигрантите, Европейският съюз и страните на произход. В същото време трябва да продължим да убеждаваме нашите партньори от третите страни да си сътрудничат с Европа в борбата срещу незаконната имиграция посредством правилата за реадмисия.

Приемането на бежанци остава приоритет за Европейския съюз

Европа постави основите на общата европейска система за убежище. Но още много остава да се направи. Планът за действие, представен от комисията, ще позволи на Европа постепенно да се насочи към истинско хармонизиране на процедурите за право на убежище, които ще доведат до общо процедиране. Наред с това съществува и неотложна нужда от подобряване на условията за приемане на бежанци, за които съществуват минимални норми, и понякога са много незадоволителни.

Имам намерение лично да посетя тези центрове за приемане, за да оценя мащаба на проблема. Аз ще следя също така за стриктното спазване на разпоредбите на Европейската харта за основните права и на върховния интерес на детето в рамките на прилагането на директивата относно връщането. Не мога да забравя също, че незаконната имиграция е отворена врата за злоупотребата и експлоатацията на хората без права, за нови недопустими форми на робство. Управлението на миграционните потоци е едно от основните изпитания за Европа по отношение на възможността й да чертае според думите на Жан Моне "формите на организацията на утрешния свят".

Воден от принципите, които току-що споменах, ЕС трябва смело да пристъпи към обща политика в областта на имиграцията и на убежището. Но една такава политика изисква подкрепата на народите. Затова предстоящото френско председателство на ЕС с право призова под формата на пакт за участието на всички европейци. Именно обединени, европейците ще бъдат както винаги по-силни, за да се изправят пред това огромно предизвикателство.

*Статията е предоставена специално за "Дневник"

тук,юни 2008

10 000 души за 10 години поглъщат лазурните води

Средиземно море става гробница за имигранти

Кадафи рекетира Европа с „бомба" от милиони човешки съдби

Румен Михайлов Кореспондент на “Монитор”, Италия
Жестоката статистика

10 000 загинали в Сицилианския канал за 10 години
8497 загинали на път за испанския бряг и към Канарските острови за същия период
16 000 нелегални имигранти са пристигнали през 2007 г. само на о. Сицилия
7710 имигранти са пристигнали в Италия от юг за първите 5 месеца на 2008 г.

Снимки: ЕПА

Много от щастливците, добрали се до европейските брегове, са изтощени до смърт, гладни и болни.

През последните десетина дни плаващите южно от остров Сицилия рибарски кораби трябваше често да чистят мрежите си от неприятен улов - човешки трупове. В същото време незапомнени „срещи" с подпухнали и обезобразени мъртви тела регистрираха в бордовите си дневници капитаните на сновящите в района италиански бойни кораби. Понесоха се слухове за масова касапница при междуособици в Северна Африка или за жестока разправа на местни властници с неудобни политически противници и последващо
изхвърляне на жертвите в морето
Познавачите на района обаче бяха сигурни - във водите между Либия и остров Сицилия отново се бе разиграла познатата от десетилетия драма с поглъщането от морската паст на нелегални емигранти от Африка за Европа.
Този път обаче измеренията на трагедията изглеждаха едва ли не апокалиптични и потвърждението на това предположение дойде завчера. Оказа се, че на 7 юни в либийски териториални води потъва тръгналото девет часа преди това от пристанището Зуара дървено корабче и товарът му от 150 „пасажери" е прибран за нула време от разбуненото море.
Това разказва на 13 юни на моряците от спасилия го транзитен търговски кораб единственият оцелял - египтянинът Ваел Абдел Мутагали. „Бяхме над 150 - обяснява той - и всеки от нас, за да стигне до Италия, бе платил по 2000 долара на живеещ и работещ в Либия египетски лодкар." Ваел предприел
мечтаното пътуване
заедно с още 50 свои сънародници, като другите му събратя по съдба идвали от Мароко, Бангладеш и Алжир. Но според разказа на египтянина призори на същия този ден от Зуара потеглили още четири големи гумени лодки с поне 100 души на борда им. Те обаче също били посрещнати недружелюбно от бурното море и според корабокрушенеца късметлия най-вероятно са били погълнати от него. Може би не всички, защото привечер на същия ден италианският боен кораб „Сирио" качва на борда си бедстващите в гумена лодка двайсетина души, друг подобен плавателен съд успява да стигне до намиращия се на юг от Сицилия по-малък остров Лампедуза. Но за другите две лодки няма вест повече от десет дни и най-вероятно те са последвали в морските бездни дървеното корабче, на което се качил на злощастния 7 юни и Ваел Абдел Мутагали.
Драмата с удавените или безследно изчезнали след 7 юни 150 или може би дори 200 души накара пишещото братство на Апенините да се разрови в архивите на Бреговата охрана, откъдето изрови доста
шокиращи данни
Защото според събраната от различни доклади и преписки информация излизаше, че през последните 10 години т.нар. Сицилийски канал, или морската шир между бреговете на Северна Африка и Италия, се е превърнал в истинска масова гробница. Която е станала жилище за вечни времена на 10 хиляди души! Според сметките на репортерите, основаващи се на факта, че всяка година на Апенините по море от юг пристигат около 20 хиляди имигранти, петима на всеки сто от тях са оставали завинаги в морската шир. Класацията на тези човешки трагедии се оглавява от гибелта на над 300 нелегални имигранти в навечерието на Коледа на 1996 г. Те намират смъртта си в морето между Малта и Сицилия, когато превозващият ги малогабаритен кораб се сблъсква в гъстата мъгла с огромен ферибот.

Служители на бреговата охрана на о.Сицилия подготвят ковчези за труповете на удавили се имигранти, чиито тела бяха докарани от италианския боен кораб "Сирио".

През октомври 2004 г. 75 имигранти загиват в териториалните води на Тунис, след като превозващата ги шхуна получава пробойна и потъва.
„Най-пресният" случай
е от миналия месец май, когато рибарско корабче с 66 души на борда се поврежда в открито море и течението го носи с дни, преди да бъде открито от италианската брегова охрана. Междувременно 47 от „пасажерите" умират от глад и студ и са изхвърлени от спътниците им зад борда.
Ако се вярва на публикациите в италианския печат, причината за тази зловеща човешка драма се крие на първо място в привлекателността на Апенинския полуостров, който е истинска Мека за бедстващото население на Черния континент. Друг е въпросът, че веднъж достигнали до него, много от имигрантите се изнасят по на север, примерно в Германия и Скандинавските страни.
Според последните статистики напливът от нелегални имигранти към другия, близък до Африка, европейски бряг - испанския, наистина е далеч по-малък. Може би защото правителството в Мадрид е успяло да сключи успешни договори за контрол на имиграцията с държавите от отсрещния бряг - наистина засечените авантюри на остарели морски съдове с нещастници на борда от марокански и алжирски пристанища се броят на пръсти. Нещо, което съвсем не може да се каже за тези по либийския бряг, на които в Рим отдавна гледат като на
инкубатор на нелегални имигранти
по простата причина, че товарените в тях хора обикновено биват насочвани към най-близката дестинация - италианския бряг. Най-лесният отговор, който италианските медии обикновено дават на въпроса, защо е така, е: „Кадафи ни рекетира!"

