Българинът от Ню Йорк е гост на Sofia Design Week, който стартира вчера
Наше момче върти рекламите на MTV
От Nike не спечелих пари, но натрупах слава, казва Андре Андреев
Андре Андреев (вляво) и Дан Къвърт
"Майка ми спечели зелена карта и там имахме приятели. Тя е филолог и работеше в пернишкото кино. Майсторството в графичния дизайн дължа на баща си. Той беше автор на учебниците ни, но в клас никой не ми вярваше, че това е баща ми. Понякога ми рисуваше домашните и минавах за звезда", започва историята си Андре. Докато са сами в Щатите, майка му работи в ресторанти и след 5-6 години успява да се пребори за собствен магазин. Андре завършва тук 6 клас и започва там направо от 8-и. След гимназията хуква към улиците на Сан Франциско, за да учи колеж по графичен дизайн. Преди това печели трето място в САЩ на състезания по дизайн между всички такива паралелки в страната. "Наградата беше много смешна - отвертка, защото работехме на принт машини и с нея можех да регулирам печата", смее се Андре.
"Трудно ми беше в Сан Франциско, защото на 17 трябваше да плащам и колежа, и квартирата си. Беше 20 000 долара на година. Но само половината покривах със стипендия. Учих графика, но имаха добри програми по уебдизайн и анимация и това също ми помогна."
Първата му работа е във фирма за уебдизайн, където се труди почти без пари, само за да открадне занаята. Започва да работи за Nike, Redbull. И като завършва колежа, има портфолио не със студентска, а с професионална работа, което му отваря вратите.
После отива в Ню Йорк и си пуска CV в 10 компании. С късмет попада в MTV. Пробва се в департамента за графика и брандиране, но нямали места. Харесват го в отдела, където правят телевизионната анимация. Така на Андре му се налага за два дни да разучи програмите, които движат картинките, защото дотогава е "статичен" графичен дизайнер. Няма опита на аниматор, обаче така прекроява проектите си, че успява да ги убеди, че е добър. Тогава е едва на 20. Офисът на MTV е в небостъргач на "Таймс скуеър". Две години Андре работи за медията и прави церемониите по награждаванията Music video awards. В екипа е с хора от Франция, Ямайка и азиатци. Ходели до Ел Ей, Маями да снимат. Всичко за различни промоции и шоута, което е анимирано там, е почеркът на Андре. Музикалният гигант го утвърждава като име в бранша. Андре и Дан четат и лекции в университета в Прат, издали са и книга.
Правят от уебсайтове, дизайн на дрехи до сватбени покани. Анимацията, уебстраниците и motion graphics са специфични за Андре, това, което мърда и трябва да се трансформира в друго. "Телефонните и телевизионните екрани трябва да се пълнят с нещо. Затова електронната медия ми е по-интересна", казва той. Дан пък е по-добър в графиката лого, брандиране и затова се допълват така успешно. В началото не се харесват и са конкуренти в колежа, но после преценяват, че заедно ще са по-силни. "За да стартираш бизнес, фирма, ти трябват 2 седмици и 500 долара. Не е много трудно. Така започнахме с Dres code. После Дан дойде в MTV. Една от големите ни поръчки е на Nike. Винаги сме се шегували с Дан, че ще работим за тях, ако ни позвънят. Защото и там всичко е с връзки и ни се струваше невъзможно. Но чудото стана. Обади ни се шефът на спортната им мода Ал Баик. Трябваше им дизайн за 10 различни модела тениски, в които да сложим тема от Ню Йорк. Имахме само три дни. Веднага извикахме 15 приятели да помагат, даже една от идеите е на баща ми - термостат и град. Предложихме 50 дизайна, те избраха 10. Моята идея дойде от магазинчетата бодегас, характерни за града. Те си рисуват по прозорците промоциите и цените. Снимах ги и заместих надписите, характерни за спорта. Сложихме и колажи с храна, метро и колела. И така си свършихме работата, не спечелихме нищо, защото платихме на колегите, които помагаха. Но завоювахме име", разказва Андре. Тениските са на пазара от декември, но само за Ню Йорк. Последните им проекти са за "Делойт и Туш" и водка "Белведере".
Андре живее в апартаментче в Бруклин, рита футбол с приятели, няма кола и купонясва из клубовете. Казва, че Ню Йорк е уникален като американски град, който е строен, без да се предвиди големият трафик. Затова не може да има много коли и хората са по-близко един до друг.
Боряна Колчагова
стандарт