сряда, 26 май 2010 г.

„Тук-там” – организация на млади хора,завърнали се от чужбина !

„Тук-там” – организация на млади хора,завърнали се от чужбина !

Автор:Лина Иванова

© Снимка: tuk-tam.bg

Трябва да „спре изтичането на мозъци”. Младите хора трябва да се върнат и да помогнат по някакъв начин на страната си, смята Христо Бояджиев.

„Ние вярваме в България и искаме да й помогнем с това, което видяхме и чухме в чужбина.” Това е записано в електронния сайт на създаденото преди малко повече от две години сдружение „Тук-там”. Зад закачливото на пръв поглед наименование са застанали вече около 1 500 момичета и момчета. Те напълно сериозно и мотивирано са направили своя личен избор – да се завърнат тук, където са родени, и да донесат със себе си образованието и опита, който са натрупали там – в най-престижните университети в чужбина. И тъй като интернет пространството в днешно време е най-естественото място за общуване на младите хора, първите стъпки на сдружението започват със създаването на фейсбук група. Постепенно в тази мрежа се включват все повече хора.

„Първоначалната идея на „Тук-там” е тази социална мрежа да послужи като една опорна точка за хора, които искат да започнат живота си почти отначало, след като се върнат в България – споделя една от участничките в сдружението Диана Димитрова. - В първия момент след завръщането от чужбина може да усетиш, че ти липсват някои неща оттам, където си бил. Може да имаш нужда от нов социален кръг или просто искаш да си поговориш с човек, който е имал същите преживявания като теб и може да те разбере, без да е необходимо да му обясняваш много. Сред нас има и хора, които са си намерили работа тук именно чрез общуването в сдружението ни.”

След като завършва Американския колеж в София, Диана заминава за САЩ, където следва политология. Една седмица след дипломирането си в Америка, се завръща в България и скоро след това си намира работа. Признава, че обича да пътува и се чувства добре на нови и непознати места, но отиването й в чужбина не е било свързано с желание да остане там завинаги. Друг активен участник и съосновател на сдружението е Христо Бояджиев. Той е завършил бизнес-администрация, маркетинг и информационни технологии в Американския университет във Вашингтон.

„Отидох с желанието да видя какво представлява това общество, да го опозная – разказва Христо. - Начинът на живот в Америка обаче не ми допадна много, така че завръщането ми тук не беше предшествано от никакво колебание. Аз знаех, че искам да се върна. От една страна за мен приятелите и семейството са много важни. От друга страна това „изтичане на мозъци”, на което сме свидетели през последните години, трябва да има някакъв обрат. Може да звучи много идеалистично, но младите хора трябва да се върнат и да помогнат по някакъв начин на страната си. Не става въпрос за големи дейности, но самият факт, че младите хора влизат в икономиката и работят, това е предостатъчно.”

© Снимка: tuk-tam.bg

Диана Димитрова обича да пътува и се чувства добре на нови и непознати места, но смята, че мястото й е в България.

Именно намирането на работа понякога е много трудно за завърналите се с дипломи от чужбина млади специалисти. Това е провокирало основателите на сдружението „Тук-там” да се ангажират с проект, който да е в помощ на новодошлите. Нарича се „Кариера в България. Защо не?”. Диана Димитрова разкрива подробности:

„Целта ни е да направим среща между хора, които си търсят работа в България, с работодатели, които имат интерес да наемат хора с опит в чужбина. Събираме ги на едно място и им даваме възможност и едните, и другите да кажат от какво имат нужда. Фирмите обявяват позициите си за работни места, имат щандове, изпращат свои хора, които да разказват за своята дейност, да обясняват, да видят кандидатите. В същото време върви и програма с лектори, които говорят по различни теми – „Финансовата ситуация в страната” или „Какво е да си преуспял българин в България?”. Друга много интересна дискусия беше „България през очите на чужденците, които работят тук”. Това също се посрещна много добре от публиката ни.”

По време на провеждането на миналогодишното издание на „Кариера в България. Защо не?” е имало регистрирани 1 500 кандидати, търсещи работа. Броят на фирмите-участнички е бил около 50. Освен с този проект, членовете на „Тук-там” се ангажират и с някои социални дейности. Събират дрехи за дарения за социални домове, почистват квартални градинки. Естествено, не липсват и забавления. Почти всеки месец се организират партита и събирания, на които младите хора се запознават, общуват и си помагат взаимно като разменят идеи.

бнр / БЕ

понеделник, 24 май 2010 г.

133-ма българи прекараха нощта на мадридското летище,след като самолет на нискотарифната компания Уизеър не можа да излети заради авария !

133-ма българи прекараха нощта на мадридското летище,след като самолет на нискотарифната компания Уизеър не можа да излети заради авария !

133-ма българи прекараха нощта на мадридското летище !

133-ма българи прекараха нощта на мадридското летище, след като самолет на нискотарифната компания Уизеър не можа да излети заради авария.

Причината за 18-часовия престой на сънародниците ни се оказа проблем с налягането в гумите на самолета. Това не е първият инцидент на Уизеър. Преди по-малко от месец друг самолет на Уиз еър пак спука гума при кацането си на летище София.

След 9 вечерта вчера самолетът на евтината компания предприема излитане от мадридското летище. По време на ускорението уредите отчитат понижено налягане в гумите и пилотът решава да прекрати излитането. Спирането обаче е рязко и стрязка пътниците.

"Рязко спиране, много рязко, пушаци. Имаше ли риск за пасажерите - не толкова, пилотът си знаеше работата."

"Къде прекарахте нощта? На летището. Дадоха ли ви храна, напитки? Да, беше осигурена храна."

Най-голямо притеснение оказва се преживяват близките, които посрещат пътниците.

Диана Калчева:
"Просто от притеснение се изприщих, това е голямо вълнение, човешки живот, никаква информация, влизаме тук - госпожо на таблото каквото пише."

Валентин Ангелов:
"Без пари да ми кажат, няма да се кача. Това е просто срам, срам. Сестра ми е с 2 малки деца и притеснението е огромно."

Само преди 3 седмици самолет на същата нискотарифна компания пак спука гума, но не при излитането, а при кацането на летище София. Полетът беше от Венеция, а на борда имаше 149 пътници. Никой не пострада.

бнт / БЕ

неделя, 23 май 2010 г.

Как българите в Испания се справят с кризата !

Как българите в Испания се справят с кризата !

Безработицата е един от най-тежките проблеми в Испания. Тя вече надхвърля 20 процента, което е най-високата стойност в страните от Еврозоната. Над 4 милиона души живеят от помощи. Сред най-засегнатите са емигрантите.

Квартал Карабанчело в Мадрид. Място, където са създали своя испански дом много емигранти. 8 и половина сутринта. Оживление около спирките на метрото - от хора, тръгнали на работа.

- Много, много тежко усещаме кризата, страхувам се да не загубя работата си, гледам да не закъснея, за да не ме накажат.

Оживление и пред вратите на бюрата по труда, които отварят в 9. Служители разказват, че на ден минават по около 500 безработни.

- Не работим нищо, нито аз, нито жена ми, разчитаме на социални помощи, за да можем да издържаме семейството, децата. Търся работа, но засега нямам успех.

- Познавам много чужденци, които живеят на улицата, защото са останали без работа, някои дори нямат пари да се върнат в родината си.

Властите в Испания отпускат средства на бедстващи чужденци - най-често от латинска америка, само ако гарантират, че в следващите няколко години няма да се връщат в страната.

Сега в Испания живеят около 150-200 хиляди българи. Пред едно от бюрата попадаме на семейство от Смолян. Не желаят да застанат пред камерата.