В него може би има доста истина, защото са безброй примерите за това, как от години за всеки отказан му кредит или благоволение либийският ръководител си „отмъщава" на отвъдморските съседи със солидна „пратка" от нелегални имигранти. Те пристигат с хиляди в страната от бедстващите райони на Африка и са готови да дадат мило и драго, за да стигнат до обетованата земя Европа. А от години за „голямата прищявка" на Триполи към Рим се смята неговото искане Италия да построи модерна крайморска магистрала от границата с Тунис до тази с Египет като компенсация за колониалната є авантюра в Либия преди и по време на Втората световна война. И когато през 2003 г. тогавашният и сегашен премиер
Силвио Берлускони отказа
категорично да пусне голямата аванта на Кадафи, към бреговете на отсрещните острови Сицилия, Лампедуза и Пантелерия потегли истинска флотилия от неставащи за нищо, но натоварени с хиляди нещастници плавателни съдове.
За известно време напливът от нежелани пришълци бе спрян в края на миналата година от правителството на Романо Проди, което даде безвъзмездно на Триполи близо 7 млн. евро „за противопоставяне на явлението нелегална имиграция и за спиране на трафика на човешки същества". Сега предстои посещение на Силвио Берлускони в либийската столица, след което може би ще настъпи някакъв обрат на очерталата се през последните месеци тенденция на удвояване на пришълците от Либия в сравнение със същия период на миналата година.
За спирането на тази вълна Рим напоследък търси усилено финансова и морална помощ от Брюксел, тъй като проблемът наистина не е само италиански, а общоевропейски. По простата причина, че от години Кадафи е подслонил по налудничавия си проект „панафриканска солидарност" над два милиона души от Чад, Нигер, Судан и Африканския рог, като сега се чуди какво да ги прави. И, изглежда, най му е лесно да ги натовари на неструващи нищо морски корита и да ги прати на север през гробницата на Средиземно море.

тук,19.06.08

Всеки българин може да потърси осигурителните си права в държавата,в която работи

Четвърта трудова борса на германски компании, търсещи работници от България

Фотограф: Георги Кожухаров

Европейската мрежа за трудова заетост "EURES" вече може да се използва и от българските граждани, които искат да намерят работа в ЕС. Това съобщи на пресконференция екип от Университета за национално и световно стопанство /УНСС/, който представи програма за разяснение на правата и задълженията на българските граждани като членове на ЕС.

За миналата година 450 български граждани са успели да си намерят работа чрез европейската мрежа за трудова заетост. Информацията в мрежата се актуализира всеки ден и всеки, който желае, може да си направи профил. Системата съдържа информация за правилата и процедурите за наемане на работа в държавите от
Общността.

Министерството на труда и социалната политика създава мрежа от служби по трудови и социални въпроси към посолствата на България в чужбина. До този момент има такива служби в Испания /Мадрид/, Германия /Берлин/, Великобритания и Гърция, където всеки български гражданин може да потърси необходимата му информация и помощ, за да работи на съответните пазари на труда, съобщиха на пресконференцията от министерството.

Доц. Маргарита Атанасова поясни, че важна тенденция на европейския трудов пазар е увеличението на средствата, които работодателите отделят за обучение и квалфикация на служителите си.

Мария Касърова от НОИ добави, че най-важното е да се разбере, че българските граждани имат еднакви права на социално осигуряване с другите европейски граждани. Всеки българин може да потърси осигурителните си права в държавата, в която пребивава и работи, добави Касърова.

Такова е и положението със здравните осигуровки, като необходимо условие е българските граждани да имат непрекъснато здравно осигуряване в компетентната държава, най-често това е България, но може да бъде и страната, където те работят, посочиха участниците в пресконференцията.

тук,2008

Създаваме специален фонд за българите в чужбина

Българската държава ще създаде специален фонд, който ще подпомага българите в чужбина.

Това обяви пред българската общност в Ню Йорк премиерът Сергей Станишев, съобщават от правителствената пресслужба.

Той е на четиридневно посещение в САЩ.

За пари от новия фонд ще могат да кандидатстват български общности от цял свят.

Идеята е заложена в стратегията на правителството за новата политика към българите зад граница и ще даде възможност на сънародниците ни да кандидатстват със свои проекти за финансова подкрепа.

Те трябва да представят проекти в областта на културата и образованието. Очаква се фондът да заработи в началото на следващата година.

Все още не е ясно колко пари ще бъдат заделени за него, но най-вероятно в началото сумата ще възлиза на около 5 милиона лева.

По време на срещата си премиерът посочи, че в страната ни вече се усеща дефицит на подготвени специалисти в различни сфери и изрази увереност, че българите зад граница ще започнат да се завръщат в родината, както това се е случило в страни като Испания и Португалия. Работа на българските институции е да осигурят такава възможност, подчерта министър-председателят.

Премиерът присъства на тържеството по случай приключването на учебната година в училище "Христо Ботев" към Генералното консулство на Република България в Ню Йорк.

България е там, където има и един българин, заяви Станишев пред събралите се деца и родители.

Чрез духовността ние като народ сме оцелели в най-тежки периоди от развитието на България и съм сигурен, че този дух се е запазил и днес в епохата на глобализацията, добави той.

С тези думи се обърна премиерът Сергей Станишев към възпитаниците и родителите на децата в българското училище „Христо Ботев" към Генералното консулство на страната ни в Ню Йорк.

Премиерът, външният министър Ивайло Калфин, министърът на икономиката и енергетиката Петър Димитров и посланикът ни в САЩ Елена Поптодорова се включиха в церемонията по успешното приключване на учебната година в училището и връчиха удостоверения на малчуганите.

В изказването си Станишев подчерта значението на новата политическа стратегия на българската държава по отношение на нашите сънародници зад граница за съхранението на националните традиции и ценности.

Ние държим да не забравяте България и тази връзка да бъде все по-жизнена и по- действена, допълни премиерът.

Правителството ще оказва подкрепа и на българските училища в чужбина, в това число и с учебници и образователни програми, каза още министър-председателят. Той бе категоричен, че за това страната ни има необходимия ресурс.

Децата от българското училище "Христо Ботев" получиха свидетелства за завършено образование за трета поредна година след създаването на учебното заведение през 2005 г.

След приключването на тържествената част, Сергей Станишев изпя заедно с всички ученици и техните родители химна на българската просвета и култура "Върви, народе възродени".

тук,16.06.08

Да замина за САЩ или не? Какво мислят българите отвъд океана

Снимка: Иван Бакалов

Да замина за САЩ или не?

