Близо 1000 души от община Исперих са потърсили препитание в чужбин

Близо 1000 души от община Исперих са потърсили препитание в чужбина

31 юли 2010 | 16:00 |

Исперих. Близо 1000 души от община Исперих са потърсили препитание в чужбина. Това каза за радио „Фокус”-Шумен Адил Рашидов, кмет на общината. Те са предпочели трудовите пазари в Белгия, Испания, Германия, Франция и в Турция. 80% от емигрантите са в Западна Европа, а 20 % в Турция. Има и четирима - петима, които са успели да отворят в Испания собствени фирми, а две - три семейства са се установили в Белгия. Обикновено емигрантите работят в строителството, търговията и обслужването. Всички инвестират спечеленото зад граница у нас, отбеляза Адил Рашидов. Хората или купуват къщи, или ремонтират домовете си, често откриват работилници или магазинчета. Адил Рашидов определи като малък процента на емигрантите от общината на фона на 35 хилядното население. Той уточни, че няма промяна в броя на работещите в чужбина и няма нови масови излизания зад граница. Рашидов обясни това с факта, че безработицата в общината е ниска. В региона работят фабрики, големите агрофирми и строителните фирми осигуряват заетост на голяма част от местните жители.
Ивелина ИВАНОВА

иаф / БЕ

Повече хора напускат Ирландия в сравнение с всички останали страни в ЕС

„Айриш таймс”:Масовата емиграция за завръща

28 юли 2010 | 09:16 |

Дъблин. Повече хора напускат Ирландия в сравнение с всички останали страни в ЕС, сочи нови изследване. Въпреки че Ирландия е страната в ЕС с най-висока раждаемост и най-ниска смъртност, хората си тръгват в търсене на работа, съобщава вестник „Айриш таймс”.
По данни на Евростат общо населението на ЕС се е увеличило до 501,1 милиона души в началото на 2010 година от 499,7 милиона души през 2009 година.
„Бейби бумът” в Ирландия, който започна през 2008 година, доведе до нива на раждаемост, които не са виждани от 90-те години на по-миналия век. В същото време през миналата година 40 000 души са напуснали страната, което е знак, че се завръща масовата емиграция.
Според данните на Евростат най-висока е смъртността в България – 14,2 на хиляда души.иаф

БЕ

Почти половината население на доспатските села Црънча и Бръщен работи в чужбина

Почти половината население на доспатските села Црънча и Бръщен работи в чужбина

22 юли 2010 | 18:24 /

Доспат. Почти половината население на доспатските села Црънча и Бръщен работи в чужбина, каза пред радио „Фокус” – Смолян кметът на село Црънча Юли Делибашев. Той обясни, че от близо 700 души население над 300 работят във Великобритания в областта на селското стопанство. Кметът обясни, че гурбетчиите стоят по 6 месеца в чужбина идват си за малко, като на тяхно място веднага заминава друга група работници от селото. Масовата емиграция от селото към чужбина е започнала преди четири години, когато няколко човека са заминали да работят във Великобритания. Доволни от труда на родопчаните, английските им началници поискали още работници и така за четири години всички трудоспособни жителите са работили в Англия. Хората работят в три големи ферми, но има и берачи на ягоди. Работниците стоят по шест месеца във Великобритания, идват в България за един месец, след което заминават за Гърция, където берат чушки и маслини. В село Црънча има само един цех, който осигурява работа на 40 шивачки. Другият работодател е кметството, което дава заплата само на кмета и един секретар. Делибашев посочи, че основната причина хората да работят в чужбина е липсата на перспектива не само в Доспатко, но в страната като цяло. „Въпреки тежкия живот на село няма хора, които да са емигрирали за постоянно от селото. Работят, връщат се, почиват малко и отново поемат на път, но няма такива, които, след като спестят пари от гурбет да се преместят да живеят в големите градове на страната, обясни Делибашев. Той каза, че това е добре за селото, защото спечеленото в чужбина се влага в населеното място. Хората, които остават да живеят в Црънча се занимават основно с производството на тютюн. Кметът обаче е категоричен, че след като от тази година спрат държавните субсидии, емиграцията от района ще е още по-голяма. „Всеки в момента чака субсидиите си от миналата година, като дори са обезверени, че ще ги дочакат до края на месеца, подчерта Делибашев.
Подобно е положението и в съседното село Бръщен. От 800 души население 400 души работят в чужбина. Хората се трудят във Великобритания, Гърция и село Първомай, като отново се занимават със земеделие.
Здравко БЕШЕНДЖИЕВ

