сряда, 20 юли 2011 г.

Есплоататорска и фашистка Германия на Меркел през 21 век

Култура и общество | 05.07.2011

Измамени и гладни: български гурбетчии в Германия

Тежък труд без пари

Тежък труд без пари

Десетки хиляди българи пристигат в Германия с надеждата за по-добър живот. Повечето обаче имат шансове само за работа на черно, което ги превръща в обект на безмилостна експлоатация, оставаща скрита за повечето германци.

В ранни зори на един от площадите в Хамбург се събират мъже с изтъркани якета и евтини найлонови торбички. Това са работници от България и Румъния. Надеждата им е, че някой ще ги вземе на работа, за да изкарат малко пари на черно.

И действително - една кола спира. Няколко от късметлиите се качват. В колата става бързо ясно, кой диктува положението - работодателят. По пет евро на час - толкова е тарифата. Пари, за които никой друг в Германия не би се съгласил да извършва тежък физически труд. Затова и се работи нелегално - най-вече по строежи.

Полицаи проверяват чужди работници


Полицаи проверяват чужди работници

В устата на вълка

"Често се качваме в колите със страх , без да знаем дали изобщо ще ни платят по-късно", казва един от работниците. Някои от тях са регистрирали дори еднолични фирми, т.е. престоят им в Германия, формално погледнато, е легален. Друг е въпросът, че част от тези фирми също са фиктивни. Никой от работодателите, които ги наемат, не сключва обаче с тях легален договор.

"Доверихме се на германските закони, дойдохме тук и попаднахме в устата на вълка. Дължат ни много пари за изработен труд", оплаква се българин, който има официално регистрирана фирма. Това е кръговрат от безработица и измами. От една страна - гладни чужденци, от друга - германски работодатели, използващи безогледно този факт. Често се стига до скандали помежду им.

Някои от чуждите наемни работници спят по цели седмици в колите си. И никоя германска институция не се чувства отговорна за тях. Маркус Шрайбер от общинската управа в Хамбург обяснява: "Ние отговаряме само за регистрацията на фирмите."

Разпределението на правомощията между отделните служби и власти обаче оставя и вакууми. В един от тях съществува българинът Иван, който живее на 16 квадратни метра със сестра си, зет си и племенника си. Взели са стаята под наем от друг наемател - за цели 350 евро на месец.

Престъпление има - отговорни обаче няма

Иван показва документа за това, че е регистрирал фирма. Досега обаче не му е донесъл късмет. Разбира се, че му се иска да работи като всички останали граждани на ЕС - легално. Сега обаче най-много му се иска да си получи парите, които е заработил. Той не е единственият с подобна съдба.

И други наемни работници показват документи за фирми, старателно попълнени от тях списъци с изработени часове, но изработени "на черно" - без легален договор. Работодателите им оставят обикновено само малките си имена и мобилен телефон за връзка.

Борбата срещу нелегалната работа не се е увенчала с особен успех


Борбата срещу нелегалната работа не се е увенчала с особен успех

Иван и племенникът му си търсят от подобни "началници" общо 8 хиляди евро - неплатени надници и то за тежък физически труд на един от строежите в Хамбург. Шефът на фирмата отказва интервю, заявявайки че нито един българин не е бил пряко нает от него. Да, вярно е, че българите не са наемани лично от него, а от друга фирма. Но тази фирма също работи за него. Така германските фирми печелят на гърба на гладните източноевропейци. Синдикалистът Петер Бреме се възмущава:

"Най-лошото е, че това са граждани на ЕС с регистрирани фирми, които обаче нямат възможност да сключат нормални трудово-правни отношения и затова биват мамени от работодателите си", казва той и обещава помощ. Въпреки всичко българските наемни работници са всяка сутрин на Хамбургския площад, разпънати между надеждата и робията в богата Германия.

Автор: А. Хилмер, М. Липчева, Редактор: Б. Узунова


дв / Germany link

Няма коментари:

Публикуване на коментар

bulgarianemigrants@gmail.com

Портал за Турция