За последните 20-ина години там са се преселили към 250 хил. българи.
Само в лотарията Зелена карта годишно получават право за работа към 2500 души, които водят със себе си семейство, роднини. Отделно в САЩ учат около 6000 български студенти, много от които ще останат там. Работа се получава и по други пътища, освен с лотарията Зелена карта. Но всеки, който спечели заветния документ се замисля - дали да поема риска?
Българите в Калифорния са си създали общност в Интернет, обединени около вестника BulgariCA (от Bulgaria-California), издаван в Лос Анджелис от един ентусиаст - Евгени Веселинов. В интернет-общността са се регистрирали и българи, които живеят в различни краища на САЩ, не само в Калифорния, регистрирани са и хора от София и цялата страна, които се интересуват от живота там.
Неотдавна младо семейство от България, спечелило Зелена карта, се обърна с въпрос към интернет-обществото на българите в Калифорния - да им дадат съвет какво да очакват в САЩ. Последвалата дискусия дава интересни оценки и сравнения за живота тук и там и дали има смисъл да се емигрира.

По-долу следват коментарите по темата във форума на BulgariCA:

Здравейте,
Наша позната ни даде този адрес на най-голямата група Bulgarica, като ни посъветва, че може да се обърнем за помощ от ваша страна. Ние сме българско семейство, което спечели Зелена карта. Търсим варианти, ако може някой да ни помогне, как е обстановката в САЩ и как са самите процедури като пристигнем там. Някой, ако може да ни посъветва и да ни даде и мнение дали си заслужава целия този труд по заминаването.
Благодарим от все сърце на всички, които ще ни пишат със съвети.
Боби

Боби,
Много добре започваш въпроса си и същевременно неговият край ме подтикна да ти драсна два реда… Идвайки тук с нагласата “дали си заслужава целия този труд по заминаването” аз бих ти дал един съвет:
Стой си там и недей да мърдаш.
Тук се работи, работи и работи.
А за всичко останало бих коментирал с някoй работяга, за когото трудът по заминаването (което е нищо, всички сме минали през него) е стимул за успех в Америка. Още един съвет, ако позволиш: Колкото по-малко питаш, толкова по малко ще сгрешиш.
Със здраве,
Никола

Тук се работи, работи, работи, но поне знаеш за какво работиш, работиш, работиш.
Поне така съм чувала, а и от 5 години работен опит в САЩ и 2
годишен работен опит в БГ, мога да се съглася с това. За парите става въпрос.
Златина Г.

Никoй в Америка не го интересува за “Бай-Ганьо и Ганьовица”.
ПОДИГРАВАТ ни се че сме още НЕДОРАЗВИТА НАЦИЯ и ни се присмиват с хумористични жаргони, които повечето българи не ги разбират. А когато поставите “факти” че СМЕ това или онова в “света”, изслушват те -
но - крайният резултат е песимистичен и хумористичен. ОСВЕН ако ПОКАЗВАШ - знания , умения и съвестност във всичко което вършиш - ТОГАВА си УВАЖАВАН и ЗАЧИТАН. И тук идва изречението за което се коментира - ЯК WORK, WORK and MORE WORK. За да получаваш добра “заплата” - това значи, че трябва да заработиш за ШЕФА - 3-5 пъти повече ЗА НЕГО - ПЪРВО.
Направете си сметката - за да получиш заплата от $5000 - то ШЕФА трябва да е направил - ЧРЕЗ ТЕБ (ОТ ТЕБ) най-малко $20 000. Ами и АЗ да имам “работници” - ФОМУЛАТА ще бъде същата. И така - дупе да ви е яко - РАБОТА - ВИ ЧАКА. ….. хехехехехе
DJ Cooper, LA

Сан Франциско, мостът Голдън Гейт. Снимка: Иван Бакалов

Боби, направи си хубава равносметка какво ще спечелиш и какво ще загубиш с идването си в US. Както се казва в песента “Не всичко е пари, приятели!”… Близки, приятели, празници, хубави спомени… ако това можеш да замениш с парите на чичо Сам и с много работа, разбира се - заповядай! Но не забравяй още едно нещо - един път влязъл в капана, трудно се излиза :-(
Ирен., Тампа, Флорида

Лично мое мнение е, че трябва да се опита. Вярно, ще е скъп опит, но поне един ден няма да си кажеш “е-е, имах аз шанс, но го пропуснах”.
Колкото до :

1) Работа - Да работи се, но ако се замисли човек в коя нормална държава не се работи? Зависи от компанията, но стандартната ваканция е 2 седмици. Вярно, в Европа е месец, но това е едно от нещата с които се свиква. Като поработиш няколко години за една, ще станат 3 седмици и т. н. Всичко зависи за кого работиш. Това, че има малко ваканции не е основателна причина да не се дойде в САЩ. Все пак по-добре малки ваканции с $$ отколкото големи ваканции, кафета и т.н. но без $$$ (БГ).

2) English - Ако решите да идвате, трябава още в БГ да почнете да работите по езика. Колкото по-добре го знаете, толква са по големи са шансовете за работа (и то добра). Ако все още имате проблем с езика като дойдете в САЩ, трябва да се запишете на курсове и да продължавате да го учите. Много хора разчитат , че като дойдат и ще стане от само себе си. Няма такъв филм.

3) Education (б. р. - образование) - Много хора, когато дойдат в САЩ, се записват да учат за да може да вземат някаква диплома от тук. Така е много по-лесно човек да си намери работа, да създаде полезни контакти и да си намери приятели.

4) Живот - Разликите между САЩ и БГ са:
- тук животът е по спокоен
- възможност за развитие в почти всяка една сфера (някои вече беше споменал за това)
- възможност за комуникация с много различни хора от различни краища на света.
Но човек трябва да е реалист.
1) началото не е лесно (първите 1,2 години)
2) парите не се копаят в задния двор
3) почти никoй не става президент на компанията още в самото начало. (Трябва човек да е отворен за всякакъв вид работа).
Ако има още нещо, питайте. И само да вмъкна тук, че винаги трябва да се интересувате и питате. Само така може човек да успее..
Успех …
Добрина

Здравейте,
Ще кажа няколко думи от моят опит - започнах по строежите, след това чистач в една компания - от тоалетните до 3-ия етаж и сега съм на свободна практика - фотограф. 3-те ми години като чистач ми позволиха да си купим нова кола и да издържам семейството си (бяхме с 1 дете, сега сме с 3). Сега само жена ми работи, а аз гледам децата - не пуснаха никoй от родителите ни да ни помагат и се оправяме сами. Заплатата й от $1300 не стига, но имаме кредитни карти и така кърпим положението. С моята part-time фотографска работа се помага също.
С поскъпването на горивата поскъпнаха и другите неща - храна, дрехи, но за дрехите все още пазаруваме само на разпродажби. Храната по възможност също на разпродажби или на едро от Sam’s… Вече сме 6-а година тук…, чуваме за много хора, които заминават за БГ или за Европа, но не мога да кажа, че бих го направил, защото нямам никакъв “гръб” в БГ… Може би, когато децата поотраснат до 2-3 години, ще продължим да приравняваме дипломите си, но засега ще я караме така.
Ако сте готови на всичко и искате да успеете ще успеете навсякъде.
Ако сте решили, че САЩ е поредният етап от вашето израстване, дерзайте и опитайте - винаги е по-добре да се опита и, ако не ви хареса, да се върнете в БГ и да си продължите по старому.
Но всичко има цена, която трябва да сме готови да заплатим… да
забравим за безплатните обяди и нещо по-така като за свои хора… или по-приятелски. Цената трябва да се плати от нас самите.