иаф / БЕ

Около 3000 са емигрантите от община Сатовча

Около 3000 са емигрантите от община Сатовча

22 юли 2010 | 12:47 /

Сатовча. По груби сметки около 3000 души са емигрантите от община Сатовча. Това каза кметът на общината Арбен Мименов, предаде кореспондентът на радио “Фокус”-Пирин. По думите на Мименов, почти от всички по-големи села в общината има хора, напуснали страната и живеещи и работещи в чужбина. Най-голям обаче е техният брой в селата Кочан, Вълкосел, Слащен и Сатовча. Предпочитаните страни, в които са се устроили повече от емигриралите жители на община Сатовча, са Португалия, Испания, Гърция, САЩ и Норвегия. На места в тези страни дори има цели колонии от местни хора, които са се събрали да живеят в един и същи град. Процентът на завърналите се по родните си места емигранти вследствие на кризата е малък, но въпреки това го има. Повечето хора, работещи в чужбина, влагат спечелените от тях пари в имоти. Не липсват и инвестиции, чрез които се развива някакъв вид бизнес, но той е по-скоро семеен и не осигурява по-голям брой работни места, коментира кметът на общината.
Даниела КРАНТЕВА

иаф / БЕ

80 души от видинското село Антимово са емигрирали в чужбина

80 души от видинското село Антимово са емигрирали в чужбина

23 юли 2010 | 11:35 /

Антимово. 80 души от видинското село Антимово са емигрирали в чужбина, за да търсят препитание. Това съобщи за радио “Фокус”- Видин Светослав Флоров, кмет на населеното място. Той заяви, че хората са се ориентирали към Гърция, Испания и Италия. Работата на жените е свързана с гледането на възрастни хора, заплатата им е между 700 и 800 евро. Повече пари получават мъже, заети в сферата на строителството – 1200 евро. “Около 400 - 600 евро са разходите за плащане на наем и храна, затова и малко спестяват. Въпреки това емигрантите помагат на родителите си и им изпращат пари. Някои от местните хора работят като работници във фабрики и заводи, малко от тях имат осигуровки”, посочи Флоров. Повечето от тях със спестените средства ремонтират жилищата си в селото. “Аз имам син, който от 13 години е в Италия, миналата година искаше да започне работа във Видин, но така и не намери. Емигрантите идват във видинското село Антимово за по няколко седмици и пак се връщат в чужбина. Преди 5 години в село Антимово центърът беше пълен с деца, сега всички се отправиха да работят в София и или чужбина”, коментира Светослав Флоров. Според него проблемът с обезлюдяването в селото е сериозен.
Десислава МЕТОДИЕВА

иаф / БЕ

Значително са намалели покупките на имоти във Великотърновско от завърнали се български емигранти

Значително са намалели покупките на имоти във Великотърновско от завърнали се български емигранти

23 юли 2010 | 12:41 /

Велико Търново. Значителен спад на закупуването на недвижими имоти от завърнали се български емигранти отчитат във Великотърновско. Това съобщи за радио „Фокус” – Велико Търново Ивайло Славов, брокер на недвижими имоти в града. Докато преди около три-четири години, около 35 % от купувачите на имоти във Велико Търново и района са били именно българи, живеещи в чужбина, сега такива сделки се правят рядко. Като една от причините за това Славов посочи понижената платежоспособност на българите, работещи извън границите ни, заради световната финансова криза. „Освен това, много от тях са принудени да се върнат в страната, поради това, че са изгубили работата си”, отбеляза брокерът. Тези, които се завръщат в страната и купуват недвижими имоти, около 90 % от тях предпочитат да градските. Най-често целта е инвестиция или отдаване под наем. „Българи, живеещи трайно в чужбина, купуват жилище, което отдават под за пет-шест години и след като се завърнат, го използват като собствен дом”, каза още Славов.
Катерина АСПАРУХОВА