- Нямате работа ли? - Родителите ми не работят.

С кризата в Мадрид се бори успешно друг българин.

- Къде живееш? - На квартира с жената, плащам 300 евро, успяваш ли да изкараш 300 евро - да, но да спестиш не можеш. Жената работи ли? - не.

Асен не смята скоро да се връща в България. Близо до лъскав хотел в центъра на Мадрид си докарва пари, на които ще завидят хиляди други гурбетчии.
Автор: Надежда Василева



бнт / БЕ

събота, 22 май 2010 г.

Най-добре и най-зле платените професии в САЩ !

Най-добре и най-зле платените професии в САЩ !



Май 2010

На вниманието на всички, чакащи лотарията за зелена карта в САЩ, е следващия материал. Кои професии са най-добре платени в САЩ?

Според списание „Форбс" най-много пари в САЩ вземат лекарите. Различните специалности при медиците заемат целия топ 10 на най-високоплатените длъжности, като единствената немедицинска професия в първата десетка е изпълнителен директор на компания, под номер 9.

На първо място са хирурзите с годишна заплата от 219 770 долара.

Най-зле платени са служители в заведенията за бързо хранене.

Ето и повече подробности:

Най-добре платени

1. Хирурзи

Средна годишна заплата: 219 770 долара

Разлика от миналата година: +6.2%

Брой служители в страната: 44 560

Щат, в който вземат най-високи пари: Уайоминг

2. Анестезиолози

Средна годишна заплата: 211 750 долара

Разлика от миналата година: +7.1%

Брой служители в страната: 37 450 долара

Щат, в който вземат най-високи пари: Вашингтон

3. Зъбнолицев хирург

Средна годишна заплата: 210 710 долара

Разлика от миналата година: +10.6%

Брой служители в страната: 5 390

Щат, в който вземат най-високи пари: Западна Вирджиния

4. Зъболекар ортодонтист

Средна годишна заплата: 206 190 долара

Разлика от миналата година: +5.7%

Брой служители в страната: 5 140

Щат, в който вземат най-високи пари: Роуд Айлънд

5. Гинеколог

Средна годишна заплата: 204 470

Разлика от миналата година: +6%

Брой служители в страната: 20 380

Щат, в който вземат най-високи пари: Уисконсин

В първата десетка влизат още семейните лекари, лекари с друга специалност, психиатрите и единствената немедицинска професия в списъка - изпълнителен директор на компания.

Най-зле платените професии:

1. Помощник кухня

Средна годишна заплата: 18 120 долара

Разлика от миналата година: +4.1%

Брой служители в страната: 2 695 740

Щат, в който вземат най-високи пари: Окръг Колумбия

2. Готвач в заведение за бързо хранене

Средна годишна заплата: 18 230 долара

Разлика от миналата година: +3.5%

Брой служители в страната: 539 520

Щат, в който вземат най-високи пари: Масачузетс

3. Мияч на съдове

Средна годишна заплата: 18 330 долара

Разлика от миналата година: +3.3%

Брой служители в страната: 519 990

Щат, в който вземат най-високи пари: Невада

4. Асистент във фризьорски салон

Средна годишна заплата: 18 890 долара

Разлика от миналата година: +3.2%

Брой служители в страната: 16 170

Щат, в който вземат най-високи пари: Масачузетс

5. Барман/служител в кафене

Средна годишна заплата: 18 900 долара

Разлика от миналата година: +3.3%

Брой служители в страната: 402 020

Щат, в който вземат най-високи пари: Хавай

В десетката на най-зле платените професии влизат още касиер, служители в увеселителни паркове, портиери.

http://meto76.blog.bg / БЕ

вторник, 18 май 2010 г.

Immigration / Emigration !


Условия на Живот и Труд в Испания !

Условия на Живот и Труд:

Испания

Обща информация:

Площ: 504 782 кв.км
Население: 45 200 737
Езици: испански

Регистрация и установяване:

За влизане в Испания българските граждани се нуждаят само от лична карта или паспорт.

Ако планирате да останете в Испания за период, по-дълъг от 3 месеца, Вие трябва да кандидатствате пред Офиса на чужденците или в полицейското управление за регистрация в Централния регистър на чужденците. Необходимо е да представите валиден паспорт или лична карта и да заплатите такса. От офиса ще ви издадат регистрационно удостоверение с идентификационен номер за чужденци - NIE (NúmerodeidentificacióndeExtranjeros).

Регистрационно удостоверение може да се получи от местния съвет /Ayuntamiento/след като представите доказателства, че живеете в Испания – копие на договор за наем или документи за платени сметки за електричество или вода.

Ако за първи път започвате работа в Испания, трябва да получите собствен социално-осигурителен номер. Можете да кандидатствате за него сам или работодателят ви да го направи вместо вас. Необходимите документи са апликационна форма TA – 1 и лична карта/паспорт. Социално – осигурителната карта, която ще получите, трябва да бъде представена в съответния здравен център, за да получите здравно удостоверение.

Търсене на работа:

От 01.01.2009г. Кралство Испания отвори трудовия си пазар за български работници, т.е за да започнете работа там, не Ви е необходимо разрешение за работа. В повечето случаи, за да получите работа в страната е необходимо да говорите поне малко испански. За да търсите работа в стрната можете да се регистриратее в обществената служба за заетост. За целта трябва да сте на възраст над 16г., да представите лична карта, както и да посочите адрес, на който живеете в Испания. Друг източник за намиране на работа са частните агенции, но те могат да ви поискат заплащане. Агенциите за временна заетост - ETT са полезни, ако търсите временна работа. Обикновено те наемат работниците /сключват трудовите договори/ но ги предоставят на различни компании за работа. За работа можете да проверите и в националните и регионалните вестници, като повечето обяви за работни места се публикуват в неделните издания.
За повече информация – Обществена служба за заетост: www.inem.es

Социална сигурност:

В Испания съществуват 2 нива на социално осигуряване:

· схема на сътрудничество -тази схема покрива хората, които живеят или легално пребивават в Испания, при положение, че са наети или самонаети лица;

· схема на не-сътрудничество - тази система се прилага за всички испанци, пребиваващи в Испания, Латиноамериканци, Португалци, Бразилци, граждани на Андора и Филипините, както и граждани на други страни, за които се прилагат споразумения или конвенции.

Всеки, който започва работа в Испания, трябва да получи собствен социално-осигурителен номер /виж раздела за регистрация и установяване/. Работодателите са задължени да кандидатстват за членство на своите работници в социално – осигурителната система. Работодателите удържат необходимият процент от месечната брутна заплата и тази удръжка се отбелязва в месечния фиш.

Всички наети и самонаети лица трябва да се присъединят към социално- осигурителната система и да заплащат месечно социално-осигурителните си вноски.

Данъци:

Работодателят удържа дължимите от работника данъци и социални осигуровки от месечната брутна заплата. Дължимият данък върху личния доход се начислява върху всеки доход, придобит чрез труд или инвестиции и се увеличава прогресивно. Задължението да се декларира доходът започва от 22,000 евро /за 2008г./.

Данъкът се декларира през м. Май и Юни на годината, следваща данъчната /данъчната година съвпада с календарната/.

По принцип, ако живеете в Испания 183 дни или повече през една данъчна година, Вие ще трябва да декларирате всичките си доходи, независимо къде сте ги придобили.