Ако не сте сигурни какво да правите и как да вземете решението, което да е ваше със сигурност, а не повлияно от другите, ви препоръчвам да отидете на консултация с психолог. Има много добри консултанти, които да ви помогнат в избора на решение…Ако решите да се консултирате с професионалист - пишете обратно, ще ви дам телефони за контакти със специалисти. Вие решавате - всичко е във вашите ръце. Както виждате, ние намираме
начини да си помагаме също, както това става с групата Bulgarica. Познавам доста свестни хора тук, като Евгени (б. р. - Веселинов, издателя на вестник Bulgarica), който модерира групата. Много е важно да имате контакти с ТОЧНИТЕ хора!!!
Поздрави - Илия

Ню Йорк, Таймс скуер. Снимка: Иван Бакалов

Здравейте,
Аз съм самотна майка с две деца и се оправям сама вече 6 години тук.
Разбрала съм, че човек, трябва да е убеден в това, което прави, за да не му тежи по пътя към успеха, които не е гарантиран. Така, че вие сами трябва да си решите колко сте готови за това ново начало. Моите деца са моето гориво, което поскъпва, но ме кара да летя… Най-големият проблем на емигранта е изолацията, самотата, на която е обречен, в сравнение с положението, роднински и приятелски кръг, който е имал в България.

Разбрала съм, че Америка не е за всеки. Аз бих определила лично за мене, че животът тук отговаря на моя характер - амбициозен, борбен, открит, търсещ.
Желая ви успех при вземането на решение, така че да сте в мир със себе си!
Нивелина

Боби,
Ще се включа още един път, дори и с риск да стана досаден.
Всичко написано по-долу е чиста истина като капка изворна вода и аз лично не мога да не се съглся с нито едно мнение. Както казва Ирена не всичко е пари… Да така е в една нормална държава, общество и култура, където човещината и приятелството са приоритет, за сметка на парите. Ще го кажа направо в Америка всичко е пари, пари, пари.
Работиш за пари, а не за приятели; живееш за пари, а не за да остаряваш; жениш се за пари, а не за жена си; мислиш за пари, а не за себе си и своето здраве. И накрая като ги имаш (недостатъчно, защото всичко тук е измислено за да изхарчиш повече) - иронията е, че нямаш нито време нито желание да им се наслаждаваш (или на
нещата които можеш да получиш срещу тях). А това, което си оставил безплатно в България - приятели, роднини, “неканен гост във вторник за вечеря”, къща (апартамент, на който не плащаш наем или ипотека), ходене на море или планина без да знаеш точно кога и т. н. постепенно избледниява…
В заключение - не ме разбирай погрешно, както каза някой по долу, на мен този начин на живот ми допада и някакси винаги ми е липсвал в България без дори да знам че съществува. Аз не бих се върнал за момента. Стискам палци да вземете правилното решение, което не трябва да излкючва “стой си там”!
Никола
Сан Франциско, Калифорния

Сан Франциско, ул. “Пауъл”. Снимка: Иван Бакалов

Много си прав…..ама си тука! (за Никола, за когото всичко тук в САЩ било пари)
Аз се ожених - затова съм в САЩ, някои друг за по-добро бъдеще, друг - защото иска да забогатее… и т.н.
Само за едно Никола е много прав - замислете се дали си струва. Аз оставих 3-етажна къща в София, собствен бизнес и огромна рода, за да дойда тук, да плащам ипотека, да имам бос и да сме само аз и жена ми!
Наздраве на всички!
П.П. В САЩ икономиката изобщо не е това, което беше и което е била!
Bahtalipe!
Ивайло К.

Здравей Боби,
Виж, животът е риск. Пробвай и ела тук, ако не ти хареса начина на живот, най-малкото което можеш да направиш, е да поработиш повечко за да си избиеш парите, които си похарчил за идването си и да се прибереш. Не очаквай чудеса и реки от пари в САЩ. За да стигнеш до относително добри пари пътят е дълъг и труден и от теб зависи дали ще го извървиш. Първата година е най-критична, докато се ориентираш в новата обстановка. Аз лично почти се бях отказал, но благодаря на Бога, устисках и не съжалявам за избора си.
Аз дойдох сам, което до някъде е в плюс, но също така и голям минус, тъй като в дадени моменти си напълно сам.
За щастие тук в Калифорния срещнах много Българи, с които си помагаме и аз съм спокоен че винаги има някои на когото мога да разчитам в труден момент.
Не знам какъв ти е бил финансовият статус в България, но предполагам, че не толкова добър, щом си играл за Зелена карта. При всички обстоятелства си мисля, че тук ще си по-добре, просто ще ти трябва малко време , упоритост и търпение. Това що се касае за работа, работа и пак работа, е относително вярно.
Аз лично не се убивам от работа и съм ОК. В момента уча, за да мога да правя по-добри пари (дай Боже) и да не работя твърде много. Всичко е възможно, както си го направиш сам.
Най-важното е езика.
Учи английски и не разчитай, че ще го научиш тук за няколко месеца. Без език ще се забиеш да работиш за някои българин, ще бъдеш заобиколен от българи и никога няма да го научиш.
Моят съвет е давай смело, нищо не губиш. Винаги можеш да се върнеш в БГ, но е трудно да дойдеш тук, още повече, че имаш Зелена карта. Good Luck.
Борислав, Сан Франциско

Сан Франциско, нощен изглед към ситито. Снимка: Иван Бакалов

Лично за мен животът не е само пари, пари, пари… От 10 години живея тук със семейството си (съпруг и дете) и никога през живота си не съм имала толкова приятели, колкото сега. Всички до един българи. Във всеки един момент знам, че имам на кого да разчитам – за добро или лошо… Събираме се непрекъснато. Всеки от нас си има своя житейски път, радости и неволи, успехи и неуспехи. Но, когато има с кого да го споделиш, е съвсем друго.
С две думи искам да кажа, че зависи от човека, нагласата И желанието не само за успех, но и за приятелство! Защото - каквото повикало - това се обадило… Ако мериш хората само по това колко пари имат, какви коли карат, какви къщи имат и забравяш за човека… това и ще намериш!
От първия момент, когато дойдохме, съвсем непознати (тогава) хора – българи - ни се притекоха на помощ кой с каквото може, съвет, идеи, насоки, И най-важното приятелска дума и ръка!
Що се отнася до реализацията (материална И професионална) това отново зависи от конкретния човек И нагласата му – какво очаква и какво търси. Естествено задължително условие за каквато И да било работа е езикът – без него – мизерия!
Много големи възможности има за хора с идеи, предприемчиви И неплашещи се от трудностите, да развият собствен бизнес. Не казвам, че е лесно, но който иска – успява!
Така че, успех от мен във взимането на това важно решение! И ако дойдете – елате с отворени сърца и без предразсъдъци – те най-много пречат! Аз лично нито за момент не съжалявам, че дойдохме!
Поздрави – Вени,
Сиатъл