иаф / БЕ

Рязко са спаднали покупките на имоти в Гоцеделчевско от емигранти

Рязко са спаднали покупките на имоти в Гоцеделчевско от емигранти

23 юли 2010 | 13:00 /

Гоце Делчев. Много от емигрантите от Гоцеделчевския район до преди две години влагаха спечелените от тях средства в чужбина в закупуването на имоти, предимно в Гоце Делчев, предаде кореспондентът на радио “Фокус”-Пирин. Тенденцията бе ясно изразена особено по отношение на емигрантите от селата в района. Те масово купуваха жилища ново строителство, което доведе и до бум на строителството в Гоце Делчев. Откакто започна финансовата криза в света и в България обаче, тези покупки рязко са спаднали, коментираха брокери на недвижими имоти. По техни наблюдения, почти никой в момента не купува имот или жилище като инвестиция, а само по необходимост. Хиляди са емигрантите от община Гоце Делчев, които са напуснали родните си места в последните години. Основната част от гурбетчиите живеят в Испания, Португалия, САЩ и Гърция, но има и доста в Италия, Великобритания и други страни.
Даниела КРАНТЕВА

иаф / БЕ

Цели семейства от карловското село Климент емигрират в Англия и Испания
23 юли 2010 | 15:01 / Агенция "Фокус" / Общини
Карлово. Цели семейства емигрират в чужбина и този процес започна отпреди близо 10 години. Това съобщи за радио “Фокус” – Пловдив кметът на карловското село Климент Мано Манов. Населението на селото е около 1400 души, но вече 100 от тях са напуснали родното си място заради безработицата. Според Манов, престоят на заминалите за чужбина семейства не е толкова продължителен, тъй като повечето от тях се връщат през летните месеци, като някои се прибират само за почивка и да се видят с близките си, а други, за да направят подобрения на своите къщи. Децата на емигриралите в чужбина семейства не се връщат докато не приключат образованието си, а и след това не е сигурно дали ще искат да се приберат в България. В село Климент има и няколко къщи, закупени от чужденци – англичани и ирландци, но хората вече не искат да продават къщите си, каза Манов. През миналата година младо английско семейство, закупило имот в с. Климент, е направило сватба в селото, като в деня на сключването на гражданския брак англичаните са искали да има от старите каруци и типичните за българския фолклор орнаменти. След сватбата обаче английското семейство не се в върнало в село Климент, каза още кметът и уточни, че има около осем-девет къщи, закупени от чужденци, но те рядко ги посещават.
Димитър ВЛАДИМИРОВ