Ако сте работили в Испания за период, по-малък от 183 дни, и започнете работа в друга европейска държава, вие можете да пойскате обратно данъците, които са ви били удържани, докато сте били нает на работа в Испания. За целта трябва да представите в данъчната агенция формуляр 215, удостоверение за пребиваване в държавата, в която работите и удостоверение за направените ви удръжки. Периодът, в който можете да предявите претенции за възвръщане на данъците, е 4 години.

За повече информация – Данъчна служба: www.minhac.es, Държавна администрация – Данъчна агенция: www.aeat.es

Живот:

За да наемете жилище в Испания е необходимо да подпишете договор със собственика. Ако договорът е за наемане на жилището за по-малко от 5 години, с всяка година договорът автоматично се подновява. Ако в договора не е уговорен срок, то се приема, че наемането е за 1 година. При подписване на договора Вие ще трябва да платите на собственика депозит в размер на 1 или 2 месечни наема. Цените на наемите в Испания са доста високи. За ориентиране в цените на жилищата – наемане на апартамент в къща струва между 400 и 600 евро. Ако апартаментът е двустаен цената е между 500 и 900 евро. Наемането само на стая е между 180 и 270 евро месечно.

В Испания държавата покрива здравните и фармацевтични нужди на своите граждани чрез Националната здравна служба, финансирана чрез социално – осигурителните вноски и управлявана от автономни общности чрез Здравния департамент и регионалните Здравни служби. Повече от 90% от населението използава тази система за здравните услуги.

След получаване на здравна карта на работниците се полага безплатна медицинска и болнична помощ, но не и дентално обслужване. Системата предоставя на лицата да избират свой личен лекар – GP. При спешни случаи, най-доброто, което можете да направите, е да отидете до най-близкия A&E отдел или да повикате линейка на тел. 112.
За повече информация за здравната система- www.msc.es
За повече информация за настаняване – www.vivendum.com

Образование:

Посещението на детски ясли и детски градини е доброволно. Началното образование е задължително и обхваща децата от 6- до 12-годишна възраст. Средното образование също е задължително и включва възрастовата група от 12 до 16 години. След завършване на средното образование, учениците могат да продължат да учат за средно ниво на професионално обучение или за т.нар bachillerato /сертификат за напускане на училище/. Това обучение –bachillerato продължава 2 години, обикновено от 16 до 18-годишна възраст и дава основата за професионално висше образовние или, при успешно преминаване на тестове – за университетско образование. Университетското образование се разделя на три нива – в някои случаи първото ниво дава квалификация за университетска диплома, второто ниво дава бакалавърска степен и третото ниво – квалификация доктор.
За повече информация – www.mec.es

Признаване на диплома:

С цел преодоляване на множеството различия в квалификационните стандарти на отделните Европейски страни, Европейската Комисия предоставя няколко инструмента, целящи да осигурят повече прозрачност и яснота при признаване на дипломи и квалификация.

1. Европейската мрежа NARIC обхваща Национални центрове за информация при признаване на академично образование във всички страни, членки на ЕИП: www.enic-naric.net . Националния център в Испания / Ministerio de Ciencia e Innovación,
Subdirección General de Títulos y Relaciones con Instituciones Sanitarias/ можете да намерите на : http://www.mepsyd.es/index-mec.html .

2. Europass също е инструмент, осигуряващ прозрачност на професионалните умения. Системата Europass осигурява яснота при разглеждане и признаване на професионалната квалификация в различните части на Европа. Във всяка държава са установени места за информация относно системата Europass – за повече информация: www.europass.sedefop.europa.eu.


Полезни линкове:
www.inem.es - Обществена служба за заетост,
www.minhac.es - Данъчна служба,

www.aeat.es - Държавна администрация – Данъчна агенция,
www.msc.es – Министерство на здравеопазването,
www.vivendum.com- търсене на жилище,
www.mec.es – Министерство на образованието
www.europass.sedefop.europa.eu – системата Europass

Изтеглете брошурата с условия на живот и труд оттук.

Info / БЕ - BE

Живот и работа на Канарските острови !

Живот и работа на Канарските острови !

Понеже получавам непрекъснати писма и запитвания за това как да се дойде тук на островите и да се започне работа от Българи ще се опитам да бъда полезен с този пост, като не претендирам за изчерпателност.

Преди да предприемете пътуването трябва да сте наясно с някои положения. Канарите са Испанска губерния и основният език тук е Испански. Може да имате професорска или друга академична титла без Испански не можете да започнете работа дори и като камериерка.

На Канарите има търсени професии, като музиканти, вариететни артисти, компютърни специалисти, лекари и медицински персонал, залесяване и градинарски специалисти. Има и обслужващи професии - сервитьори, камериери,охрана на хотели,чистачи, миячи и всякакви професии свързани с хотелиерството и туристическият бранш.

На Канарските острови не може да се работи на черно ! Трябва да си резидент с реално място за живеене и регистрация в полицията. Без резиденция никой няма да ти даде работа !

До тук може да се дойде или със самолет или с ферибот от Испания.

Автомобила с който евентуално ще пътувате до Канарите и ще сте натъпкали с багаж и покъщнина ще бъде с БГ регистрация. С такава регистрация можете да управлявате автомобила 6 месеца, след това трява да го пререгистрирате с Испански номера, но това дело излиза доста солено. Над 1500 € и обикновено води до даване на старата българска кола за скрап и си купувате някоя на старо за около 2000-3000 евро. Иначе полицията просто ще ти я конфискуват и ще я закарат до границата с Франция, като ще ти поискат да платиш превоза и до там плюс глоба.

Наемите за Къщите не са хич ниски според стандартите за България. Най, ама най- евтино може да платите за една стая 250 €. Ние живеем в къща 2 спални, хол, кухня, гараж, вътрешен двор и две бани и тоалетни- 500€ и окло 100€ ток и вода всеки месец. Наема ни е нисък, защото живеем в нея вече 4 години.

Минималното осигуряване за месец е 250 € на човек и е задължително.

Цените по магазините са същите като в България, но в Евро.

Ако всички тези неща сте ги съобразили и сте готови за приключението наречено Канарски острови можете да действате !

Не ви съветвам да тръгвате с цялото семейство освен ако не сте достатъчно заможни, но на достатъчно заможните няма да са им потребни тези мои съвети.

Първо мъжът се качва на самолета и идва. Намирате си някаква квартира , регистрирате се и отивате в Националната полиция да си подадете документите за резиденция. Държавата има право да ви откаже или да ви даде такава. Започвате търсене на работа от фирма на фирма и от хотел на хотел. Тук тази дейност не се смята за срамна. Напротив, който търси работа е уважаван и хората са дружелюбни за разлика от България. Никои няма да ви обиди или наругае. Ще ви се усмихват и ще ви казват, че когато имат нужда от вас ще ви се обадят./обикновено не се случва често/ Това автоматично ви задължава да си купите мобилен телефон с испанска карта. Ако не намерите работа през някаква агенция, ще трябва да се явите като частник, а това може да стане само ако си извадите документи за собствена фирма. Ходенето по мъките и учреждения и министерства е доста и е свързано с време и много търпение. Бюрокрацията е голяма и държавната машината е много мудна. Странно е и за нас, но тук интернета е може би най- скъпият в цяла Европа. Ние плащаме по 54 € за скорост 3000кб/с на месец. Свободните телевизионни канали при нас са 6 на брой и то обикновено локални.

Работодателите са коректни и няма измами на които сте свикнали в БГ. Има много местни, които са без работа и обикалят непрекъснато по хотелите. Те имат по- добър шанс да намерят работа от вас при всички случаи освен ако не сте някакъв от търсените специалисти. Местните не са от специалистите и се задоволяват цял жвот да работят като камериерки или сервитьори.