Както някой каза, отговорите са абсолютно точни. Радвам се всеки път, като чета такова разсъждение, което може да се чуе само от българи (може би европейци) и липсва тук (б. р. - в САЩ).
Аз от малък съм дошъл тук и разбрах, че всичко се върти около парите, но пък нямах начин да избегна този начин на живот и от моя нормален характер на бохем, се превърнах на супер амбициозен. Използвах всяка капка от таланта си. Като завърших professional school ми предлагаха 180 хиляди годишно, но го отказах, за да продължа ресиденция за специализиране. Вярно че ще правя поне двойно на това като свърша, но мога да ви кажа, че всеки ден се чудя дали си струва всичко, защото е свързано със заеми и денонощен труд. Тук казват, че работим за да имаме спокоен живот и да не работим като се пенсионираме. В България го имахме това още преди да дойдем. Трудно за южняци като нас е да свикнем на системата на англосаксонците, така че, ако не сте характер, който ще бъде щастлив само от пари и материални вещи НЕ ИДВАЙТЕ. Парите не са щастието, а само начин да бъдеш ENSLAVED (б. р. - заробен). Ако сте чували за “keeping up with the Joneses” (б. р. - придържай се към съседите - т. е. винаги да искаш да притежаваш същите скъпи неща и да правиш същите неща като съседите си, защото се страхуваш да не изглеждаш по-малко важен или с по-нисък социален статус от тях) - е това е, тук всеки иска да има повече и да изкачва стълбата, но винаги ще има хора над него.
Аз намерих друго в моята работа и това е уважение, статут и вътрешно удовлетворение, защото само парите не са достатъчно да ме мотивират. Който идва тук трябва да е сигурен, че ще намери нещо подобно, за да не стане уред на еврейската система.
(анонимен)

Здравейте,
това стана хубав форум. Задаваме въпроси, отговаряме, търсим решения, рефлектираме в миналото, прогнозираме… И всичко това е хубаво. Съмнението, преди да прегърнем неизвестното, вечните въпроси “да бъде ли?”, накъде да вървим, за добро ли е? Ние сме отговорни за поетите решения, всеки нов път ще ни донесе нещо ново: разочарование или упование, победа или неуспех, подем или падение, светлина, мрак, пак светлина. Отново и отново си задаваме въпроса:
Защо напускаме така масово, защо тръгваме? Нашата енергия, стремежи и копнежи, нашите идеали са мощна зарядна сила. Обединенита енергия още по-активно може да въздейства, променя и изгражда.Ние, които сме извън България и тези които са в страната, можем да направим така че ДА НИ Е ТАКА ХУБАВО В БЪЛГАРИЯ, както, където се надяваме да ни е хубаво, като я напуснем.
Как ще стане това?
Нека продължаваме активно да участваме в политиката на нашата страна! Нека продължава и се развива все повече дейността на асоциации, сдружения по интереси и да расте диалогът с тези, които сме избрали да ни ръководят. Нека диалогът е мирен. Нека да има отчетност пред избирателите. Нека нашата енергия да се насочи към създаване на по-добри условия на живот на нас самите в страната и да се даде възможност на тези които са я напуснали да продължат връзката си с нея. Нека мисълта за доброто на нашето потомство да ни окрилия и да правим повече добро за страната си. Нека, макар и да сме в чужбина, да продължим да
изграждаме материални,научни и духовни ценности в България и да приложим своят придобит опит в България. Така са правели и революционните комитети в изгнание! Нека сме задружни и в чужбина и да работим за благото на България! Да създаваме мрежи за гражданска отговорност, които имат за цел възхода на България! Какво мислите вие?
ОБЕДИНЕНИЕТО ПРАВИ СИЛАТА!
Мария К.

тук,14.06.08

Българския пазар на труда не е за препоръчване за хора с европейско образование

Здравейте,

Аз се казвам Орлин Вушков. Завърших МБА, Финанси и Маркетинг с отличие в Университета на Уелс. Направих голяма грешка, като си помислих, че в България има по-добър шанс за реализация. Българския пазар на труда е доста малък, и като обем и като разнообразие на предлаганите позиции. Допълнително усложнение е че работодателите, като мениджмънт са на доста ниско ниво, и много от тях не знаят как да подберат правилно точните хора. Липсата на връзки (наричано по-цивилизовано нетуъркинг) ще накара всеки решил да се завърне в България европейски градуейт , да се чуди това което го разказва г-н Василев - истина ли е или е лоша реклама по СКАЙ. Липсата на връзки ще Ви лиши от достъп до добра позиция - 100%. В България все още всичко е връзки, и това ще е в основата на неблагополучията на страната, които тепърва предстоят. В много от случаите, млади професионалисти с европейски манталитет и работни навици са принудени да работят в среда на ниско квалифицирани и завистливи Български "колеги". Много от колегите които дори ще са им преки ръководители ще са с по-ниска квалификация, страхуват се да не бъдат изместени и се стремят по всякакъв начин, с мизерни и даже "цигански номерца" да разкарат хора които са се примириил с ниското заплащане в България и искат просто да постигнат нешо в професионален план и да бъдат от полза на хората тук и държавата в която са израстнали и са се възпитавали. За щастие след 2 от най-лошите месеци в кариерата ми, работейки в ПроКредит Банк България, успях да намеря мястото си в СИТИ Банк Лондон. Млади хора, Българи - стойте далеч от България. България за мен вече дори не е туристическа дестинация, а просто място на което живеят родителите ми. Желая Ви успех в Европа.

http://www.karieri.bg/show/?storyid=505512

Young people:Do not go back to Bulgaria!

Publié: mercredi 11 juin 2008
Dr. Orlin Vushkov, Bulgaria
Sir,
Regarding 'Eastern Europe struggles to bring back its workers':
After graduating with an MBA in the UK, I decided to go back to Bulgaria, which now seems to be the bitterest lesson I have ever learnt.
Bulgaria is a small country, with almost no potential for healthy economic growth. Most employers are mainly small business units, with no or poor management or business experience, which makes them less competitive and causes problems for employees.
The oligarchs in the government make the country less popular. Foreign investors are staying away, while the educated workforce is trying to escape from the misery in the country.
All EU countries impose restrictions on Bulgarians, so most are once again looking to emigrate to Canada and or countries where a decent life seems to be feasible. The EU failed in Bulgaria, and unfortunately still does not seem to realise that the only way to fight corruption is to erase all barriers to the free movement of people within the EU.
I do not recommend any Bulgarian student graduating in the EU or other foreign countries to return to Bulgaria. Bulgarian citizens cannot work in most EU countries, but it will be better to work illegally, or move to Canada or even an African country, than to go back to Bulgaria.
It is hard even to survive in Bulgaria. People who left the country in 2006, or prior to this date, must be aware that nowadays it is more worthwhile to go to Africa than return to Bulgaria. Thus it has become clear that Bulgarians are not welcome in Western European countries, yet cannot lead decent lives in Bulgaria.
To illustrate this: I had to start working for ProCredit Bank Bulgaria upon my return to the country after graduating with distinction with an MBA from the University of Wales, Aberystwyth. It was the first job offer I received in three months, simply because I am not allowed to work in the UK.
In Bulgaria nobody cares what you can do as it is the identity of your referee that is more important. I started working for less than 300 GBP per month, on which it is very hard to survive, even in Sofia. Additionally, the business in Bulgaria operates with outdated methods and the high unemployment rate allows poorly qualified middle- and even senior management to act in an arbitrary manner.
It is better to work as a fruit picker or a taxi driver for a few years and restart your life from the beginning instead of going back to Bulgaria.
Dr. Orlin Vushkov (MBA)
Bulgaria

here

"Млади хора:не се връщайте в България!"