иаф / БЕ

10 семейства и още 80 души са емигрантите от видинското село Гомотарци

10 семейства и още 80 души са емигрантите от видинското село Гомотарци

23 юли 2010 | 12:18 / Агенция "Фокус" / Общини

с. Гомотарци. 10 семейства и още към 80 души са емигрантите от село Гомотарци, които работят предимно в Италия, Испания и Кипър, каза за радио “Фокус”- Видин Любен Стоянов, кмет на населеното място. „Селото не е от най-малките във Видинска община, 700 души живеят, но младите хора избягаха в чужбина защото за тях работа няма тук”, допълни кметът. Той посочи, че мъжете работят в строителството, във фабрики и получават между 1200 и 1700 евро месечна заплата. Жените гледат възрастни хора за 600 - 800 евро на месец или работят в оранжерии, където заплатата е малко по-висока до 1000 евро. Повече от 10 години емигрантите от Гомотарци работят в чужбина. „Никой от тях не се е върнал, никой!”, категоричен е кметът Любен Стоянов. Според него причината е липсата на работа и достойно заплащане, което да осигури стандарт на семействата им. „Между 100 - 200 евро изпращат на родителите си всеки месец, за да преживяват. Лятото, като се върнат в отпуска, правят ремонти на къщите си – изолация, нови дограми, хубави огради. Купуват домакинска техника. Така и родителите им живеят в добри условия и са сигурни – утре и да се разболеят, децата им ще изпратят пари за лечението им”, допълва Стоянов. Преди кризата много от емигрантите са си купили жилища във Видин, ремонтирали са ги с надеждата, че един ден ще се върнат да живеят в родния си край. „Не вярвам да се върнат, във Видин няма работа, така ще стоят апартаментите заключени”, допълва гомотарският кмет. Той обясни, че емиграцията продължава – учениците, които завършват веднага отиват при родителите си в чужбина. Вече почнаха и хора на средна възраст да се изселват – трудно се преживява във видинския край, обобщава кметът на Гомотарци.
Анна ЛОЗАНОВА

иаф / БЕ

Преди 12 години от видинското село Кошава са емигрирали 50 семейства в Италия

Преди 12 години от видинското село Кошава са емигрирали 50 семейства в Италия

23 юли 2010 | 14:27 /

с. Кошава. Преди 12 години от видинското село Кошава са емигрирали 50 семейства в Италия. Това съобщи за радио “Фокус”- Видин Галина Николова, кмет на населеното място. Над 100 жители на селото работят в Испания, Гърция, ЮАР и Америка. “Почти цялото средно поколение е емигрирало извън страната. Те се водят с постоянен адрес във Видин заради децата им”. Във всяко едно домакинство има по един емигрант – родители или деца. Николова коментира, че хората пращат пари на родители си за закупуване на дърва. Местното население работи в строителството като градинари и във фирми. Жените чистят домовете или гледат възрастни хора. Със спестените пари хората ремонтират къщите си. Кметът на Кошава обясни, че досега нито от жителите не сее върнал да живее в селото, идват само по време на отпуските си.
Десислава МЕТОДИЕВА

иаф / БЕ

Емигрантите от Карнобат са създали колония в Португалия

Емигрантите от Карнобат са създали колония в Португалия

23 юли 2010 | 14:20

Бургас Емигранти от Карнобат са създали своя колония в Португалия, съобщи пред радио „Фокус” - Бургас кметът на община Карнобат Георги Димитров. По думите му сред останалите предпочитани дестинации за работа са Испания и Гърция. Според него хората, които заминават за там, си изкарват прехраната с работа в сферата на строителството и селското стопанство. Не липсват и специалисти, които заминават на работа извън страната, но предимно в Централна Европа. Точна статистика за техния брой обаче няма. „В последно време има някакво задържане, дори някои от хората вече се връщат. Специално в Испания се оказа, че кризата не е по-малка и безработицата, и може би там остават само тесните специалисти. Потокът зад граница вече не е толкова, колкото беше както преди няколко години”, коментира Димитров. По думите му хората се завръщат, защото зад граница няма достатъчно работа. Според неговите наблюдения завърналите се си купуват в България предимно апартаменти и коли, но това е било преди разгара на кризата.
Калина ЕНЧЕВА

иаф / БЕ

Над 100 са емигрантите от гоцеделчевското село Мусомища

Над 100 са емигрантите от гоцеделчевското село Мусомища

23 юли 2010 | 09:08 /

Гоце Делчев. Над 100 са в момента емигрантите от гоцеделчевското село Мусомища. Това каза кметът на селото Иван Ламбрев, предаде кореспондентът на радио “Фокус”-Пирин. Емигрантите са пръснати в различни страни, като част от тях са в Испания, Португалия, Гърция, Великобритания и САЩ. Преди няколко години броят на емигрантите от селото е бил много по-голям и предимно съсредоточен в Португалия. В последните две години обаче, с настъпването на икономическата криза, много от хората са се прибрали по домовете си в Мусомища. Малцина от тях инвестират в имоти, тъй като повечето имат свои жилища, които с припечелените пари подобряват. Няколко са и местните хора, завърнали се от гурбет, които са развили собствен бизнес.
Даниела КРАНТЕВА