Средните заплати са между 1000 и 1300 € за нормални работници. При специалистите плащанията са съвсем други във възходяща посока.

Жилищата са доста скъпи за закупуване на собствен имот. Нормална къща започва от 170 000 €, а такава, каквато ние харесваме е минимум 300 000 €. Дори и с професията, която упражняваме не бихме могли да съберем нужните средства без да вземем крадит от банката.

Ами това е в общи линии. Дано да съм бил изчерпателен и да съм ви помогнал с избора дали да работите и живеете тук. Аз мисля, че всички тези условия трябва да се изпълняват в цяла обединена Европа и не казвам нещо кой знае колко ново. Това са заложени неща и правовите държави ги спазват.

За момента има наченки, че излизаме от кризата, но не бих посъветвал още никои от вас да тръгне с главата напред. Има вариант да дойдете за двайсетина дена да си вземете кола рента кар/ 25-30 € на ден/ и да пообиколите за да разберете дали ще можете да се устроите тук и дали ще си намерите работа. След като имате поглед върху нещата тогава предприемайте по- смели действия.
Желая успех на смелчаците и дано Бог е с вас !

http://rockbul.blog.bg / BE

Още:

Условия на Живот и Труд в Испания !

понеделник, 17 май 2010 г.

Боян Бенев - най-добър млад предприемач от британското списание за бизнес и икономика „Start Your Business Magazine” за 2007 г. !


Боян Бенев прави бизнес в Англия от 16-годишен, на 25 опитва в България !

Най-големият риск в предприемачеството е изгубеното време, казва българинът, израснал в Обединеното кралство !
Най-големият риск в предприемачеството е изгубеното време, казва българинът, израснал в Обединеното кралство

17 Май 2010


Боян Бенев. Снимка: авторката

Боян Бенев е с дълга коса и заразителна усмивка, носи червени кецове и обича да прекарва часове в софийските кафенета. Роден в България и израснал в Англия, днес Боян говори перфектен английски, но не е забравил и българския език. За разлика от повечето си връстници, на 25 години не се чуди какво да прави с живота си, а вече е реализирал успешно един куп бизнес проекти. Занимавал се е с маркетинг, недвижими имоти, търгувал е с диаманти и винаги сам си е бил началник. Обича свободата и не се страхува да се впуска в нови начинания.

През 2007 е обявен за най-добър млад предприемач от британското списание за бизнес и икономика „Start Your Business Magazine”. В България има издадени две книги „Малка книга за бизнеса” и „Малка книга за реалността” – изискани издания с афористични мисли за бизнеса и света, който ни заобикаля. Често се появява като водещ на различни форуми, посветени на бизнеса и с непринуденото си поведение винаги успява да грабне вниманието на публиката. На всичкото отгоре се занимава и с изкуство - прави скулптури с помощта на сребро, злато и восък и създава сайта „Crimson Kaie”, където млади творци от цял свят представят работите си.

Боян заминава в Англия с родителите си, когато е 6-годишен, но запазва хубави спомени от ранното си детство. С това обяснява особената любов, която изпитва към България – където и да отиде, винаги подчертава, че е българин. Израства в Лийдс, където „хората са много по-топли и приятни от лондончаните, но пък затворени към новите неща”. Въпреки че в първите години семейството му не може да се връща в България, в техния дом се говори само на български. „Имахме доста приятели в Англия, които си говорят с децата на английски. Лошото е, че те така или иначе в училище и навън, в 80% от времето си говорят английски, и ако го говорят и вкъщи, не го научават по-добре, а забравят българския”, казва Боян, който днес владее чудесно и двата езика.

В Англия Боян никога не се е чувствал различен, защото е чужденец. Напротив – успява с лекота да се адаптира към новата среда. Едва дванайсетгодишен започва да издава училищен вестник, който се продава добре и успява да му докара по някоя лира за джобни. „Събрахме се с приятели, направихме няколко издания, спечелили сме колкото да си купим бонбонки … тоест аз спечелих, на друг не съм давал. Винаги трябва да имаш такъв модел в бизнеса, че на хората хем да им е приятно да участват, хем да им платиш минимално”, смее се Боян по повод първите „бизнес уроци”, които е научил.

На 16 години регистрира първата си фирма „Critica Marketing Limited” и започва да прави етикети за вино, предназначени за специални поводи. „ Ако Джон има рожден ден и иска да си поръча каса вино, на което пише „Честит рожден ден, Джон!”, малко егоистичен е Джон, аз взимах една каса вино и слагах лепенките. Но не правеше кой знае колко тази компания” … Истинското навлизане в света на бизнеса започва от една училищна програма „Young Enterprise”. Проектът за учебна компания на Боян и екипа му не е от най-успешните, но пък консултантът на групата, представител на реалния бизнес, се сприятелява с българското момче и му помага да направи първите стъпки в маркетинга.

Боян в едно от любимите си кафенета в София. Снимка: авторката

Предлагат му да участва в изготвянето на учебни помагала за бизнес училищата, в които са дадени примери от реалната практика на различни компании. „Тогава трябваше да преглеждам материалите и да казвам – това е подходящо, това – не. Сега от време на време ме молят да ги пиша тези неща и това вече е по-интересно. Прекарваш например един ден с „Дизел” в Лондон, виждаш екипа, компанията и научаваш нови неща”.

Боян продължава да работи по различни проекти в сферата на маркетинга, а през 2006 година основава компания за недвижими имоти „Benev Limited”. В един момент търгува с диаманти, но начинанието не се оказва от най-печелившите. Междувременно завършва Икономика и бизнес в University College London. По време на следването си в Лондон издава брошура за намаления и отстъпки в различни заведения и магазини - проект, който в момента се опитва да реализира и в България. Тук издава и двете книжки „Малка книжка за бизнеса” и „Малка книжка за реалността”.

Като най-интересно в бизнеса Боян определя създаването на концепция, без значение за какъв сектор става въпрос. „Важна е не само идеята за нещо, а моделът зад него. Аз мога да измисля златна кола, обаче ако моделът на тая златна кола е да я продавам за пет лева, моделът не е успешен. Това, което искам да направя е да работя с компании в България, под формат все едно, че издаваш една книга. Тоест получаваш аванс, за да се включиш в един проект, създаваш само концепцията и стратегията, помагаш на екипа да го структурира и ги водиш през стъпките да го реализират. След това получаваш малък процент от приходите. Мисля, че това е хубав формат, защото директно свързва моя интерес с успеха на нещо. И сега съм се хванал да работя с няколко компании по този начин…”.

Боян Бенев Снимка: авторката

Боян никога се е страхувал да пробва нови неща, стига да са му интересни. Смята, че най-големият риск, който се поема и може би по-късно се оценява, е рискът с изгубеното време. Можеш да загубиш пари и да ги направиш пак, обаче никога няма да си върнеш обратно времето, което ще вложиш. „Затова се опитвам, дори нещо да не е успешно, да видя как точно ще си запълня времето, занимавайки се с него… Всъщност голяма част от нещата, които съм правил, са станали по някакъв начин заради шанса. Но шансът се увеличава, когато се поставяш в повече такива ситуации, където е възможно нещо да се случи”.