Димитър Събев

В редакцията на EurActiv.com по повод статията „Източна Европа се стреми да върне работниците си обратно" е получено писмо с автор „д-р Орлин Вушков, България", което превеждам от английски с малки съкращения.

„След като завърших магистърска степен по бизнес администрация във Великобритания, реших да се върна в България, което сега ми изглежда най-горчивия урок, който някога съм получавал.

България е малка страна с почти никакъв потенциал за икономически растеж. Повечето работодатели са малки, с малък или въобще без никакъв опит в мениджмънта и бизнеса, което ги прави по-малко конкурентни и създава проблеми за работниците.

Олигарсите в правителството правят страната по-малко популярна. Чуждите инвеститори остават навън, а образованата работна сила се опитва да избяга от мизерията в страната.

Всички страни от ЕС са въвели ограничения спрямо българите .... ЕС се провали в България и за съжаление все още не вижда, че единственият път за борба с корупцията е изтриване на бариерите пред свободното движение на хора в ЕС.

Не бих препоръчал на никой български студент, завършващ в ЕС или други чужди страни, да се връща в България. Българските работници не могат да работят в повечето държави от ЕС, но по-добре е да се работи нелегално, или да се отиде в Канада, дори Африка, отколкото да се върнеш отново в България.

В България е трудно даже да се оцелее ... Стана ясно, че българите не са добре дошли в Западна Европа, но в България те не могат да живеят сносно .

За да го илюстрирам: работех за ... (име на банка) след като завърших с отличие Университета в Уелс. Това бе единственото предложение за работа, което получих за три месеца.

В България никой не го е грижа какво умееш, тъй като е по-важно кого познаваш. Започнах да работя за по-малко от 300 британски паунда месечно, с които в София е много трудно да се оцелее. В добавка към това, бизнесът в България работи с остарели методи и високата безработица позволява на необразовани мениджъри да се разпореждат.

По добре да работиш като носач на плодове или шофьор на такси за няколко години и да започнеш живота си отначало, вместо да се връщаш в България".

По отношение писмото на огорчения млад човек няма да се изказвам. Търсейки повече във форумите, прочетох, че г-н Вушков си е намерил работа в СИТИ Банк Лондон.

Но не мога да премълча, че речите за овладяване на инфлацията, опасност от ръст на работните заплати, преговори с работодателските организации, привличане на външни инвестиции, бюджетни приоритети и т.н., с които управляващата коалиция иска да ни убеди, че води икономическа политика, са лишени от главния, основния и най-важен компонент на една прогресивна икономическа политика: грижа за създаване и задържане на световно конкурентни трудови ресурси.

В мен се затвърждава впечатлението, че икономическите копчета, виновни за отпъждане на творческия потенциал на нацията, се натискат умишлено.

тук,12.06.08

Емигрант ли? Да, но за кратко

Няколко месеца в евро ни стигат, твърдят мнозинството нашенци

Едва 2% от хората у нас искат да живеят постоянно извън България. За няколко долара повече (или евро), но само по 5-6 месеца е склонен да прекара далеч от близки и приятели всеки четвърти нашенец. Може и години, казват предимно най-младите, решили да поучат и поработят в чужбина.
Общо около 30 на сто са мъжете и жените в страната, готови да отпътуват зад граница заради труд или учение. Това сочат данните от национално проучване на НЦИОМ, проведено през май сред 1000 души.
В класацията на предпочитаните държави Германия измества Испания, показват още цифрите на социолозите. Фаворит на българите до 29 г. пък е Великобритания. Страната на неограничените възможности явно не се вписва в представите на нашенеца за краткосрочно увеличение на доходите, затова САЩ е на последно място в родния топ 5 на местата за забогатяване.
Почти двойно пък се е увеличил броят на потенциалните ни туристи по света - през 2006 г. те са били 20%, сега 39 на сто от българите са готови да пътешестват наблизо и далеч. Почти всеки втори човек у нас обаче - 48%, не знае чужд език. Двойно по-малко българи в сравнение с 1992 г. владеят руски - броят им е намалял от 41 на 21 на сто. От всеки пет българи четирима мълчат на английски е постоянна величина в обществото ни - и преди 15 години, и сега 22% от нашенците владеят езика на Шекспир. Гьоте и Шилер обаче са в немилост - немски говорещите българи намаляват от 13 на 7 на сто. Още по-трагично е положението с езика на любовта из нашите земи - нещо повече от мерси и бонжур могат да кажат на френски едва 4% от хората у нас. За сравнение през 1992 г. те са били 14 на сто. Най-вероятната причина за езиковата ни безсловесност е миграцията на образованите. Основните причини за преселението в чужбина - според проучването, са три: повече пари, по-подреден живот (разочарование от България) и по-добра кариера.

тук,12.06.08

Разузнаването укрива четири тома от досието на агент „Атанас” (Вера Мутафчиева)

Разкриха агентите на ДС в три държавни агенции и една комисия

Четири тома от досието на агент „Атанас” (Вера Мутафчиева), известна до днес само като писател и историк – медиевист, не са предоставени на Комисията по досиетата от Националната разузнавателна служба, съобщи пред ЕКСПРЕС.БГ членът на комисията Татяна Кирякова. Досието и псевдонимът й бяха огласени днес, като

бивш председател на Държавната агенция за българите в чужбина.

Комисията по досиетата провери и разкри агенти и щатни служители на бившата Държавна сигурност в четири държавни агенции и една комисия - Държавна агенция "Архиви", Държавна агенция за българите в чужбина, Държавна агенция за закрила на детето, Държавна агенция за младежта и спорта и Държавна комисия по стоковите борси и тържищата. Единствено в Агенцията за закрила на детето не са открити агенти на ДС.

В решението на комисията за агент „Атанас” се посочва, че личното и работните му дела, общо четири тома, са били изпратени 24.01.1990 г. от Шесто управление, първи отдел, на което е сътрудничила, в Първо главно управление на ДС (негов наследник днес е разузнаването). Комисията по досиетата е изискала документите с писмо от 23.05.2008 г., но отговор няма и до днес. Затова комисията си запазва правото да се произнесе повторно за агент „Атанас”.
Шесто управление на ДС е политическата полиция, а неговият първи отдел се е занимавал с интелигенцията.