иаф / БЕ

Емигрантите от сатовчанското село Кочан са над 1000 души

Емигрантите от сатовчанското село Кочан са над 1000 души

23 юли 2010 | 13:46 |

Кочан. Сатовчанското село Кочан е едно от населените места в Гоцеделчевско с най-голям брой емигранти в чужбина, съобщи кметът на селото Румен Орачев, предаде кореспондента на радио “Фокус” - Пирин. Грубата сметка показва, че хората, излезли трайно от селото и установили се в чужбина, са над 1000 души. Най-много от тях са съсредоточени в момента в Испания, докато преди години основната група е била в САЩ. Един от интересните и куриозни факти за село Кочан е, че около 300 души оттам са спечелили зелени карти и живеят трайно в САЩ, като основно населяват двата щата – Пенсилвания и Ню Джърси. Според кмета на Кочан Румен Орачев, емигрантите от Кочан в САЩ поддържат добри отношения помежду си, събират се често на празници, а мнозина от тях имат вече развит сериозен бизнес на американска земя. Малцина обаче са направили опит да създадат свой бизнес в родното си село Кочан, но повечето са се отказали, тъй като не им е потръгнало.

иаф / БЕ

От 110 регистрирани семейства в неделинското село Кундево,102 са емигрирали

От 110 регистрирани семейства в неделинското село Кундево,102 са емигрирали

23 юли 2010 | 12:06 |

Неделино. От 110 регистрирани семейства, само осем живеят за постоянно в неделинското село Кундево. Това каза пред радио „Фокус” – Смолян кметът на селото Стоян Козуев. Той обясни, че младите и работоспособни семейства масово напускат селото и се установяват в чужбина и работят на полето, където търсят препитание в областта на селското стопанство. Козуев обясни, че хората се насочват основно в Испания, Германия и Англия. По-голяма част обаче са се преселили в района на Пазарджик, Първомай, Мъглиж, Орешец и други, където взимат земеделска земя под наем и сеят тютюн и зеленчуци. Кметът обясни, че тези, които са в чужбина, си идват в годината веднъж. Тези, които работят на полето, се прибират в края на месец ноември и в края на февруари изчезват отново. Като причина за високата емиграция, кметът посочи липсата на работни места. „В цялата община Неделино няма никаква работа, абсолютно всички цехове и предприятия са ликвидирани”, обясни Козуев и добави, че има само три-четири шивашки цеха, които плащат нищожни заплати и работят от време на време. Другата алтернатива за хората от Кундево е отглеждането на тютюн, но земята в района не може да се обработва механично, което оскъпява стойността на продукцията и за това хората предпочитат да сеят тютюн, но на полето. Фермери от селото дори са си закупили трактори и къщи във вътрешността на страната. Има такива, които взимат големи блокове земя, за чиято обработка набират бригади от селото, но има хора, които наемат по стотина декара земя, засаждат я с тютюни, и ги обработват сами. Кметът бе категоричен, че ако управниците не вземат спешни мерки за Родопите, нещата ще се влошат, защото хората един ден ще спрат да се прибират. „Трябва да се намери алтернатива и малко, или много да се задвижи някаква промишленост, защото тези алтернативи, които ни предлагат - да сеем билки е вятър работа. Ще се налива от пусто в празно и това е”, категоричен е кметът на селото. По думите му най-големият проблем на селото в момента е, че община Неделино е фалирала и вече два месеца в Кундево не са виждали улично осветление. „Ако от София не се помисли за Родопите, не знам кой ще помисли. Трябва да се прибегне към времето, когато социализмът мислеше, имаше постановление 22, 31-во не знам си кое, създаваше поминък по общините погранични. А сега по време на демокрацията тези неща са изхвърлени много далеч”, припомни Стоян Козуев.
Здравко БЕШЕНДЖИЕВ

иаф / БЕ