На въпрос дали се чувства успял, Боян поклаща глава: „Успехът не ме интересува толкова – някой да ти каже браво за това, което правиш”. По-важно за него е да е доволен от работата си и да му е приятно с хората, с които работи. „Ако си толкова алчен, че да се завираш навсякъде за всяко левче, лиричка и т.н., хубаво, ще го направиш, обаче какво ще получиш от тая работа? Много по-важно е да ти е спокойно. Знам, че не изглеждам особено стресиран, защото поне 90% от това, което правя, ми е безкрайно приятно”, което според Боян е и един от плюсовете да работиш за себе си. „От друга страна има една голяма несигурност, видима несигурност. Защото аз не знам дали след 3-4 месеца ще мога да си купя баничка…, не наистина, не са евтини баниците. Но пък, особено по време на криза, ако си на нормална работа, тази несигурност е много по-невидима. Тя пак съществува и може много по-внезапно да те хване. Защото си обвързан с много повече неща, кредити и т.н. на базата на това, че имаш някаква заплата. Но какво става ако изведнъж получиш едномесечено предупреждение за напускане?”

Боян като водещ на студентската конференция “Летящ старт”, организирана от Джуниър Ачийвмънт - България. Снимка: авторката

Напук на кризата и всеобщото схващане, че в България е трудно да правиш бизнес, Боян вижда тук доста перспективи. „Нещата още не са се утвърдили, има много ниши. Проблемите и бариерите са повече бюрократични, но те се учат и се преодоляват. Докато в Англия има едно пренасищане с хора, които се опитват да правят нещо, с информация и с невидими бариери – например къде си ходил на училище и с кого си отраснал, които се преодоляват невероятно трудно”. Според Боян хората в България все още не са се научили да разпознават възможностите, които се откриват пред тях и да гледат на бизнеса от различен ъгъл – „не да се вземе една чужда идея и да се копира, а да се помисли как може да се направи по по-различен начин”.

Днес Боян живее предимно в България, но признава, че веднъж на няколко седмици има нужда да се прибира в Англия. „Там на външен вид всички са много усмихнати, приятни, и щастливи … Обаче в действителност няма много под това. Няма я тая топлина. Докато тук е горе-долу обратното – хората изглеждат студени, обаче под това са по-топли. Но тук има и хиляди ежедневни глупости, които те занимават. Затова не мога да стоя в България повече от 3-4 седмици наведнъж. Искам да съм позитивно настроен към страната, но не можеш да си, ако нямаш възможност да отидеш другаде. С евтините полети обаче нещата се балансират…”.

e-vestnik / BE

Гурбетчиите ни бягат от Гърция !

Гурбетчиите ни бягат от Гърция !

Кризата прогони имигрантите,търсят си късмета другаде в ЕС !


Много имигранти, работещи от години в Гърция, напускат страната заради тежката финансова криза и се завръщат или в родината си, или се опитват да намерят по-добра съдба в друга страна на Европа. Това писа вчера консервативният в. "Катимерини", без да даде подробности за тази тенденция. По неофициални данни в Гърция има около 1 млн. икономически имигранти, от които най-много са албанците - около 800 000 души. След тях на второ място са българите, които също по непотвърдени данни се смята, че са над 100 000.
Пазарни експерти на комшиите алармират за сериозен спад на оборота на магазините, в които работят чужденци. Дори и на трудовата борса, където можеха да се видят чужденци да търсят препитание, сега няма никой, коментира вестникът.
Очевидно спасителният пояс, който ЕС и МВФ хвърлиха за затъналата в над 300 млрд. евро Гърция, не успокоява гастарбайтерите и вече не им се слушат приказки за кризата. Те показват, че няма да дочакат глътката въздух от 110 млрд. евро преки плащания на Гърция да направят чудото и страната пак да се превърне в мястото, където да си вадят хляба. Явно това се отнася и за нашенците, които работят предимно по заведенията, като домашни прислужници, а също и като сезонни работници в селското стопанство - като берачи на портокали и маслини, и те вече не се задоволяват с минималната заплата от 528 евро.

вс / БЕ

„Дейли стар”:Все повече имигранти от бедна България ще идват във Великобритания !

„Дейли стар”:Все повече имигранти от бедна България ще идват във Великобритания !

17 май 2010

Лондон. Британският таблоид „Дейли стар” пише, че българската икономика е изпаднала във финансова криза, като отбелязва, че един на всеки петима българи получава по-малко от 90 лири месечна заплата.
Повече от 20 хил. имигранти месечно пристигаха във Великобритания от бившия източен блок преди рецесията, когато броят им започна да намалява.
Сега обаче българските власти смятат, че имигрантският поток към Обединеното кралство може да се възобнови, въпреки, че населението на страната е 61 милиона.
Печатното издание цитира български официален представител, според който Великобритания е цел номер 1 за напускащите родината българи.
„Това е мястото, където смятат, че най-лесно могат да намерят работа.”
Напливът на имигранти ще бъде един от най-трудните проблеми за новия министър по имиграционните въпроси Деймиън Грийн. А според Сър Андрю Грийн от „Майгрейшън уоч” ситуацията с България трябва да се следи.

иаф / BE

събота, 15 май 2010 г.

От 6 години той и неговото парти са неотменна част от музикалната сцена в Кьолн - DJ Коста Костов и денс-купоните BalkanXpress !

Българин жъне музикални успехи в Германия !

Коста Костов
Großansicht des Bildes mit der Bildunterschrift: Коста Костов

От 6 години той и неговото парти са неотменна част от музикалната сцена в Кьолн - DJ Коста Костов и денс-купоните BalkanXpress. Българинът живее от 16 години в Германия, където пристига всъщност със съвсем друга цел...

През 1994 година Коста Костов решава да замине за Германия - за да следва немска филология и история. След дипломирането си обаче, по стечение на обстоятелствата, се захваща с нещо, което никак не съвпада с изучената от него професия - той започва да работи като музикален редактор и журналист в германското радио Funkhauseuropa, уникална по рода си радиостанция, която представя музика от цял свят, т. нар. world wide music. Коста Костов винаги е обичал музиката. Работата в радиото разгаря страстта му:

Между традиционното и модерното

В началото бе плочата...Bildunterschrift: Großansicht des Bildes mit der Bildunterschrift: В началото бе плочата...

"Бях заобиколен от дискове и плочи, с които прекарвах часове. В един момент едно от моите първоначални желания - да пускам музика като DJ - започна да се сбъдва. Появи се една възможност, която прегърнах с въодушевление, и така станах DJ."

Първата изява на българина е на парти, посветено на африканската музика: "Спомням си, че участвах с контра-програма, с която за първи път си позволих да експериментирам с някои Balkan-парчета. Публиката реагира страхотно. За мен това беше знак, че това, с което съм се захванал, е правилно."

По-късно се заражда и идеята за партита под мотото BalkanXpress. Първата покана към жителите на Кьолн да се качат на музикалния балкански експрес е на 16 април 2004: "Няма как да я забравя тази дата. На 16 април все още се намирах в България, след едно посещение. Самолетът ни имаше 10-12 часа закъснение, така че малко остана да не започна навреме купона, но в крайна сметка успях. Партито беше огромен успех."

И така то вече шеста година един път месечно радва публиката в Кьолн. Названието BalkanXpress обаче понякога подвежда, осъзнава и самият Коста Костов: "Повечето хора си мислят за балканско парти, на което звучи изключително и само брас, джипси или балканска музика. Но моята идея от самото начало бе във всички тези балкански фолклори, които се простират може би някъде от Близкия Изток та чак до Унгария, да се примеси електроника."

Смесицата между традиционното и модерното вдъхновява Коста Костов, който като DJ пътува из много страни, където се запознава със съмишленици - певци, DJ-и, музикални продуценти. С тях 38-годишният българин обменя идеи, с часове слуша музика и нахвърля все нови и нови проекти. Резултатът са редица композиции с фолклорни балкански елементи и дъб реге, фънки брейк бийтс и всякакви електронни звучения.