В момента в Комисията по досиетата постъпват документите от ДС, съхранявани досега в Националната следствена служба, съобщи още Татяна Кирякова. Това е вторият пакет документи, които постъпват, след като се издължи Военното контраразузнаване.
Скоро архивът, пристигнал от НСлС ще бъде обработен и ще стане публичен и ще разкрие много интересни процеси, каза г-жа Кириякова.

В Държавна агенция "Архиви" са проверени 213 лица. Едно лице не подлежи на проверка по силата на чл. 26, ал. 4 от закона. Установява се и обявява принадлежност за:

Андрей Василев Печилков - съдържател на явочна квартира, агент. Псевдоними - "Каюта", Сашо. Директор ДА "Смолян" до 1997 г.

Атанас Методиев Икономов - съдържател на явочна квартира. Псевдоним - Люляк. Директор на ДА "Пазарджик" от 1986 г. до 1994 г.

Борис Горанов Иванов - съдържател на явочна квартира. Псевдоним - Лале. Директор на ДА "Хасково" от 1985 г. до 1992 г.

Владимир Стоянов Георгиев - щатен служител в ДС, ПГУ. Заместник-председател на ДА „Архиви” от 2008 г.

Димитър Петков Димитров - съдържател на явочна квартира. Псевдоним - Витоша. Директор на ДА "Русе" от 1989 г. до 2000 г.

Кръстю Евтимов Гергинов - съдържател на явочна квартира. Псевдоним - Шипка. Председател на ДА „Архиви” през 1991 г. и през 1992 г.

Недялка Георгиева Петрова - агент. Псевдоним - Захариева. Директор на ДА "Пловдив" от 1995 г. до днес.

Никола Стойков Христов - съдържател на явочна квартира. Псевдоним - Балкан. Директор на ДА "Враца" от 1978 г. до 1999 г.

Панто Живков Колев - секретен сътрудник към ДС, ПГУ. Псевдоним - Михаел. Председател на ДА "Архиви" от 1997 г. до 2002 г. Главен секретар от 2001 г. до 2007 г. Директор в централната администрация от 2007 г. до днес.

Пламен Светославов Пинтев - щатен служител към ДС, ПГУ. Директор на ДА "Русе" от 2006 г. до 2007 г.

Светослав Ангелов Радев - агент. Псевдоним - Камен. Директор в централната администрация от 2000 г. до 2006 г.

Стоян Борисов Стоименов - съдържател на явочна квартира. Псевдоним - Искър. Директор на ДА "Шумен" от 1958 г. до 1992 г.

Таньо Христов Куков - съдържател на явочна квартира. Псевдоним - Каре. Директор на ДА "Стара Загора" от 1979 г. до 1992 г.

Христо Стефанов Холиолчев - агент, осведомител. Псевдоним - Димов. Директор БИИА в централната администрация от 1984 г. до 1999 г.

Цвета Добрева Башева - съдържател на явочна квартира. Псевдоним - Вихрен. Началник сектор в ДА "Сливен" от 1989 г. до 1992 г.

Цочо Василев Билярски - агент. Псевдоним - Стоян. Директор в Централен държавен архив от 1993 г. до 1997 г. Началник сектор в Централен държавен архив от 2000 г. до 2006 г.

В Държавна агенция за българите в чужбина са проверени 24 лица. Едно лице не подлежи на проверка по силата на чл. 26, ал. 4 от закона. Установява се и обявява принадлежност за:

Вера Петрова Мутафчиева - агент. Псевдоним - Атанас. Председател от 28.02.1997г. до 04.05.1998 г.

Георги Вълчев Василев - агент. Псевдоним - Запрянов. Ръководител сектор от 11.10.1993 г. до 01.03.2000г.

Георги Христов Данаилов - агент. Псевдоним - Андрей. Председател от 15.02.1993г. до 06.02.1995г.

Никола Краев Даскалов - щатен служител, ДС, ПГУ. Началник отдел от 01.02.2007 г. до днес

Спас Ангелов Ташев - агент. Псевдоним - Иван. Заместник-председател от 01.09.1998 г. до 21.03.2003г.

Стефан Димитров Николов - щатен служител, ДС, ПГУ. Главен секретар от 03.06.2002 г. до днес

В Държавна агенция за закрила на детето са проверени 45 лица. Четири лица не подлежат на проверка по силата на чл. 26, ал. 4 от закона. За проверените лица не е установена принадлежност към органите по чл. 1 от закона.

В Държавна агенция за младежта и спорта са проверени 153 лица. Установява се и обявява принадлежност за:

Венелин Стоянов Праматаров - съдържател на явочна квартира, агент. Псевдоними - Мечта, Алексиев. Началник кабинет на министъра на младежта и спорта от 01.01.2003 г. до 16.08.2005 г.

Иван Илиев Илиев - агент. Псевдоним - Валентин. Началник сектор от 21.08.2006 г. до 07.06.2007 г.

Михаил Борисов Делев - съдържател на явочна квартира, агент. Псевдоними - Бор, Милчо. Началник сектор от 01.07.2003 г. до 25.01.2006 г. Началник отдел от 25.01.2006 г. до 21.05.2007 г.

Николай Ангелов Боршуков - съдържател на явочна квартира. Псевдоним - Простор. Главен секретар от 11.10.2001 г. до 08.11.2005 г.

Пламен Стефанов Тодоров - агент, секретен сътрудник. Псевдоним - Кирил. Началник сектор от 11.03.2002 г. до 10.09.2002 г.

Симеон Кръстев Монев - агент. Псевдоним - Лъки. Директор от 11.01.2002 г. до 25.01.2006 г.
Началник отдел от 25.01.2006 г. до 01.12.2006 г.

Тодор Симеонов Лочов - секретен сътрудник. Псевдоним - Станимиров. Началник отдел от 17.04.2002 г. до 17.10.2002 г.

В Държавна комисия по стоковите борси и тържищата са проверени 23 лица. Две лица не подлежат на проверка по силата на чл. 26, ал. 4 от закона. Установява се и обявява принадлежност за:

Георги Костадинов Захариев - секретен сътрудник, агент. Псевдоними - Кокс, Коста. Член на ДКСБТ от 04.06.1997 г. до 28.02.2005 г.

тук,10.06.08

Досиета пак
Вера Мутафчиева и Георги Данаилов вербувани от ДС
Степан Хиндлиян

Поредни тридесет сътрудници на бившия репресивен апарат на комунистическия режим, които след 1989 година са работили на високи места в изпълнителната власт, огласи във вторник комисията по досиетата. Присъствието на имената на видни обществени фигури сред тях напомниха колко мръсна, нелепа и безпардонна е била системата на Държавна сигурност.

Имената на бившите сътрудници се огласяват след продължаващата проверка за принадлежност към ДС на председателите и зам.-председателите на държавни агенции и комисии, началници на отдели и началници на сектори в централната и териториалната администрация на изпълнителната власт.

Досега комисията огласи депутатите, министрите, зам.-министрите от 1989 година насам, които са били сътрудници на бившите тайни служби, и сега продължава с проверките на работещите на по-ниските нива на изпълнителната власт.

