четвъртък, 23 септември 2010 г.

Гурбетчии бягат пеш от Прага - 1500-километров преход или по 70-80 км на ден

Посредник измамил нашенците с работа, хранил ги с кучешки салам

Гурбетчии бягат пеш от Прага

Обувките на Снежа се скъсали от 1500-километровия преход

70-80 км на ден. Не е много, ако се минават с кола. Наши гурбетчии обаче минаха пеша 1000 км за две седмици от Прага, за да се върнат в Делиормана. И още 500 км с влак до исперихското село Драгомъж. Късметът изоставил съпрузите Цвятко Шишманов (37 г.) и Снежа Желязкова (36 г.) в чужбина. Но вместо да се вайкат, те тръгнали на поход към дома.


Цвятко не ще да чуе повече за гурбет
Фото Авторът
Одисеята на гурбетчиите започнала в началото на лятото, когато приели офертата на непознат агент за работа в чужбина. Пазарлъкът с мъж на име Рамадан Цвятко провел в родното си село, където от години изхранвал четирите си деца и жена си с работа по чуждите къщи. За да припечели някой лев, мъжът приел да замине със съпругата си в чужбина, където посредникът им обещал работа в завод за производство на телевизори. Офертата обещавала двуседмично предварително обучение, което според агента се плащало от фирмата и носело на стажантите дневна надница по 30 евро. Тези, които успешно преминели квалификационните курсове, получавали гарантирана работа с месечна заплата от 500 евро, убеждавал ги Рамадан.
Така в началото на лятото Цвятко, Снежа и още трима техни съселяни, група от общо 42 гастарбайтери, тръгнали за Чехия. В столицата й Прага агентът Рамадан настанил групата в общежитие. Първата вечер той им дал за вечеря парче хляб и кренвирш, а на другия ден ги пратил на работа.
"В завода работехме 25 дни, сглобявахме части за телевизори, пари на ръка не видяхме. Всяка вечер патронът ни даваше по филийка хляб и парче кучешки салам", казва Снежана. Като разбрали, че гурбетът няма да им донесе пари на ръка съпрузите решили да се върнат в България. "У дома ни чакаха четири деца, нямаше кой да се грижи за тях. Като тръгвахме, се надявахме, че ще работим и ще пращаме пари, но сметките ни излязоха криви", разказва Цвятко.
Съселяните им от Драгомъж подкрепили идеята на семейство Илиеви всички заедно да изоставят гурбета и да поемат обратно. Неграмотната ромска дружина била наясно, че може да се обърка по пътищата на Европа и по настояване на Снежа отишли на автогарата в Прага и с отчаяна жестомимика успели да обяснят, че се нуждаят от пътна карта. Служителите им написали списък с маршрутните градове, които трябва да пресекат, за да стигнат до българския бряг на Дунав.
Пътуването с неясен край уплашило всички. Трима от петимата се отказали от риска. Те се свързали с роднини в България и получили пари за обратен билет. Съпрузите Цвятко и Снежана обаче нямало от кого да чакат помощ и си плюли на петите.
Тръгнали по магистралните шосета на юг от Прага с неясен ориентир към Русе. Денем вървели по асфалта, нощем спели в горите или канавките. Когато маршрутът им минавал покрай овощни градини, берели ябълки, круши, череши. Докато пресичали градовете пък, ровели в кофите за боклук и хапвали от отпадъците. Вода за пиене измолвали от домовете, покрай които минавали. Някъде към границата с Унгария обувките на Снежа се разкапали, увила краката си с останалите им дрехи. Изтощен, Цвятко настоявал да хвърлят пътните чанти, за да не им тежат по време на прехода.
"Вървяхме, вървяхме... Дните и нощите се сливаха, май продължи около две седмици", разказва Снежана, която цяла се разтреперва при спомена за ужасното премеждие. Мургавата двойка и досега не проумява как са успели да прекосят половин Европа, без да ги спрат гранични или полицейски постове. "Навсякъде ни пускаха без проблеми, поглеждаха личните ни карти и ни сочеха пътя", все още изумен от толерантността на европейците коментира Цвятко. Когато влезли в Румъния, жена му вече нямала сили да продължи похода. Накарала го да идат на гарата в първия град - Трансилвания. Видели на една табела, че пише Русе и се качили на трена, разтреперени, опърпани, премалели от глад, жажда и изтощение. Първо в купето ги видял млад турчин, който пътувал за Истанбул. Разбрал историята им, смилил се над тях и платил билета им до Русе. Така семейство Илиеви успели да стигнат живи до родна земя. Когато слезли на българския бряг на Дунава, разбрали, че и у нас трябва да продължат с пешия поход. Нямали друг начин да изминат 160-те километра разстояние до Драгомъж.
В родния дом двамата пътешественици пристигнали окаяни, но живи. Когато ги видял, кметът на селото Тургай Хамид се смаял. "Казах на Цвятко, че е маратонец по-велик и от Бен Джонсън, но той завалията изобщо не разбра какво приказвам. Искаха само да легнат. 15 дни не можеха да се вдигнат от постелята. Носехме им храна и вода в леглото", спомня си селският управник. От началото на септември Снежа и Цвятко вече щъкат из ромската махала. Кметът успял да ги регистрира като безработни в Бюрото по труда, помогнал им да подадат молби за социално подпомагане. Междувременно с негова помощ Цвятко ходи да сече дърва за фирми, които се занимават с дърводобив. Плащат му на парче, но все пак
успява да осигури хляб за вечерята на шестчленното си семейство.
В дома на Илиеви няма ток, защото сметките за електричество не са платени. Пред къщата им обаче, както се полага на всяка уважаваща себе си ромска фамилия, има монтирана сателитна чиния. Устройството стои в очакване за по-добри времена, когато светлината на телевизионния екран ще вкара бедняшкия дом в големия свят, от спомена за който окаяните пътешественици искат да избягат.
"Никога вече няма да рискуваме и да ходим в чужбина", категоричен е Цвятко. Той и Снежа не могат да повярват, че след ужасните премеждия отново са при децата си у дома.
Станка Христова

стандарт / БЕ

Измамили неграмотния тв техник за работа в Прага

Роми вървят 1000 км пеш, не искат повече на Запад

Отишъл с жена си да сглобява телевизори


АВТОРЪТ
38-годишният Цвятко Илиев (вдясно) не ще и да чуе повече за работа в чужбина.

1 коментар:

  1. Я достаточно хваляю г-на Педро за его помощь в получении ссуды на покупку нашего нового дома для нашей семьи. У Педро было огромное количество информации, и он помог мне и моей семье понять, почему жилищный заем был лучшим вариантом в нашей конкретной ситуации. После переговоров с Педро Джеромом и нашим финансовым консультантом все согласились, что жилищный заем был идеальным решением.

    ВЫ МОЖЕТЕ СВЯЗАТЬСЯ С MR PEDRO JEROME, ЕСЛИ ВЫ ТАКЖЕ ИЩЕТЕ ЛЮБОЙ ВИД КРЕДИТА НА EMAIL / WHATSAPP
    ЭЛЕКТРОННАЯ ПОЧТА: PEDROLOANSS@GMAIL.COM
    WHATSAPP: + 1-8632310632

    ОтговорИзтриване

bulgarianemigrants@gmail.com

Портал за Турция