Коста на пултаBildunterschrift: Großansicht des Bildes mit der Bildunterschrift: Коста на пулта

Носталгията си казва думата

Възниква и проектът BxP Soundsistema, в който участват гръцкият DJ Йоргос Фотиадис, чува се и бузукито на живеещия в Кьолн Дими Пингиос, еднострунната гъдулка - рибаб - на мароканеца Fulan, бийтовете на сръбския MC Killo Killo и гласът на живеещата в Лондон певица от Ямайка Princess Julliana.

Продукциите на българина убеждават датския лейбъл Urban world records, който е специализиран в издаването на плочи с подобно звучене. На пазара обаче е само малка част от музикалното съкровище на Коста Костов. Той се надява скоро да реализира и останалите си проекти. Вдъхновението му не го напуска, а корените на любовта му към балканската музика несъмнено са в България, в родния му град Варна, разказва самият Костов:

"Това е може би свързано и със следването ми по история, с дълбаенето в балканската народопсихология. С дистанцията, с времето, прекарано далеч от всичките тези места, хора и мелодии, като че ли носталгията си изигра донякъде ролята. Така за мен кръгът напълно се затваря, но не в смисъл, че всичко е завършено, а по-скоро че се дава едно ново начало..."

Автор: Благородна Григорова

Редактор: Даря Попова-Витцел

дв / BE

понеделник, 10 май 2010 г.

Марио Станчев избяга във Франция, за да свири с Дизи Гилеспи !


Марио Станчев избяга във Франция, за да свири с Дизи Гилеспи !

10 Май 2010

Марио Станчев през 70-те години, пуснал брада, за да опита как ще изглежда, нещо като тренировка за бягството. Снимка: личен архив

Джазовият пианист Марио Станчев, сега известен френски музикант, бяга от България преди 30 години като в екшън - минава границата с паспорт на французин, като преди това се е дегизирал да прилича на него. Бягството урежда майка му, която е французойка. Станчев е бил пианист на “Симеон Щерев квартет”, но не са го пускали да пътува в чужбина.

Марио Станчев успява да свири с известни имена в джаза във Франция и в Ню Йорк, прави кариера на преподавател, ръководител на джазови формации, на композитор и изпълнител.

Неотдавна Френският културен институт в София покани Марио Станчев да гостува и свири със свои български колеги. Станчев свири в трио с Веселин Веселинов-Еко и Димитър Семов на два концерта в столицата. Поредното гостуване на Марио Станчев съвпадна с 30-годишнината от бягството му от България и 20-годишнината от завръщането му с триумфален концерт в зала № 3 на НДК. Пред e-vestnik той разказа следното за бягството си и по-нататъшния си живот в чужбина:

Учуден съм, че чак до днес в музикантските среди се разказват всякакви небивалици за моето бягство. Вярно е, аз самият помогнах на слуховете, защото поне в първите години разпространявах легендата за специален кораб, който ме е чакал в неутралните води на Черно море (смее се). А до него съм стигнал с надуваема лодка с извънборден мотор и малко помощ от брега. Истината е съвсем друга. След известна подготовка, основно психологическа, се реших на този риск. С подменена външност и оригинален френски паспорт, осигурен от майка ми, французойката, се качих на самолет на Air France и отпътувах завинаги. Дори се учудих колко лесно стана това.

Марио Станчев свири на концерт на джазфестивала в Банско през 2007 г. Снимка: личен архив

Майка ми ми донесе паспорт от Франция. Тя е французойка, вече бяха разведени с баща ми, и тя живееше в Нанси. Паспортът беше на реален французин. Той приличаше на мен, с очила. Пуснах си брада, за да заприличам повече на него. Заминах през аерогара София. Жена ми Силвия (б. а. – челистка от филхармонията) беше заминала предварително на гости при майка ми във Франция. Нея я пуснаха да пътува, а мен не ме пускаха. На аерогарата имаше малко страх, но минах през паспортна проверка без никакъв проблем.

Постъпката ми се приема като радикален жест на съпротива срещу комунистическия режим. Всъщност самата система ме прогони, защото в продължение на почти цяло десетилетие ме държа “завързан”, не можех да напусна границата. По тази причина пропаднаха концерти и фестивални участия на “Симеон Щерев квартет”, в който бях пианист. Върхът на този терор бе афишираният, но несъстоял се концерт в Москва през 1976 г., анонсиран дори от в. “Комсомолска правда”. И всичко това заради един донос, направен срещу мен от колега, с който през 1971 г. свирихме във Финландия. Ще му спестя името, защото всичко това вече е минало. Простено, но не забравено.

(Б. а. - Няколко години преди бягството на Станчев, ядосан от поредната забраната на Държавна сигурност той да пътува, се осмелих да попитам директно човек от т. нар. Шесто управление защо правят това. Като журналист, пишещ за естрадата и джаза, доста сърдито обясних на ченгето и изразих опасение, че Марио може и да избяга, като се държат така с него. На другия ден служителят ми се обади в редакцията на в. “Народна младеж”, където работех, за да ме увери, че забраната за пътуване не излиза от тяхното управление).

За първи път ме пуснаха през 1979 г. като акомпанятор на Камелия Тодорова за участие в Първия международен конкурс за джазови вокалисти в Полша. В него нашата певица спечели трета награда, отличието на критиката и признанието на публиката. Но още на следващата година, когато пристигна персонална покана за участието ми в големия фестивал Jazz pulsation в Нанси, Франция, отново ми отказаха задграничен паспорт. И това бе капката, която преля чашата на търпението. Избягах и отидох в Нанси.

Там свирих първа част в рецитала на саксофониста Декстър Гордън, а сетне цяла нощ двамата разговаряхме за джаза и пътищата му в Европа. След друг концерт, вече с пианиста Мел Уолдрън, продължих да търся морална подкрепа от американските музиканти. Които винаги са добронамерени, а в случаят бяха и единодушни – нашата музика ние си я свирим най-добре и затова вие, европейците, не ни копирайте.

Прочутия “Симеон Щерев квартет”, в който свири Станчев (третият от ляво-надясно). Първият отляво е Теодоси Стойков - Бугито, бас, вторият е Симеон Щерев - Банана, флейта, най-вдясно е барабаниста Петър Славов - Пъпеша, който после става барабанист на групата ФСБ. Снимка: личен архив

Престоят ми в Нанси бе кратък, след което се установих в Лион. Там първоначално работих две години като преподавател в клас по акомпаниране. Но успоредно с това, почти ъндърграунд, давах и частни уроци по джаз пиано. В консерваторията на града нямаше такъв клас, нямаше и департамент по джаз. Постепенно всички разбраха, че работата ми върви, че дава добри резултати и се престрашиха да открият клас по джаз пиано. От 1982 година започнах да убеждавам администрацията да открие и специален департамент, което продължи цели пет години – до 1987 г. Но успях! Програмата включваше класове по всички основни инструменти и главните теоретични дисциплини. Освен това имаше практически занимания с различни малки формации, за които пишех музика и аранжименти.

Създадох и биг-бенд, но след време го изоставих заради големия обем на организаторската работа. Тя ми отнемаше време и нерви. Французите са индивидуалисти и това се отразява на работата в такъв голям ансамбъл. Имах, разбира се, и късмет. Политиката на Франсоа Митеран се отвори към джаза и образованието в тази област. Държавната стратегия за по-широк културен обмен даде добър шанс и на мен. След Лион и други от големите градове на страната разкриха подобни джазови департаменти, а индивидуалното равнище на музикантите през последните три десетилетия се разви на много високо равнище. Френският джаз днес има собствено лице. Даже музикант като покойният Мишел Петручани, който все пак е артист в традицията, при по-внимателно слушане не може да бъде сбъркан с американец. Той е прекалено средиземноморски, личат романтичните влияния, френската идентичност.