Най-яркото име в днешния списък безспорно е на големия български историк и писател Вера Мутафчиева. Тя попада в списъка на проверяваните от комисията лица в качеството си на председател на Държавната агенция за българите в чужбина (28 февруари 1997 - 4 май 1998).

Вера Мутафчиева е дъщеря един от бележитите български историци в следосвобожденска България Петър Мутафчиев. Известна е като изключителен учен османист и същевременно е автор на над 30 художествени книги, издадени у нас и в чужбина в многобройни тиражи.

Сред по-известните ѝ произведения са: “Книга за Софроний”, “Случаят Джем”, “Летопис на смутното време”, “Аз, Анна Комнина”, “Предречено от Пагане”, спомените й “Бивалици”, “Разгадавайки баща си”, “Семейна сага” и др. Сценарист е на най-гледания филм в българската история - "Хан Аспарух".

Професор Мутафчиева е член е на Съюза на българските писатели и негов секретар между 1982-1986 година. Дългогодишен университетски преподавател и любимец на студентите си.

Тъмната страна на Мутафчиева е принадлежността й към ДС в качеството на агент в прословутия шести отдел (политическата полиция) с псевдоним Атанас.

Комисията по досиетата взема решението за осветяването на тази принадлежност въз основа на следните документи: Регистрационен дневник; картон обр. 6; писмо вх. № 306/ 24.01.1990 г. за изпращане на лично и работни дела - 4 тома - на агент "Атанас" в ПГУ; доклад на МВР рег. № RB202009-001-05/01-08-I-1218/ 17.05.2008. Вербувана е от служителя на ДС Никола Черкезов на първи август 1969 г., а е регистрирана на 23 септември същата година.

Според близки до писателката ДС не може да я “забрави” при нейната “биография” - трудовете на баща й са забранени в продължение на дълги години, брат й избягва на Запад през 60-те години.

Друг ярък интелектуалец и председател на Агенцията за българите в чужбина в периода 1993-1995 г. - Георги Данаилов - също изплува като агент на репресивните служби. Според архивните материали той е работил за Второ главно управление (контраразузнаване) под псевдонима "Андрей". Вербуван е от старши лейтенант Благой Райчев и капитан Д. Костадинов на десети октомври 1973 г., а е регистриран в ДС в края на същия месец.

За обявяването на името му комисията се позовава на разходни документи, отчетени от ръководили го щатни служители; документи от ръководилите го щатни служители; регистрационна бланка; регистрационен дневник; картон образец, лично дело IА-28969; работно дело IР-14600; доклад на МВР рег. № RB202009-001-05/01-08-I-1218/ 17.05.2008 г.

Георги Данаилов е потомък на известен свищовски род. Завършва и преподава химия, но страстта му е литературата. Голяма си популярност получава още с първите си книги: "Деца играят вън", "При никого", "Убийството на Моцарт", "До Чикаго и назад, сто години по-късно". Автор е на много пиеси и филмови сценарии: "Хирурзи", "Похищение в жълто", "Закъде пътувате?", "А сега накъде?" , "Лагерът" .

Получава световно признание и литературни награди за последните си творби "Къща отвъд света", "Спомени за градския идиот", "За Жан Жак Русо", "Усмивката на Пан", "Доколкото си спомням", "Весела книга за българския народ".

Книгите и пиесите му са превеждани на арменски, руски, немски, полски, румънски, словашки, чешки и Театралните му постановки са поставяни в Москва, Ленинград, Чешке Будейовице, Бърно, Братислава, Варшава, Тбилиси, Ереван. Той е носител и на международни награди за кино, литература и телевизионен театър.

Данаилов е снет от оперативния отчет на ДС през 1988 г.

Щатен агент на комунистическия режим се оказва настоящият директор на Културно-информационния български център в Скопие Спас Ангелов Ташев. Той е осветен от комисията обаче в качеството си на зам.-председател на Агенцията за българите в чужбина (от септември 1998 г. до март 2003 г.). Ташев е работил в Първо главно управление (външно разузнаване). Комисията по досиетата публикува документите за кариерното му развитие, от което става ясно, че през 1988 г. той е изкарал петмесечно обучение в разузнавателната школа на КГБ.

От проверката на комисията изскачат още като сътрудници на ДС действащият зам.-председателят на Държавна агенция “Архиви” Владимир Георгиев (щатен, ПГУ), Кръстьо Гергинов (явочник) – председател на архивите (1991-1992), Панто Колев (секретен сътрудник) – председател на архивите (1997-2002) и главен секретар (2001-2007).

Като съдържател на явочна квартира излиза и името на главния секретар на Държавната агенция за младежта и спорта (ДАМС) (2001-2005) Николай Боршуков е председател на държавната агенция “Държавен резерв и военновременни запаси”.

Решение 37 от 10.06.2008 г. на Комисията по досиетата

тук,10.06.08

Вера Мутафчиева-агент на ДС

Големият наш творец Вера Мутафчиева е била вербувана за агент на Държавна сигурност през 1969г.
Под псевдонима „Атанас" тя е сътрудничела на 6-то управление на ДС.

Това стана ясно, след като Комисията по досиетата публикува данните от проверката си за принадлежност към структурите на ДС и разузнавателните служби на Българската народна армия на шефове и зам. шефове на държавни комисии и агенции, както и в сектори в централната и териториалната администрация на изпълнителната власт.

Мутафчиева е проверена в качеството си на председател на Агенцията за българите в чужбина, пост заеман от нея през 1997-98г.

Друг наш изявен творец - писателят Георги Данаилов, също е бил агент на Държавна сигурност към Второ гл. управление.
Той е вербуван под псевдонима „Андрей" през 1973г. Снет е от отчет през 1987г.

Данаилов бе председател за Агенцията за българите в чужбина през периода 93-95 година.

Настоящият зам. шеф на държавна агенция "Архиви" Владимир Георгиев е бил щатен служител на ДС, като през 1989 г е изкарал петмесечно обучение в разузнавателната школа на КГБ-СССР.

Друг настоящ висш служител на архивите Панто Колев е бил секретен сътрудник на ДС, вербуван през 1983г. под псевдонима Михаел.
За него в архивите са намерени собственоръчно написани агентурни сведения, документи за парични възнаграждения, разходни документи и други.

Общо 16 души, заемали през годините ръководни постове в архивите са били агенти на ДС.

С досиета са шестима от агенцията за българите в чужбина, както и седем души, заемали постове в Държавна агенция за младежта и спорта.

тук,10.06.08

Държавната агенция за българите в чужбина

• Agency For Bulgarians Abroad

Bulgarian newspapers abroad

• 21 век-България-Чикаго
• Будилникъ
• Вестник "България",САЩ
• БГ БЕН
• Атински вести

Българи в чужбина

• Разнообразна информация

Студенти в чужбина

• (КИТ - Организацията на Българските Студенти в Австрия)
• Холандия

Асоциация на българските eмигранти в Испания

• BALCAN

Канадско-български културен център

• "Зорница"