Мадрид, края на май. С виртуозно изпълнение на цигуларя Владимир Владигеров на българския химн започва първа дискусия на Четвъртата световна среща на българските медии – този път в Испания. Обстановката е приятна и приповдигната. Пее и Валя Балканска.
„Това е едно от знаковите събития в духовния календар на българите от последните години”, заявява на срещата президентът Георги Първанов.
„Трябва представителите на медиите - хора, успели в своите сфери, лидери на обществено мнение, да не бъдат апатични към процесите в страната, а да бъдат привлечени да участват с опита и качествата си в изграждането на нашето модерно общество и най-вече в процеса на възпитаване на младото поколение”, отбелязва лидерът на НДСВ Симеон Сакскобурготски.
В същия дух говори за ролята на изданията на българите в чужбина и акад. Антон Дончев. „Българските медии зад граница са крайъгълният камък на българския дух, те очертават границата на българщината“, заявява писателят.
Освен споменатите фигури на срещата присъстват и Красимир Гергов и Димитър Иванов, както и министрите Ивайло Калфин, Стефан Данаилов и Николай Василев. Къде обаче са въпросните български медии в чужбина, „крайъгълният камък на българския дух“? Какво мислят те за поредното „знаково събитие в духовния календар на българите“?
„Не ходя по тези сбирки“, казва Даниела Горчева, издател и редактор на списание „Диалог“, Холандия. Горчева беше един от инициаторите на отвореното писмо на редица български издатели и журналисти от чужбина, които заявиха, че президентът Георги Първанов е “неуместна фигура на форума на българските медии в Мадрид”. Като основна причини те посочиха принадлежността му към държавна сигурност и отношенията му с разследвания бизнесмен Красимир Гергов.
„Всичкото това е абсолютно незначително като събитие, бих казала смехотворно, но се гърми като за световно и се харчат грешни пари на данъкоплатците за т. нар. правителствени делегации, което е възмутително“, обяснява Горчева. Тя е присъствала единствено на първата среща на българските медии в София през 2005 г., където заявява, че страни като България трябва да допринесат в ЕС с опита от преживения комунистически тоталитаризъм, с по-висока чувствителност и непримиримост към рецидивите му. Това явно не се приема много добре от организаторите, защото за следващата среща в Чикаго те не дават възможност на Горчева за изказване и тя отказва да присъства.
„Георги Първанов се опитва пак да играе ролята на бащица на нацията, нещо като нов Тато, смята журналистката. Това беше една от основните причини да реагираме срещу патронажа му.“
„Taкива срещи възпитават у българския журналист ретро-манталитета на търсене на място под шапката на политическата власт“, смята Весела Илиева, главен редактор на електронното списание “Аргументи” и научен работник в Института за изследване на геноцида и ксенофобията в Бремен. Журналистиката не е присъствала на нито една от досега проведените срещи, които нарича „фарс“.
„Колеги от България отиват на тези срещи главно защото така си уреждат едно безплатно пребиваване в съответната страна, обяснява Илиева. Същото беше и когато срещата беше в София, тогава журналистите от чужбина се надпреварваха да участват.“
Финансирането на всички тези безплатни пътувания е неясно. Коста Стефанов от списвания във Великобритания сайт kafene.net казва, че в повечето демокрации е щял бъде зададен въпросът кой всъщност финансира разходката на почти 60 души от държавния апарат до Мадрид. “Предполагам, че доста медии щяха да пресметнат разходите за подобна среща и да запитат кой дава парите? Ако те идват от джоба на данъкоплатеца, лошо”, допълва той пред vsekiden.com. Стефанов беше един от инициаторите на апела срещу присъствието на Георги Първанов.
Атанас Чобанов, издател на в.”Парижки вести”, смята, че ако форматът на медийната среща се запази, има готовност няколко български издания, излизащи в чужбина, да я бойкотират и да организират алтернативен форум догодина. На него няма да има аранжирани политически речи и удобни журналистически въпроси, уточнява той.
„Проблемът е принципен, в конюнктурата на инициативата, казва Весела Илиева. Присъствието на Първанов и Сакскобурготски е само странично явление, защото те се явяват представители на политическата власт. С подписка срещу тях не се решава основният проблем - безсмислието от поредната инициатива за сметка на българския данъкоплатец“.
Дори да бъдат организирани някакви алтернативни срещи на българските медии в чужбина, това едва ли ще попречи на провеждането на казионните. В духа на някогашните времена властта ще се легитимира пред журналистите, като междувременно ги омилостивява с привилегии. А ако все пак шумните срещи на „крайъгълния камък на българския дух“ по света престанат, едва ли някой може да прекрати разходките на много столични журналисти с президентски делегации до жизненоважни дестинации за България като Кабо Верде или Перу.
тук,26.05.08