Започнах да преподавам и на други места – в Музикалния институт за професионална подготовка (IMFP), в Salon de Provence, а по покана на Дейв Либман и в New School of Music в Ню-Йорк. Автор е съм на три учебника, а “L’Harmonisation par la Melodie” (1995) има издания в САЩ и Италия. През 1994 г. ме поканиха и взех участие в програмите на големия фестивал “Newport at New York”. По този път дойде и сътрудничеството ми с Рон Картър, Били Дрюмонд, Майк Ричмънд и др. (б. а. - известни американски джаз-музиканти).

Марио Станчев (най-отзад) с внуците на Панчо Владигеров, близнаците Константин и Арлександър, и сестра им Екатерина. Снимка: личен архив

Последното ми участие в Софийския джаз фестивал по време на комунизма беше през 1979 г., когато представих сюитата си “Профили” с академичен брас квинтет, част от перкусионния ансамбъл “Полиритмия” и пиано. След тази сюита, която в Лион преработих и допълних с контрабас, започнах да пиша повече за големи ансамбли с по-разнообразни, не само джазови изразни средства.

Към края на 80-те години по поръчка на фестивала в Бастия направих едно произведение за съвременен оркестър и хор от специфичните корсикански гласове. По това време работех и със състава Integral, пишех за тях, понякога свирехме заедно. Свирех и с друг ансамбъл за съвременна музика – “ЕЕ-ММ”. За него специално написах едно произведение за състава и джаз солисти. Премиерата мина с голям успех в парижката зала “Фором де зал”, близо до Халите. Това е другата ми страна – композирам съвременна музика, в която понякога използвам и изразни средства, заимствани от джаза.

Основната ми работа във Франция и по света е на концертният подиум. Класическа практика, към която имам предпочитания. И която във Франция е добре поддържана. Само в Лион, например, десетина от залите програмират годишно около 30-50 джазови концерта от всякакъв калибър. Страня от клубната форма на музициране, защото тя е за по-млади хора, които нямат толкова много домашни и обществени ангажименти. Но участвам във фестивални програми, притурили популярност към името ми. Във Франция, подобно на Италия и Германия, тези форуми изобилстват (годишно в страната се провеждат около 200 джазови фестивала, без в тази сметка да поставяме т. нар. “невестулки”, които включват в програмите си и джазов сегмент).

Марио Станчев (вторият отляво надясно) с българския инструментален състав “Динамит брас бенд” през 1982 г. в Берн. Групата е пусната да свири в заведение в града, а Станчев отива да ги види. Снимка: личен архив

През 80-те години имаше голяма инвазия на американски музиканти във Франция, което се отрази и на тези сцени. Дори фестивалът Jazz a Vienne, например, бе доминиран от американците – Майлс Дейвис свиреше там всяка година, Хърби Хенкък също. Имаше и по някой друг европеец, между които имах честта да се наредя и аз. Първият път бе през 1982 година, когато организаторите ме включиха ad hoc в първата част на Дизи Гилеспи. Свирих и соло пиано, и в трио, но помня, че предложих доста български ритми. Дизи много обичаше такива работи и остана извънредно доволен. През 1986 година отново свирих първа част на известен джазмен – този път Чет Бейкър. Но Jazz a Vienne вече си извоюва статут на първа френска фестивална сцена, а огромния античен театър предлага фантастична атмосфера. Нещо като “Арена ди Верона” за операта. Свирил съм няколко пъти в по-новите му програми през 90-те и първите години след 2000 г., някои от които може да сте гледали по тв-канала Mezzo.

А джазовата сцена на Франция, подобно на Германия, отдавна се децентрализира и добрите музиканти не се стремят на всяка цена към Париж. Марсилия вече е голямо джазово средище. Също така Лион, Бордо и други градове. Напоследък има цели фестивали, изграждащи програмите си изцяло с европейски джаз, или по-прецизно казано с джаз от Европа. Но са малко и не така популярни. Един от тях е “Jazz in Marseac” в Прованс, където също съм свирил. Друг такъв, който е отворен и към музиката от Източна Европа, е в Дий, южна Франция. Всяка година той слага акцент върху някоя източноевропейска страна и дори името му го подсказва – “Ест-Уест” - “Изток-Запад”. След падането на Берлинската стена тази много популярна форма, важна за джазмените зад Желязната завеса, някак западна и почти изчезна. Макар да не бе изчерпала функциите си, дори напротив. През 1995/1996 година организаторите от Дий ме ангажираха за нещо като генерал мюзик-директор и аз поддържах контактите, правех предложенията, канех и музикантите, сред които бе и Симеон Щерев от България. Дори написах специална сюита.

——————————

Марио Станчев се връща в София с триумфален концерт в зала № 3 на НДК през 1990 г. Българските емигранти един след друг заприиждаха отвсякъде – било за далавера, за включване в политическия живот, за среща с близките си след дългогодишна раздяла, или пък да покажат докъде е стигнало изкуството им. Марио бе от последната категория. Тогава за пръв път посещава гроба на своя баща, известният в бохемските среди Тинко Станчев. Последва спад на интереса към Марио и дългогодишно затишие. Докато по някое време за него се сети проф. Димо Димов, който няколко пъти го покани за участие в пролетния и летния фестивал “Аполония”. Сетне го включиха и в програмите на джазовия фестивал в Банско с различни негови формации. Най-дългогодишната и с най-голяма популярност сред европейските джазови среди бе “Марио Станчев секстет”, просъществувал почти десет години и вече разпаднал се. От две години Марио работи с трио.

По-важни заглавия от дискографията на Марио Станчев:

1976 – “Симеон Щерев квартет” (със Симеон Щерев, Теодоси Стойков и Петър Славов); LP албум, “Балкантон” БТА 2128.
1978 – “Първи преглед на джазовите оркестри-декември’77”; LP албум, “Балкантон”, ВТА 10288.
1980 – “Джаз квинтет “Идея” (с Йордан Капитанов, Людмил Георгиев, Теодоси Стойков и Петър Славов); LP албум, “Балкантон” ВТА 10281.
1984 – “Un certain Parfum” (с Даниел Юмер и Майк Ричмънд); LP албум, “Instant presents”, MS 1003.
1989 – “Sozopol” (с Рикардо дел Фра, Петер Гритц, Жан-Луи Алмонсо, Лаурент Блументал, Ерве Гурдикян и Силвия Станчева); CD ADD, “Instant presents”, MS 1006.
1989-1992 – “Kaleidoscope” (с Джей Андерсън, Андре Чекарели, Рикардо дел Фра, Били Дрюмонд, Петер Гритц, Даниел Юмер, Адам Наусбаум, Майк Римънд и др.); CD DDD, “Instant presents”, MSK 1013.
1992 – “Toujours” (с Мишел Перес, Франк Амсалем, Рон Картър, Били Дрюмонд); CD, “Aimra Group Productions Inc. Instant presents”, MP 1009.
1997 – “Duo Mario Stanchev-Michel Perez”, CD, “Dymusic 101”.
1999 – “Strings” (с Мишел Зенино и Мишел Баро), CD ADD, Production Salon de Musique, 03.
2003 – “Pryatelstvo” (Mario Stanchev sextet с Роже Никитоф, Мишел Баро, Франческо Кателани, Дидие дел Агила, Жан-Люк ди Фрайа); CD, “RDS Records”, RDS 40076.
2006 – “Кукери” (Mario Stanchev sextet с Роже Никитоф, Мишел Баро, Франческо Кателани, Дидие дел Агила, Жан-Люк ди Фрайа), CD, “Cristal Records” CR 0612.

Избрани произведения:

1979 – “Portraits” за академичен брас ансамбъл, перкусионен ансамбъл и пиано.
1989 – “Piese № 1” за струнен квартет и биг-бенд.
1992 – “Berlin’89”.
1992-2006 – “Corsican voices”, “Collages за Ensemble contemporain и ансамбъл с българско пеене (Voix bulgares), “East-West Suites” за ансамбъл с българско пеене (Voix bulgares) и джазов ансамбъл, “So What Dilmano”, “L’arrivee des Barbares”, “Vendredi 12”, “Jack’s Dilemma”, “Sangoma”, “Dukeology”, “Hesitation”, “Yva”, “Chaconne”, “Viviane” и др.

e-vestnik / BE

четвъртък, 6 май 2010 г.

Лесно ли е да си българин в чужбина ?

Лесно ли е да си българин в чужбина ?

Трябва време да пуснеш корени !

През 1990 г., още съвсем млада, с 500 долара в джоба си, без да знае испански и да познава някого, Милена Иванова се озовава в Мадрид. В България е завършила немската гимназия в София, а след това и немска филология в Софийския университет. Работила е като преводачка. След като преминава през доста изпитания и развитие в кариерата си, днес тя е известна писателка. Еротичните й книги са преведени в много страни, сред които Германия, Италия, Португалия, Русия и др. У нас тя е позната под псевдонима Миранда Ибанес.
- Милена, нека те върна назад във времето. Кое те накара да напуснеш България преди 20 години?
- Ами търсенето на нови хоризонти и нови възможности за изява, каквито преди 20 г. България не предлагаше. Исках да започна нов живот.
- А защо избра точно Испания?
- Вече говорех немски и английски и ми се искаше да науча испански. От друга страна, ме привлече и топлият климат на Испания, без зими и сняг.
- Сигурно в началото не ти е било лесно. Разкажи за него?
- Всяко начало е трудно, а специално за емиграцията бих го сравнила с присаждането на едно цвете. Трябва да мине време, докато пуснеш корени в новата саксия. Не ми беше никак лесно, докато понауча езика. Първата ми работа беше да раздавам листовки пред метрото. Но после бързо се внедрих благодарение на това, че знаех и други чужди езици. Смених многобройни квартири и квартали (Hortaleza, Legazpi, Goya, Paracuellos de Jarama, Alameda de Osuna, Malasana...) и още толкова работи (детегледачка, учителка, секретарка, търговска представителка, служител в администрацията...)
- А как стигна до шеф на софтуерна фирма с 40 служители?
- Една американска фирма за програмиране на софтуер отваряше клон в Мадрид и обяви конкурс за генерален директор. Спечелих го благодарение на знанията си, на чуждите езици и на факта, че съм човек с качества на лидер, който гледа на трудностите като на предизвикателство.
- Испанците не приемат ли резервирано чужденец, при това жена, да им бъде директор?
- Не. Испанците са много топли като нация и не са расисти. Важното е как се справяш с работата си, а не това дали носиш пола или говориш езика им с акцент.
- Имало ли е ситуации, в които ти се е искало да се върнеш в България?
- Не, не бих казала. Пак се връщам на метафората с цветето и саксията. Ако си решил да останеш, това е новият ти проект за живота и трябва да се адаптираш към него - навици, култура, език. Трудностите не бива да те плашат, а да те мотивират да гледаш напред и да ги преодоляваш.
- Изпитваш ли носталгия към родината?
- Носталгията е неминуема. Изпитва се, естествено, и то към съвсем определени неща - приятели, семейство, природа, кухня...
- Имаш ли близки в България?
- Да, заминах сама за Мадрид, всичките ми близки са в България.
- Колко често се връщаш у дома?
- Ами, зависи от това колко съм заета. Понякога веднъж годишно, понякога през 3-4 месеца.
- Ако сега трябваше да тръгнеш, би ли се поколебала?
- Сега положението ми, възрастта и кариерата ми са съвсем различни, отколкото преди 20 г. Нямам същата мотивация да търся нови хоризонти. По-скоро бих се върнала в България, която виждам много променена и непозната и за мен е все по-интересна като култура.
- Казват, че българите в чужбина не си помагат и не общуват помежду си. Така ли е наистина?
- Честно да ти кажа, нямам лични наблюдения. Никога не съм поддържала връзка с много българи в Испания, защото целта ми беше да се внедря изцяло в местната култура, език и начин на живот. "Гетата" според мен по-скоро дърпат назад в това отношение. А колкото до това дали си помагат или не - ако сам не си помогнеш, никой не може да ти помогне, няма значение дали си в чужбина или у дома.
- А ти къде повече се чувстваш у дома - в Мадрид или в София?

- Ами, след 20 г. престой в Мадрид, в София определено се чувствам като чужденка и мисля, че е неминуемо. В Мадрид знам телефона на бърза помощ или как да намеря водопроводчик, в София не. (Смее се.)
- Има ли нещо в жилището ти, което ти напомня за родината?
- Аз се определям по-скоро като космополитна. Нямам някакви конкретни предмети, свързани с България, така както и ако един ден се завърна в София, със сигурност няма да окача вкъщи плакати на испански бикоборци. (Смее се.) Предметите за мен никога не са били признак на обич, в каквото и да било отношение.
- Наистина ли испанците са така горещи и темпераментни, както ние знаем за тях?
- Горещи и темпераментни - бих казала, че е добър маркетинг, който са си направили. По-скоро бих ги определила като топла средиземноморска нация, не са агресивни, усмихват се и са много любезни. В това отношение мисля, че малко бият българите като нрав и характер. Защото всъщност на хората в България все още им коства повече да се усмихват на околните.
- Написала си 3 еротични книги, които са преведени на различни езици. Чувстваш ли се успяла жена?
- Чувствам се успяла жена заради това, че каквото съм си поставила за цел, съм го постигала благодарение на собствените си усилия. Няма значение какво работиш, важното е да го правиш професионално. А писателската дейност е поредният обрат на кариерата ми и днес ми носи материално и емоционално удовлетворение.
- Сега само с писане на романи ли се занимаваш, или и с още нещо?
- Вече излязох от света на бизнеса и в момента съм "само" писателка.
- Доколкото знам, нямаш свое семейство. Мислиш ли, че ако беше в България, щеше да е различно?
- Не смея да спекулирам със съдбата. Имах дълъг и плодотворен брак в Мадрид. А това, че нямам деца, не зависи от мястото на планетата, където живееш.
- Какво би казала на младите хора, които сега решават да емигрират?
- Една нова култура, един нов език са още един прозорец към света. В днешно време сме много по-космополитни и нека да опитат. Но преди да тръгнат, трябва да са наясно със себе си какво искат да постигнат, защото може би в днешна България могат да го получат. И да не си мислят, че в чужбина животът е по-лесен - това е една от най-големите заблуди според мен, която кара хората да емигрират.
(Бел. ред.: В следващия брой очаквайте втората част на интервюто с Милена Иванова, в което тя споделя кои са по-добри любовници - българите или испанците; своята тайна рецепта за прелъстяване; важни ли са афродизиаците и еротичното бельо в секса ; защо книгите й в България излизат с псевдонима Миранда Ибанес и още много за еротиката и отношенията между половете.)
Интервю на Валентина Иванова

ЛД / BE

Портал за Турция